Акт от 22.12.2021, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Перник, 22.12.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

При секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 481/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 3303/12.10.2021 г. на А.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Ю.Й. от ВАК, срещу Решение № 600817****/29.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-71/11.06.2021 г. против Разпореждане № 600817****/13.04.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, както и за прогласяване нищожността на потвърденото с него Разпореждане № 600817****/13.04.2021 г. /прот. № N01133/09.04.2021 г./ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което е изменено Разпореждане № 600817****/08.04.2021 г. /прот. № 1029-13-2931#46/ като се дадат указания на административния орган да извърши ново изчисление и размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде определен по по-благоприятната. Твърди, че фактите по случая са интерпретирани превратно, че не става ясно по коя методика е изчислен и определен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В., че е невярно твърдението на административния орган, че с Писмо вх. № 1056-13#1/08.04.2021 г. процесуалният представител на жалбоподателя е дал съгласието си и е посочил най-благоприятните три години за изчисляване на осигурителния доход за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1995 г., тъй като то е в отговор на друго такова на ТП на НОИ – Перник с изх. № 1056-13-1/01.04.2021 г., с което се прави искане за представяне на УП-2.

Същевременно се излага, че с писмо-отговор от 26.03.2021 г., във връзка с указания, дадени с Писмо изх. № 1029-13-2931#41/19.03.2021 г. ясно и категорично е заявено желанието на жалбоподателя размерът на пенсията му да бъде изчислен по двете методики, каквато възможност дава закона, като са дадени двата най-благоприятни периода. Прави се възражение, че неправилно и незаконосъобразно административният орган, служебно, е открил ново производство с налични в преписката документи и умишлено пренебрегвайки факта, че спорните въпроси са решени по същество, в т.ч. и с влязъл в сила съдебен акт, е направил противоречиви и неправилни изводи.

По изложените в жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от главен юрисконсулт Й. С.***, която оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неоснователни. Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

Административен съд –

Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията са следните:

Със

Заявление вх. № МП-369/07.01.2015 г., подадено пред ТП на НОИ – П., жалбоподателят А.И.В. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход по опис, в т.ч. и издадени такива от Железопътен завод „***“ – гр.

С.*** и ДФ „***“ - гр. С.***.

При проверка на представените документи длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО установило, че осигурителния доход на лицето в периода 01.01.1992 – 27.02.1998 г., посочен в УП-2 с изх. № 168/2000 г. и УП-3 с изх. № 169/15.03.2020 г., издадени от СО „***“ с правоприемник ДФ „***“, е много висок /в размер на 504 134,00 лв./, а оттам се формирал и сравнително висок индивидуален коефициент /4,103/, което рефлектира върху окончателния размер на пенсията.

Приемайки, че този доход е „съмнителен“ и „нереален“, а посочените документи - с неистинско съдържание, ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. направил заключение, че в този период В. не е полагал труд и не е бил осигуряван. С Разпореждане № **********/05.02.2015 г. пенсионното производство по заявлението е спряно с мотив, че в ОДМВР – К.*** е образувана преписка за установяване истинността на подписите, положени в разплащателните ведомости на осигурителя „***“ - гр. С.***. След обжалване по съдебен ред, разпореждането е отменено с Определение № 41/25.03.2015 г. по адм.д. № 137/2015 г. по описа на Административен съд – П. и преписката е изпратена за произнасяне на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.

С

Разпореждане № **********/03.06.2015 г., на В. е отпусната лична пенсия за ОСВ от 13.09.2014 г. пожизнено по §4, ал.1 от ПЗР на КСО в размер на 154,50 лв.

Впоследствие длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО преценило, че осигурителния доход на лицето в периода 01.01.1992 – 27.02.1998 г., посочен в УП-2 с изх. № 168/2000 г. и УП-3 с изх. № 169/15.03.2020 г., издадени от СО „***“ с правоприемник ДФ „***“, е много висок /в размер на 504 134,00 лв./, а оттам се формирал и сравнително висок индивидуален коефициент, което рефлектира върху окончателния размер на пенсията. Приемайки, че този доход е „съмнителен“ и „нереален“, а посочените документи - с неистинско съдържание, ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. направил заключение, че в този период В. не е полагал труд и не е бил осигуряван, поради което постановил Разпореждане № **********/27.01.2016 г., с което отменил по-рано издаденото Разпореждане № **********/03.06.2015 г. и отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ „тъй като лицето не събира изискуемите се 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 91 т.“. Въз основа на тази теза, с Разпореждане № **********/04.04.2016 г. е постановено надвзетата сума за пенсия за периода от 03.06.2015 г. до 27.01.2016 г. да бъде събрана от лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО.

За проверка на данните, въз основа на които е издадено Разпореждане № **********/27.01.2016 г. били изпратени множество писма и сигнали: до Държавна агенция „Национална сигурност“, до отдел „Криминална престъпност“, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – П., до Окръжна прокуратура – П.. Образувана е преписка в ОДМВР – К.*** и досъдебно производство в ОСлО при ОП – П., като последното е прекратено с Постановление от 12.07.2016 г. на прокурор при РП – Перник поради неустановяване извършването на престъпление от общ характер /по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК/ от А.И.В..

От В. е подадена Жалба вх. № 1012-13-8/12.02.2016 г. срещу Разпореждане № **********/27.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Тя е разгледана и отхвърлена от директора на ТП на НОИ – П.***с Решение № **********/07.09.2016 г.

