Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 475 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2523/2022
Вид
Решение № 475
Подписан
18.04.2023
В сила
19.05.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, МАЯ НЕДКОВА, Златина Иванова Кавърджикова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 161, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 162, т. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 193, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 1 и 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 1 и 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 196 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 136а, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря М. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502523 по описа за 2022 година

Производството е образувано по:

1.Въззивна жалба вх. № 64687/21.09.2022г./уточнена с молба вх.№ 30208/21.12.2022г./ от Военно формирование – 32140 в гр. Варна, чрез процесуален представител срещу Решение № 2771/02.09.2022г. по гр.д. № 10528/2020г. на ВРС, 10св., в частта, с която въззивника е осъден да заплати на С. О. С. както следва:

- обезщетение в размер на 28 161,42 лева главница представляваща разликата над сумата от 5221.51 лв. представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2001г. до 31.08.2017г., /некомпенсирани 262 дни или 2096 часа служебно време/, до присъдената сума от 33382.93 лева – главница /1061 дни или 8488 часа /на осн. сключен между страните Договор за кадрова военна служба с номер 79 от 04.09.1996г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на възнаграждението.

- сумата от 9001.63 лева представляваща разликата над сумата от 1124.53 лева до присъдената сума от 10 126,16 лв. (десет хиляди сто двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 33 382,93 лв. (тридесет и три хиляди триста осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2001г. до 31.08.2017г., с продължителност от 1061 дни или 8488 часа, на осн. сключен между страните Договор за кадрова военна служба с номер 79 от 04.09.1996г., изчислена за периода 01.09.2017г. до 27.08.2020г.

1

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени над посочения размер.

Излагат се твърдения, че съда неправилно е приложил материалния закон относно определяне броя на часовете служебно време за т.н. компенсации за едно делнично дежурство. Оспорва се и извода на съда, че носенето на дежурство от дома изисква заплащане в пълния размер, като се твърди, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката формирана от Съда на ЕС по Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. /цитират се решения/, както и на националната такава – ТР № 8 от 14.11.2014г. по ТД № 8/2013г. на ВКС, ОСГК. Изложени са аргументи, че обжалваното решение е немотивирано относно определяне на присъдения размер и кредитиране заключението на вещото лице по ССЕ. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

2. Частна жалба вх.№ 77775/11.11.2022г. от С. О. С.,ЕГН**********,чрез процесуален представител против Определение № 11580/20.10.2022г. по гр.д. №

2523/2022г. на ВРС, 10св., с което е оставена без уважение молба на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Изложени са твърдения, че неправилно съда е намалил по възражение на ответника с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК, претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до сумата от 1835.27 лева. Оспорва извода на съда за липса на фактическа и правна сложност на делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на депозираната от него молба по чл.248 от ГПК и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата, както и подадената частна жалба, претендира потвърждаване на обжалваното решение и 2 присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което на 04.09.1996г. ищецът С. О. С. е назначен на длъжност „старши моторист" със звание „Старшина Втора степен" в поделение на ВМС към Военно формирование 32140 - гр. Варна, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България. Последователно бил повишен в звание и в длъжност, като последната длъжност на ищеца била „Старшина на бойна част в „Електромеханична бойна част" на корвета" със звание „Офицерски кандидат 2-ри клас".

Със Заповед от 07.08.2017г. на Командира на военно формирование 54950 - Бургас договорът на ищеца за военна служба бил прекратен, а лицето било зачислено в запаса на осн. чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ по взаимно съгласие. Със Заповед от 01.10.2018г. ищецът бил отчислен от списъчния състав на военното формирование, като му било изплатено парично обезщетение за положена служба в размер на 26 377,00 лв., както и сумата от 6316,70 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г. Твърди се, че по време на служба, не му е позволено ползването на приблизително 788 дни почивка или 6304 часа, след изпълнявано от него дежурство по график. Съгласно чл.

194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2 максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В писмената заповед, с която се увеличава нормалната продължителност на служебното време се определя график по дни, с които на лицата ще им бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Времето за дежурство е служебно време.

Т.е. всяко превишаване на служебното време над нормативно определената месечна продължителност по чл. 194 ЗОВСРБ е извънреден труд.Следователно ответникът, след положено дежурство, е длъжен не само да заплати на ищеца допълнително възнаграждение, но и възнаграждение за извънреден труд. Твърди се, че в периода от 01.04.2001г. до 31.08.2017г. е положил многобройни часове извънреден труд, които са останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер и претендира отхвърлянето им.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции за периода от 01.04.2001г. до 31.08.2014г. Не се спори, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период. Не се спори, че за периода ищецът е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са били „носене на дежурство". Твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение за положен извънреден труд, обезщетение за служебно време над нормативно установеното, т.к. същият е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време в рамките на съответния месец, в рамките на следващия календарен месец или през по - късен период, като по този начин служебното време на ищеца не е надхвърляло нормативно установената обща продължителност на служебното време за съответния период.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради 3 което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът за процесния период от 2001г. до 2017г., е бил военнослужещ и в това си качество е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са „носене на дежурство". На 07.08.2017г. е била издадена Заповед на командира на военно формирование 54950 - Бургас за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ от военно формирование 38920 -Варна. Със Заповед от 31.08.2017г. на командира на военно формирование 38920 ищецът е бил отчислен от списъчния състав на военното формирование.

Видно от приложено удостоверение - л.19 от дело, от 04.04.1990г. до 31.08.2017г. ищецът е служил на надводни кораби във ВМС на Република България.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор кадрова военна служба №79/04.09.1996г., договор за военна служба от 20.05.2010г., допълнително споразумение №1068/05.03.2015г. към договор за военна служба №802-91/22.06.2010г., Заповед на командира на военно формирование 54950-Бургас от 07.08.2017г., Заповед на командира на Военно формирование 38920 №ЛС01-16/31.08.2017г., книжка за служебния (трудовия) стаж на кадровия военнослужещ на С. С. с №006038, ведно с Удостоверения, фишове за РЗ-39бр., Заповед на министъра на отбраната на РБ №ОХ-313/08.05.2001г., Заповед на министъра на министъра на отбраната на РБ №ОХ-214/10.04.2001г., Заповед на министъра на отбраната на РБ №ОХ-266/25.04.2005г.,Наредба приета с ПМС №74/23.03.2001г. за определяне размера на възнаграждението на извънреден труд на кадровите военнослужещи, Разпореждане №72/14.08.2008г. на първия заместник началник на ГЩ на БА, Заповед на министъра на отбраната на РБ №ОХ-296/19.05.2011г., Наредба № Н-18/19.12.2012г. издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр.2/08.01.2013г. в сила от 08.01.2013г., длъжностна характеристика за длъжността „Старшина на електромеханична бойна част“ на корвета, Заповед №248/22.08.2006г.,

Заповед

№301/11.10.2006г., препис-извлечение от заповед

№318/23.08.2012г., копие от МЗ №ОХ348/07.06.2011г.-1 лист, копие от МЗ №ОХ55/27.01.13г.-1л., Извлечения от Седмично разпределение на времето за корабните подразделения на в.ф.54950, от Седмично разпределение на времето на управлението на в.ф.

32140-Варна ,Справка по Книга за извънредния труд 38920, справка-извлечение от заповедни книги на в.ф.38920-Варна за положените дежурства от ищеца, служебна бележка 4 с рег.№8454/18.11.2010г. от военно формирование 32140-Варна относно организационнощатната подчиненост на в.ф.32140- Варна и в.ф.38920-Варна, удостоверение с рег.