Решение № 1969 от 28.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. Бургас, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №

20252120100831 по описа за 2025 година

Производството е по искова молба на В. Т. В. против М. И. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20000 лв. по запис на заповед, издаден на 19.02.2021 год., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 28.05.2024 год. до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 577 / 2024 год. на Районен съд – гр.Несебър са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.535 вр. чл.538 от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който представя писмени доказателства; моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Адвокатският пълномощник на ответника оспорва исковете по съображения, подробно изложени по реда на чл.131 от ГПК.

Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2024 год., по ч.гр.д. № 577 / 2024 год. на Районен съд – гр.

Нерсебър, образувано по заявление на ищеца, са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесната сума.

В кориците на заповедното дело се съдържа оригиналния екземпляр на записа на заповед, издаден от М., в полза на В., за сумата от 20000 лв., с падеж на плащане 1 по книгата – до 19.02.2022 год.

Полагането на подписа от ответника е нотариално удостоверено.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.

Самият запис на заповед е редовен от външна страна - съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, няма добавки, поправки, зачертавания и други манипулации, които да разколебават извода за неговата редовност от външна страна.

Подписан е от ответника, поради което следва да се приеме, че той валидно се е задължил по посочената ценна книга и при липса на доказателства да е погасил задължението си по нея, дължи на ищеца сумата, за която е издадена.

В отговор на възраженията на пълномощника му следва да се каже, че основанието на предявен по реда на чл.422 от ГПК иск може да бъде само едно и то е това, което е заявено в производството по чл.417 и сл. ГПК. Изменение в основанието на предявения иск, при което да липсва споменатото съответствие, не е извършвано. Твърде пространственото и непоследователно изложение на процесуалния представител на ищеца, съдържащо евентуално разширяване предмета на доказване с твърдения за кауза, както и оттеглянето им, не водят до недопустимо изменение на основанието, още повече, че това не затруднява, а напротив – намаля твърденията, срещу които ответникът се брани, респ. отпада част от доказателственото бреме за същия да ги опровергава непълно и насрещно.

И накрая - щом при иск за съществуване на вземане, основано на валиден менителничен ефект (запис на заповед), неоспорено подписан от издателя, ищецът не може да бъде санкциониран с негативно за него разрешение на спора дори при наведени твърдения за наличие на кауза, която остава недоказана ( Р № 691-2024-III г.о.), логично е да не може да бъде санкциониран и заради непосочване или посочване и оттегляне на каузални твърдения.

Ето защо, исковете следва да се уважат, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски за производството по ч.гр.д. № 577 / 2024 год. на Районен съд – гр.Несебър, възлизащи на 1700 лв., както и за настоящото – в същия размер.

В тази връзка, възражението на пълномощника на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, като несвоевременно заявено – едва с писмената защита, не подлежи на осбъждане.

Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. М. от гр. Н., ***, ЕГН – **********, дължи на В. Т. В. от с. К., ***, ЕГН – **********, сумата от 20000 лв. по запис на заповед, издаден на 19.02.2021 год. в гр. П., ***, с падеж – 19.02.2022 год., ведно със законната 2 лихва върху горната сума, начиная от 28.05.2024 год. до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 577 / 2024 год. на Районен съд – гр.Несебър са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М. И. М. да заплати на В. Т. В. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1700 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 577 / 2024 год. на Районен съд – гр.Несебър в размер на 1700 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3