Подадена и и друга жалба от В., а именно: Жалба вх. № 1012-13-28/25.04.2016 г., насочена срещу Разпореждане № **********/04.04.2016 г. Последното е отменено с Решение № **********/25.05.2016 г. /изх. № 1012-13-28#1/25.05.2016 г./ на директора на ТП на НОИ П.*** и пенсионната преписка е върната за ново произнасяне.

В. обжалвал Решение № **********/07.09.2016 г. по съдебен ред. Образувано е адм.д.

№ 437/2016 г. по описа на Административен съд – П., по което е постановено Решение № 426/13.01.2017 г. След обжалването му пред Върховен административен съд, с Решение № 9785/21.07.2017 г. по адм.д. № 2465/2017 г. ВАС е отменил Решение № 426/13.01.2017 г. по адм.д. № 437/2016 г. по описа на Административен съд – П. и въз основа на наличните доказателства е отхвърлил жалбата на А.И.В. срещу Решение № **********/07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е потвърдено Разпореждане

№ **********/27.01.2016 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В мотивите на решението си Върховен административен съд е насочил В. да се възползва от възможността да докаже, че действително е работил при посочения осигурител по съответния законов ред, а именно: по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

По подадена от В. искова молба за установяване на трудов /осигурителен стаж по ЗУТОССР/ е образувано гр.д. № 97/2018 г. по описа на Районен съд – Т..

С

Решение № 20/10.10.2018 г., постановено по горното дело, по отношение на ТП на НОИ – Перник е признато за установено, че в периодите от 01.01.1992 г. до 19.05.1995 г., от 15.09.1995 г. до 15.10.1996 г. и от 04.04.1997 г. до 27.02.1998 г. А.И.В. е работил по трудово правоотношение при петдневна работна седмица и пълен осемчасов работен ден в леярен цех в СО „***“ с правоприемник ДФ „***“ – гр. С.*** на длъжност „шлосер по ремонт на машини“ – леярен цех и има прослужено време от 5 години и 4 месеца и 11 дни, I-ва категория труд, и това време представлява трудов/осигурителен стаж.

След обжалване на Решение № 20/10.10.2018 г. от ТП на НОИ – П.*** пред Окръжен съд – П., същото е потвърдено с Решение № 259/12.07.2019 г. по въззивно гр.д. № 22/2019 г. по описа на съда.

Срещу решението на Окръжен съд – П. е подадена жалба пред Върховен касационен съд, но с Определение № 596/02.07.2020 г. по гр.д. № 4410/2019 г. касационното обжалване не е допуснато.

Въпреки че с влязлото в сила решение на Районен съд – Т. на В. е признат осигурителен стаж за периодите 01.01.1992 г. - 19.05.1995 г., 15.09.1995 г. - 15.10.1996 г. и 04.04.1997 г. - 27.02.1998 г. при СО „***“ с правоприемник в ДФ „***“ – гр. С.***, отново от страна на ТП на НОИ – Перник са направени искания за извършване на проверки и наказателни производства с изразени съмнения „за неистинност и невярно съдържание на използваните от него документи и опит за въвеждане в заблуда на административния орган по повод наличие на обстоятелства, водещи до отпускане и изплащане на лична пенсия за ОСВ“. Изпратени са Писмо изх. № 1042-13-5/20.02.2020 г. до Районна прокуратура – П., Писмо изх. № 1042-13-5#2/22.07.2020 г. до РУ – Брезник и сектор „Разследване“ при ОДМВР – П., Писмо изх. № 1042-13-5#1/27.05.2020 г. до разследващ полицай Р. Ч. от ОДМВР – П..

Предвид установения трудов и осигурителен стаж на В. в горепосочените периоди и влизане в сила на Решение № 20/10.10.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на Районен съд – Т., А. В., чрез пълномощника си адв. Ю.Й., подава Молба вх. № 1029-13-2931#31/09.09.2020 г., Писмо вх. № 1029-13-2931#34/30.09.2020 г., Писмо вх. № 1029-13-2931#37/12.11.2020 г., Писмо вх. № 1029-13-2931#42/26.03.2021 г. и Писмо вх. № 1056-13-1/08.04.2021 г., съдържащи искане за възобновяване на административното производство по Заявление вх.

№ МП-369/07.01.2015 г. при ТП на НОИ П..

В отговор на горните писма от страна на ТП на НОИ П. са изпращани Писмо изх. № 1029-13-2931#32/16.09.2020 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#35/16.09.2020 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#40/17.03.2021 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#41/19.03.2021 г., Писмо изх. № 1029-13-2931#44/01.04.2021 г. С тях жалбоподателят е подканян да подаде ново заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Липсват данни такова да е подадено, а в отговорите си В. поддържа становище, че това не е необходимо, тъй като е заявил желанието си със Заявление вх. № МП-369/07.01.2015 г. и при наличие на влязло в сила съдебно решение длъжностното лице е длъжно само и единствено да го приложи, а не да ревизира същото. Посочил е също, че е конкретизирал и най-благоприятните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., а във връзка с изменението на КСО в сила от 2019 г. на чл.70а от КСО и дадената му възможност да посочи и втори благоприятен 3-годишен период е посочил този от 2017 до 2020 г., в който негов осигурител е „Столичен автотранспорт“ ЕАД, поделение „***“, където продължава да работи.