Решение № 17644 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17644 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110154442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕАД срещу С. К. Г. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 602,02 евро / 1177,44лева/ – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

********** , аб. № *****, за периода от 01.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.24г. до окончателното плащане, 104,53евро/204,45лева/-мораторна лихва за забава за периода от 15.09.22г.- до 28.08.24г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 10.2021г.- м. 04.23г. в размер на 16,81 евро /32,87лева/ главница и 4,29евро/8,39лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 г. до 28.08.2024 г. върху сумата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата С. К. Г. в качеството й на законен наследник на собствениците на топлоснабдения имот П. Л. С. и К. Г. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ 1 срок. Счита, че ответницата е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез назначения й особен представител оспорва исковите претенции като неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответницата е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетия по реда на чл. 192 ГПК договор за продажба на недвижим имот се установява, че на 05.08.1999 г. процесният недвижим имот апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2 “, бл. 258, вх. Б, ет.7 , е продаден на К. Г. С. и П. Л. С.. Не е спорно по делото, а и от справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /лист 36-37/ се установява, че К. Г. С. и П. Л. С. са починали на през м. 11.2021г., оставяйки 2 за наследник по закон своята дъщеря С. К. Г. – ответницата по делото .

По силата на наследствено правоприемство ответницата е наследила процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката след прехвърляне на собствеността върху имота новият собственик е задълженото по смисъла на закона лице, след като за същия имот няма сключен договор между топлопреносното предприятие и лице ползвател на договорно основание.

Когато правото на собственост върху топлоснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Не се установява по делото придобитата по наследство собственост да е била изгубена от ответницата или тя да се е разпоредила с нея в полза на трето лице, респ. нов собственик.

С оглед всичко изложено дотук, като клиент на топлинна енергия ответницата се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което дължи заплащане на цената на доставените услуги за исковия период .

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно 3 доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и ответницата С.

К. Г. , възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства – Протокол от проведено ОС на ЕС на 28.09.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, Договор от 25.10.2002 г. между „МХ Елвеко“ООД и процесната ЕС, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая от представените от третото лице-помагач писмени доказателства може да се направи извод , че фирмата за дялово разпределение е извършила дялово разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба, в т.ч., Наредбата за 4 топлоснабдяване и Закона за енергетиката.

По делото не е изготвяна съдебно -счетоводна експертиза , доколкото от страна на ответницата не се твърди заплащане, както и не са ангажирани такива доказателства.

Предвид изложеното и с оглед на направеното от ответницата общо оспорване, съдът намира на базата на ангажираните от ищеца писмени доказателства предявените искове за основателни.

Върху всяка главница се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2024 г., до окончателното плащане.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „***********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, поради което дължима се явява и начислената мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия.