Определение № 2327 от 17.04.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2327 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120102690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Образувано е по искова молба на “В.” ЕАД, против П. С. Б., ЕГН : **********, по искове предявени по реда на 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № 4090 от 28.11.2024г. по ч.гр.д. № 8094/2024г. по описа на БРС.

Съдът, като се запозна с материалите по постъпилото за послужване заповедно производство, намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания до заявителя за предявяване на установителен иск за вземането, в който смисъл за ищеца, към настоящия момент липсва правен интерес от образуване на настоящото производство.

Това е така по следните съображения :

Допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК е обусловена от положителното установяване на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са: 1. Наличието на издадена заповед за изпълнение; 2. Подадено в срок от длъжника възражение по чл.414 ГПК, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК чрез залепяне на уведомление; 3.

Спазване на срока за предявяване на установителния иск за същестгвуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК и 4. Наличието на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в заповедта за изпълнение.

Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен интерес, респективно за недопустимост на иска. Следва да се посочи, че исковият съд, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е са налице предпоставките по чл.415, ал.1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012 г. по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което е прието следното: “....дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл.422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.” С Разпореждане заповедният съд е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, в едномесечен срок от получаване на съобщението за това. В изпълнение на указанията на заповедният иск заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото производство. В заповедното 1 производство длъжникът е търсен на посочения в заявлението адрес, находящ се в гр. Б., ж.к. М., бл.**, вх.*, ет.*, като са били събрани данни от живущи на етажа, че длъжникът не е познат на адреса. Длъжникът е бил търсен и на вписания в регистрите на населението негов постоянен и настоящ адрес в гр. Б., ул. "Х." № *. При посещенията си на постоянния и настоящ адрес връчителят не е открил никого, като е посочил, че не може да събере сведения, дали лицето живее на адреса.

Следователно в случая са били налице основанията за залепяне на уведомление на адреса по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което е залепено, но не са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила.

С разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в редакцията й, приета с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г., която има непосредствено приложение, предвижда, че съдът следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иска за вземането си, когато са налице следните предпоставки: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.При граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба, съдът намира, че за да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК, следва да са налице кумулативно посочените в тази разпоредба предпоставки. Следователно и когато не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепяне на уведомление, следва да се пристъпи към издаване на изпълнителен лист, тъй като след изтичане на срока за депозиране на възражение, считано от датата на която се счита, че съобщението е редовно връчено по арг. на чл.47, ал.5, във вр. с ал.2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случая връчителят не е установил, че длъжникът не живее на адреса, като обосновано може да се предположи, че същия се укрива. Информацията от живущите на адреса в ж.к. М., бл.**, вх.*, ет.*, че длъжникът не живее на адреса няма отношение към изпълнение на процедурата по чл.47, ал.5 ГПК, доколкото този адрес на съвпада с адресната регистрация на длъжника, т.е. заповедният съд е следвало да пристъпи към издаване на изпълнителен лист. По така изложените съображения, предявеният иск е недопустимо предявен, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

В случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като последната е стабилизирана по вече изложените от съда съображения, което обосновава извод за липса на правен интерес от образуване на настоящото производство.

Така мотивиран, на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх16641/14.04.2025г. на ”В.” ЕАД, против П. С. Б., по исковете предявени по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4090 от 28.11.2024г. по ч.гр.д. № 8094/2024г. на БРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2690/2025г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, да се върне изисканото за послужване заповедно производство, ведно с препис от същото.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2