Решение № 45 от 17.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500044 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Добрич Д.Д., против решение №267/03.12.2025г., постановено по гр.д.№253/25г. по описа на ДОС, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. К. Ю. сума в размер на 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело №1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл.дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №ІІ-048/1999г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на предявяване на иска 22.04.2025г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.04.2025г.; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. К. Ю. сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 8, 50 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение.

1

Въззиваемият Н. К. Ю., редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В депозирано писмено становище поддържа становище за нейната неоснователност.

Въззивна жалба, подадена от Н. К. Ю., чрез процесуалния му представител адв.Е.Ф., против решение №267/03.12.2025г., постановено по гр.д.№253/25г. по описа на ДОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. К. Ю. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 15 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело №1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл.дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП №ІІ-048/1999г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на предявяване на иска 22.04.2025г., както и в частта за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.04.2022г. до 21.04.2025г. включително.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния й предявен размер от 120 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2022г. до окончателното изплащане, както и да се присъди законна лихва върху присъдената от ДОС главница в размер на 15 000лв. за периода от 22.04.2022г. до 21.04.2025г., включително.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Н. К. Ю. излага, че e лице, пострадало от престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София.Делото е известно в публичното пространство като делото за т.нар. възродителен процес.Този процес в периода 1984г.-1989г. представлявал принудителна промяна на имената на българските граждани от турски етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, а в заключителната му част прогонване на стотици хиляди от България в късната пролет и лятото на 1989г.В рамките на сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, се разследват и деянията по изпращането и държането на хора от турската общност в затвори, места за 2 лишаване от свобода и лишаването им от свобода в различни населени места, като за част от тези деяния постфактум са били издавани съвместни заповеди на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор за принудително установяване с цел привидно създаване на документи, които уж да дават някаква легитимност.Разследването се води и за това, че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това.Пряко пострадал е от деянията, които са предмет на разследване, т.к.: 1/ били принудително променени имената и идентичността му, за което бил приложен различен по вид и форма натиск за подчиняване; 2/ бил държан и малтретиран в следствения арест в гр.Добрич/тогава гр.Толбухин/ в периода юни-август 1986г., защото се включил в движение за възстановяване на имената и правата им с мирни средства, като по време на престоя му бил подложен на физическо насилие и психическо малтретиране, условията били нечовешки и физическото му здраве пострадало сериозно, лекувал се впоследствие с месеци; 3/ на 02.06.1989г. бил принуден да напусне страната, бил му издаден задграничен паспорт, без да е подавал заявление, и му били определени 8 часа да напусне страната, без семейството му, с незначителни джобни пари и чанта с ръчен багаж.Бил принуден да се установи да живее в Р. Т., където му било много трудно да изгради живота си от нулата.Цялото му семейство останало в България.Там останало и имуществото му, дом и покъщнина, градени с десетилетия труд, които били разграбени и унищожени.

В Турция били изгонени и редица други хора, които по сходен начин пострадали от т.нар. възродителен процес.С тях поддържал редовни контакти, като от средствата за масово осведомяване и от техни близки в България, няколко години след свалянето на режима на Т. Ж., разбрали, че държавата започва разследване, за да установи организаторите и участниците в т.нар. възродителен процес и да потърси отговорност от тях.Години наред разследващите не търсели тях и такива като тях и не се интересували, нямали информация за разследването.Пасивността на разследващите ги притеснявала и карала да си мислят че, разследването се води само формално.На него и на останалите пострадали не са им били връчвани актовете на прокуратурата, постановени по делото, с изключение на постановлението от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство и постановлението от 31.05.2022г. за прекратяване на наказателното производство, които били връчени на някои от пострадалите.От пострадалите и семействата им било учредено Сдружение по турското законодателство, което да подпомага усилията им за комуникация с властите в България относно започнатото разследване за издирване, установяване и търсене на отговорност от виновниците за упражнената спрямо тях репресия и причинените им страдания по време и във връзка с т.нар. възродителен процес - Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“.Всички институции, до които Сдружението и ръководството му пишели, демонстрирали притеснение и загриженост, че делото се бави толкова много време, но по него не се случвало нужното за 3 успешното му преминаване в съдебна фаза.На 11.01.2012г. 41-вото Народно събрание приело декларация, с която осъдило опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и призовало българското правосъдие и главния прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновните лица.Вече над 13 години след приемането на тази декларация нямало осезаем напредък по делото, напротив, то било прекратено с формалното основание, че всички пет лица, привлечени като обвиняеми, били починали, без да се изследват, идентифицират и без да бъдат подведени под отговорност стотиците други участници/това е и едно от основанията, поради което съдът отменил постановлението за прекратяване/.Впоследствие, в края на 2017г., били приети изменения в НПК, които за първи път давали възможност на пострадалия да поиска ускоряване на разследването.За периода от 01.01.2018г. до юли 2020г. били образувани 94 броя дела по заявления по чл.368 от НПК и издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл.369 от НПК за ускоряване и приключване на същото досъдебно производство, но нито едно от тях не било изпълнено от ВОП-София.На 04.10.2018г. било издадено постановление за спиране на наказателното производство на осн. чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.2, вр. чл.242, ал.1 от НПК - за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото.Част от пострадалите подали жалба против постановлението.С определения от 13.11.2018г. по НЧД №5047/2018г. и по НЧД №5053/2018г. по описа на СГС производството по жалбата било прекратено и преписката върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.Не били предприети ефективни мерки за изпълнение на това определение и така прокуратурата е създала пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението.По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама от пострадалите били постановени определения, с които съдът отново констатирал неоправданото забавяне в производството и определи нов двумесечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписани мерки за ускоряване на досъдебното производство.

