Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3368 от 27.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32617/2023
Вид
Решение № 3368
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3368 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110132617 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 838,73 лв., представляваща сбор от: 6 910,98 лв. наемна цена по договор за наем от 01.01.2021 г. за периода от м.01.2022 г. до м.04.2023 г. и 9 927,75 лв., представляваща консумативни разходи за ползване на имота в периода м.05.2022 г. - м.04.2023 г. (разходи за електроенергия и вода), ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен на 01.01.2021 г. с ответника неформален договор за наем е предоставил временното и възмездно ползване на собствените му три помещения с обща застроена площ от 215,00 кв. м, находящи се в гр. В., ул. „С. З." №**.

Поддържа, че договорът е сключен за срок от една година (01.01.2021 г. до 01.01.2022 г. ) при договорена месечна цена в размер на 460,00 лева, платима в рамките на първите пет дни от месеца срещу издадена данъчна фактура. Посочва, че освен наем наемателят е следвало да заплаща и стойността на консумираната ел. енергия и вода за изминалия месец. Твърди, че ползването на имота от страна на наемателя продължава и след 01.01.2022 г., на което ищецът не се е противопоставил, с което договорът за наем се счита продължен за неопределен срок. За дължимите месечни плащания страните са се споразумели ищецът да издава проформа фактури, включващи наем за съответния месец и стойността на консумираните ел. енергия и вода. Сочи, че по издадените за периода 01.01.2022 г. до 15.05.2023 г. фактури ответникът е извършвал пълни или частични плащания като незаплатени са останали сумите за м.01.2022 г. и за периода м.05.2022 г. до м. 05.2023 г.вкл.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че по издадената проформа фактура от 17.01.2022 г. е приспадната регламентираната компенсация за 1 електроенергия от електроразпределителното дружество за месец декември 2021 г. в размер на 315,48 лева и след постъпило плащане в размер на 1521,58 лева на 17.11.2022 г., за което била издадена фактура № 4948/17.11.2022 г., останала сума за плащане за месец 01.2022 г. в размер на 286,98 лева за наем на помещение. Разходите за консумативи, включващи електроенергия и вода се заплащали от наемодателя редовно ежемесечно и до момента, поради което с постъпващите от наемателя суми наемодателят погасявал първо задълженията на наемателя за ел. енергия и вода, а след това - задължението за наема. Сочи се, че дължимите суми са както следва: По проформа фактура № *********/15.05.2022 г. 1002.40 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.05.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 05.2022 г. - 434.02 лева /с ДДС/; вода за м. 05.2022 г. -16.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № *********/19.07.2022 г. - 1069.16 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.06.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 06.2022 г. - 504.06 лева /с ДДС/; вода за м. 06.2022 г. -13.10 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/16.08.2022 г. - 1239.99 лева /с ДДС/, от които наем на помещение за м.07.2022 г. 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 07.2022 г. - 671.61 лева /с ДДС/; вода за м.07.2022 г. 16.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/16.09.2022 г. - 1161.76 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.09.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г.

- 591.86 лева/с ДДС/; вода за м.09.2022 г. -17.90 лева. По проформа фактура № *********/17.10.2022 г. - 1054.38 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.09.2022 г. 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г. - 480.00 лева /с ДДС/; вода за м.09.2022 г. 22.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № ***********/17.11.2022 г. - 1162.97 лева/с ДДС/, от които: наем на помещение за м. 10.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м.

10.2022 г. - 561.73 лева /с ДДС/; вода за м. 10.2022 г. - 49.24 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/19.12.2022 г. - 1778.89 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.11.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 11.2022 г. - 1204.51 лева /с ДДС/; вода за м. 11.2022 г. - 22.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/17.01.2023 г. - 1715.61 лева/с ДДС/, от които: наем на помещение за м.12.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 12.2022 г. -1145.71 лева /с ДДС/; вода за м.12.2022 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/20.02.2023 г. - 2727.02 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.01.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 01.2023 г. - 2157.12 лева /с ДДС/; вода за м.01.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/15.03.2023 г. - 1284.30 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.02.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 02.2023 г. - 714.40 лева /с ДДС/; вода за м.02.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № ***********/19.04.2023 г. - 1202.21 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.03.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 03.2023 г. - 632.31 лева /с ДДС/; вода за м.03.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № ***********/15.05.2023 г. - 1153.06 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.04.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 04.2023 г. - 583.16 лева /с ДДС/; вода за м.04.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/. При тези твърдения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6 910,98 лв. за наем и 9 927,75 лв. за консумативи /9680,49 лв. за ел. енергия и 247,26 лв. за вода/. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С молба от 18.10.2024 г. ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника.

На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателства, представени с исковата молба - договор за наем от 31.01.2020 г.; препис от електронно съобщение от 10.12.2020 г.; фактура № ****; №****; №****; №****; №****; №****; №****; №****; №****,№ ****; справка за неплатени фактури на „А. П. К.“; проформи фактури от 17.01.2022 г.; 15.05.2022 г.; 19.07.2022 г.; 16.08.2022 г.; 16.09.2022 г.; 17.10.2022 г.; 17.11.2022 г.; 19.12.2022 г.;

17.01.2023 г.; 20.02.2023 г.; 15.03.2023 г.; 19.04.2023 г.; 16.05.2023 г., се установява, че искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски, разполага единствено ищецът.

Последният е поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 673,55 лв. – заплатена държавна такса по делото, както и сумата от 2120 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А. П. К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „О. **“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД сумата от 16 838,73 лв., представляваща сбор от: 6 3

910,98 лв. наемна цена по договор за наем от 01.01.2021 г. за периода от м.01.2022 г. до м.04.2023 г. и 9 927,75 лв., представляваща консумативни разходи за ползване на имота в периода м.05.2022 г. - м.04.2023 г. (разходи за електроенергия и вода), ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба /12.06.2023 г./ до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А. П. К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „О. **“ АД, ЕИК *********, сумата от 673,55 лв. – заплатена държавна такса по делото, както и сумата от 2120 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4