Решение № 1832 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100500616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20108664 от 17.11.2023г., постановено по гр. дело № 26356/2019г. по описа на СРС, 138-ми състав е отменено изцяло по предявения от М. Х. С. иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решения на Общото събрание на Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

„********, представлявана от „Вход мениджър“ ООД, обективирани в протокол от 09.03.2015г. и от 21.07.2015г. С решението е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД срещу М. Х. С. иск с правно основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС- за признаване за установено, че ответницата дължи на ЕС за фонд „Професионален домоуправител“ сума в общ размер от 145 лева, за режийни разходи сума в размер от 116 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“ сума в общ размер от 145 лева, за ремонт на покрив и козирка сума в размер от 250 лева, за ремонт на чип система сума в размер от 4,90 лева, ведно със законна лихва от 12.11.2018г. до изплащане на вземането, за които са взети решения на ОС на ЕС от 09.03.2015г. и от 21.07.2015г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 72167/2018г. на СРС, 138-ми състав. С решението са осъдени Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД да заплатят на М. Х. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 510 лева- разноски по делото.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД. В жалбата е посочено, че обжалват решението изцяло, както и че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намират, че първоинстанционният съд не бил преценил събраните по делото доказателства в цялост.

Сочат, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като М. С. не била доказала твърдението си, че се е запознала с решенията, взети на общите събрания с предоставяне на препис от исковата молба. Намират, че твърденията й не били подкрепени с доказателства. Поддържат, че ответникът не била успяла да докаже по безспорен и категоричен начин, че общите събрания на собствениците на Етажната собственост, проведени на 09.03.2015г. и на 21.07.2015г., били в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС. Считат, че твърдението, че липсата на подпис в поканата за свикване на събранието било основание за отмяна на решенията от проведеното ОС било неоснователно. Освен това лицето, което свиквало общото събрание, а именно „Вход Мениджър“ ООД било юридическо лице, за което в ЗУЕС не било посочено задължение за полагане на подпис от управителя на дружеството. Сочат, че твърденията на М. С., че не била запозната с решенията, насочени пряко срещу нея като неизряден платец към Етажната собственост, следвало да бъдат подкрепени със съответните доказателства и тежест към тях. Предвид големия срок между провеждане на двете общи събрания и датата на завеждане на производството срещу М. С. следвало да се приеме, че по презумпция тя била запозната със съответните решения и последващи действия срещу нея.

Искането към съда е да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да обяви за законно проведени общите събрания, проведени на 09.03.2015г. и на 21.07.2015г.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х. С., с който се оспорва същата. Твърди, че не били налице твърдените процесуални нарушения, както и че събраните и обсъдени доказателства били допустими и относими. Правилно съдът бил отменил взетите решения, обективирани в протокол от 09.03.2015г. и от 21.07.2015г. Въззивникът не бил ангажирал други доказателства относно твърдението си за дължимост на процесните суми. Сочи, че неправилно въззивникът тълкувал разпоредбата на ал. 7 на чл. 16 от ЗУЕС в смисъл, че бил изпълнил законовата разпоредба за оповестяване на изготвения протокол от ОС. Поддържа, че в практиката по приложението на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС се приемало, че с цитираната норма била уредена фикция за уведомяване на етажните собственици за изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС. Условие за зачитане на предвидените от законодателя последици на създадената фикция било изпълнението на строго формалните предпоставки, разписани в закона. Спазването на законовите изисквания било достатъчно, за да се приемело, че извършеното действие по уведомяване на етажните собственици за изготвения протокол било законосъобразно и пораждало валидни последици при определяне на началния срок за оспорване на взетите решения. Етажната собственост не била представила протокол, в който да била отбелязала действието по поставяне на съобщението за изготвен протокол от ОС, респ. не била доказала да била поставила такова 2 съобщение на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Оплакванията относно изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС били неоснователни. Намира, че разпоредбите на ЗУЕС, касаещи свикването и провеждането на ОС, били императивни и неспазването им обуславяло процесуална незаконосъобразност на приетите решения от ОС. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди изводите на първоинстанционния съд.

Претендира разноски.

С разпореждане от 06.03.2024г., постановено по чл. 267 ГПК, съдът е указал на въззивника Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за довнесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 40 лева. Указано е, че при неизпълнение на указанията, въззивната жалба ще бъде върната.

Препис от разпореждането е получен от Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД на 19.03.2024г.

С протоколно определение от 27.02.2025г. съдът не е дал ход на делото и е приел, че следва да бъдат дадени конкретни указания по кой от исковете следва да бъде внесена дължимата държавна такса и съответно по кой от исковете ще бъдат приложени последиците на ГПК за връщането й. Дадени са указания на Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лева по сметка на СГС по насрещния иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.

Препис от разпореждането е получен от Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД на 24.03.2025г.

Нито първоначалните, нито повторните указания на съда са били изпълнени, поради което с протоколно определение от 08.12.2025г. СГС е върнал въззивна жалба с вх. № 25043830 от 13.12.2023г., подадена от Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к.

„********, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД в частта, с която се обжалва Решение № 20108664 от 17.11.2023г., постановено по гр. дело № 26356/2019г. по описа на СРС, 138-ми състав, с което са отменени изцяло по предявения от М. Х. С. иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решения на Общо събрание на Етажната собственост, обективирани в протокол от 09.03.2015г. и от 21.07.2015г.

Препис от протокола е получен от Етажна собственост с административен адрес: гр.

София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД на 28.01.2026г. като в указания срок не е постъпила частна жалба срещу определението. Предвид което протоколното определение като необжалвано е влязло в сила на 05.02.2026г.

С оглед на гореизложеното предмет на въззивна проверка е единствено Решение № 20108664 от 17.11.2023г., постановено по гр. дело № 26356/2019г. по описа на СРС, 138-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, находяща се в гр.

3

София, ж.к. „********, представлявана от „Вход Мениджър“ ООД срещу М. Х. С. иск с правно основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС- за признаване за установено, че ответницата дължи на ЕС за фонд „Професионален домоуправител“ сума в общ размер от 145 лева, за режийни разходи сума в размер от 116 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“ сума в общ размер от 145 лева, за ремонт на покрив и козирка сума в размер от 250 лева, за ремонт на чип система сума в размер от 4,90 лева, ведно със законна лихва от 12.11.2018г. до изплащане на вземането, за които са взети решения на ОС на ЕС от 09.03.2015г. и от 21.07.2015г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 72167/2018г. на СРС, 138-ми състав.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 вр. чл. 48 ЗУЕС вр. чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че на етажната собственост на сградата се дължат суми за разходи за управление и поддръжка и фонд Ремонт и обновяване, определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост, както и за извършен ремонт покрив и козирка и за ремонт на чип система; 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, доколкото всички доводи касаят редовността на провеждането на процесните Общи събрания, които както беше посочено не са предмет на въззивна проверка. По бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми, който извод следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Поради това се налага изводът, че и при бланкетна въззивна жалба, в която жалбоподателят е направил довод за неправилност на решението, 4 без да конкретизира отделни оплаквания за неправилността на акта, въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото, като формира собствени изводи по съществото на материалноправния спор въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението /арг. от чл. 271, ал. 1 ГПК/.