Подавал е молби до ВОП на основание чл.75, ал.3 от НПК за участие като пострадал в досъдебната фаза на процеса по ДП № П-048/1999г.Бил е разпитван като свидетел на 23.11.2023г. и 24.11.2023г. и му били разяснени правата на пострадало лице.В материалноправен аспект е пострадал от деянията, предмет на разследването, защото с тях са му причинени имуществени и неимуществени вреди в лично качество.Разследването и досъдебната фаза продължило повече от 35 години, в които били обвинени само 5 лица, макар и в реализирането на деянията да са участвали стотици други.Разследването било бавено така, че да изтече достатъчно дълго време в изчакване кончината на обвинените лица и никой да не бъде предаден на съд, съответно никой да не понесе отговорност.Така с постановление от 31.05.2022г. наказателното производство било прекратено формално, поради 4 настъпилата смърт на последния доскоро жив обвиняем - Г. Ат..Издаването на това неправилно постановление причинило забавяне на делото с още около година/обжалвано и отменено/.Необоснованото забавяне на делото по същество е равносилно на отказ на достъп до правосъдие и своеобразен отказ за извършване на разследването по ефективен начин.

Прекомерната продължителност на делото нарушило правото му по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото има право с оглед на това, че е пострадал от деянията, които са предмет на разследването.Отговорност за необоснованото забавяне на делото носи прокуратурата, защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства.Дългата продължителност задълбочила до крайна степен чувството и усещането му за липса на справедливост, защото то станало пречка да се оправдаят очакванията му за поне частично възстановяване на справедливостта чрез установяване на виновниците и предаването им на съд, респ. налагане на подобаващо наказание на виновниците, както и осъждането им да му заплатят обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.Очакванията му за частично възстановяване на справедливостта били напълно обосновани, предвид нечовешките страдания и наказания, на които били подложени по време на т.нар. възродителен процес освен принудителната промяна на имената, бил уволнен от работа, бил лишен от свобода близо 2 месеца, без съд и присъда, a в това време подложен на нечовешко и унизително третиране и наказание, впоследствие изгонен от родината и дома си.Бил лишен от основни и естествени човешки права, като правото на идентичност, правото на свобода и сигурност, правото на човешко достойнство, правото на семеен и личен живот, правото на труд и други.Изпитвал и продължава да изпитва разочарование от това, че за толкова дълго време няма изгледи за осезаем напредък по делото, въпреки декларираните от различните представители на държавната власт готовност за съдействие за приключване на делото и съчувствие на пострадалите.Загубил доверие в институциите, чувствал се безсилен и безпомощен след като институциите се солидаризирали с виждането, че виновниците трябва да бъдат наказани, а пострадалите да бъдат възмездени, но на практика прокуратурата формално водила разследването и години наред не предприела всички възможни мерки за приключването му и за успешното предаване на съд на отговорните лица.По обвиненията, за които се води разследването, според становището на наказателния съд, давността отдавна е изтекла.Въпреки наличието на искане от пострадали за преквалифициране на обвиненията по други текстове от НК и привличане към наказателна отговорност и на другите съучастници, това явно няма да се случи, а делото било прекратено, без наказание за виновниците и без възмездяване на 5 пострадалите.Въпреки настояванията на пострадалите и изричните указания на съда, прокуратурата бездействала десетилетия наред и едва на 30.09.2024г. разпоредила разследването да се извърши за престъпления по чл.416 и следващите от НК, включително за установяване участието и на други лица, извън вече починалите обвиняеми.Това още веднъж потвърждавало, че въпреки тежестта на престъпленията и значимостта на делото, разследването не било приоритет за прокуратурата, промяната в обхвата му дошла прекалено късно и само формално, без реални последици към настоящия момент, което допълнително засилило чувството му за безнадеждност.От своя страна забавянето на делото имало за пряка последица загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите, причинени с разследваните деяния.Предвид изложеното, претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000лв., ведно със законната лихва за забава от 22.04.2022г./три години преди предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП-София.