Решение № 2 от 04.01.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Сливен, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500390 по описа за 2023 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Г., пълномощник на „СИЛЕКСА“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „Цар Калоян“, №166 против решение № 260002/23.05.2023 г. по гр.д. № 44/2020г. на К. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ Енигма Инвест“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „ Ген.Тотлебен“, № 58-57, положителен установителен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР за приемане за установено, че въззивното дружество е собственик на реална част от 55.90кв.м., заключени между координатни точки от координатна система от 2005г.- X1 4750918.651, Y1 576561.540; X2 4750917.605, Y2 576566.643; X3 4750915.313, Y3 576566.098;

1

X4 4750914.468, Y4 576569.483; X5 4750913.565, Y5 576570.686 ; X6

4750912.074, Y6576570.882; X7 4750904.908, Y7 576568.912; X8 4750906.151,

Y8 576567.783; X9 4750917.964, Y9 576561.407, погрешно заснета в границите на поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр.Котел записан в кадастралните регистри на името на „ Енигма Инвест“ АД, вместо в границите на имот с идентификатор № *** собственост на жалбоподателя „ Силекса“ АД.

С обжалваното решение в полза на въззиваемата страна са били присъдени деловодни разноски в размер на 400.00лв., които впоследствие са били увеличени с постановява на определение № 260004/21.07.2023г. в общ размер на 1800.00лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон.

Страната посочва, че процесните 55.90кв.м. са отразени като част от ПИ ***, собственост на жалбоподателя и това обстоятелство не е спорно между страните. Твърди се, че тези реални 55.90кв.м. винаги са били в неговия имот, в обхвата на имотната му граница, че са били владени винаги като част от имота на ищеца. В този смисъл били свидетелските показания на св.Киряков и Богоева – от придобиването му имотът бил ограден с метални пана и тел. Сегашната ограда изцяло приповтаряла изградената през 2003г. ограда. Имотът на ищеца в цялост и на процесните 55.90кв.м. в частност, винаги били охранявани. Владението осъществявано от ищеца било явно и необезпокоявано. Съдът неправилно не бил кредитирал изцяло показанията на св.Киряков и св.Богоева, в частите, които установяват, че ответното дружество не било имало достъп до спорните части. От данните по делото било установено, че ответното дружество е направило опит да смени мястото на оградата през 2019г., за което била сигнализирана полицията.

На следващо място жалбоподателят посочва, че обща граница между двата имота е предвидена за първи път с Регулационния план от 1989г. С изменението на плана от 1995г. се засягало източната регулационна граница между имотите. Според страната ВЛ е дало заключение, че е налице неприложена регулация и имотната граница не съвпада с регулационната 2 граница между имотите. По този начин съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, тъй като за да бъде приложена тази разпоредба било необходимо освен приемане на регулационния план, да е налице и прилагането му на място.

Във въззивната жалба се посочва, че неправилно съдът е отхвърлил искането и за признаване за собственост на съответните идеални части от имот с идентификатор *** по плана на КК на гр.Котел. Страната счита, че правната конверсия е допустима и приложима в случая и не е приложима само спрямо изтекла придобивна давност до действието на ЗТСУ(отм.), до 01.06.1973г., а и към настоящия момент при действието на ЗУТ. В практика на ВС и ВКС било приемано, че е допустимо придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяна реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, без да изхожда от конкретна правна норма изрично допускаща конверсията.

В случая жалбоподателят изтъква, че е безспорно установено наличието на изтекла придобивна давност по чл.79 от ЗС, тъй като ищецът бил упражнявал безпрепятствено фактическа власт върху претендираните реални части, които винаги били владени като част от неговия имот с инд.номер ***. те са били оградени в имота още през 2003г., по - късно през 2008г. – 2009г. върху процесната част са били извършени строителни дейности– била е изградена подпорна стена, инфраструктура, навес. На тази строителна дейност ответникът/праводателите му не се били противопоставили по никакъв начин. В жалбата се посочва, че по отношение на ищеца следва да се търси кратката 5 годишна придобивна давност, той като същият бил добросъвестен владелец. От 18.04.2011г., когато имотът бил деактуван като общинска собственост, до 18.04.2016г. била изтекла изискуемата се придобивна давност.

Моли се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., с който същата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, 3 че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при анализ на всички събрани по делото доказателства. Безспорно се било установило, че не е налице грешка в кадастралната карта на гр.Котел изразяваща се в погрешно заснемане на процесните 55.90кв.м., собственост на жалбоподателя в имота на ответника. Изготвената по делото СТЕ установила, че действащият регулационен план е от 1986г. В него били отразени сградите и имотите на страните. Измененията на РП от 1995г. и 2004г. не касаели границата между имотите. Страната посочва, че според ЗУТ се зачитат приложените регулационни планове и така заварените (към момента на приемане на ЗУТ) регулационните граници се приемат за имотни такива. В задължителната си съдебна практика ВКС приемало, че приложеният дворищно-регулационен план става кадастрална основа за последващия. ВЛ било посочило в с.з., че регулационната линия по регулационния план и измененията му съвпадат на 100% с регулационните граници към момента. По този начин позоваването на Разрешително за строеж на ограда от 2003г. било неоснователно. Страната не била изложила тези твърдения своевременно и не били събрани доказателства, които да ги подкрепят. Неверни били твърденията на жалбоподателя, че процесните 55.90кв.м. никога не били отделяни от неговия имот. Събраните по делото доказателства сочели точно обратното. В тази връзка се посочва, че разпитаните свидетели на ищеца са били заинтересовани лица и показанията им не следва да се кредитират от съда. Изготвената СТЕ установила, че в случая кадастралната граница на имотите съвпада с регулационната граница, че не е налице грешка в кадастралната карта, но ищецът е построил в имота на ответника стена, пътека и навес. В този смисъл дори да било доказано някакво владение от страна на ищеца на спорната част, то то би било недобросъвестно, тъй като би било без правно основание.

На следващо място въззиваемата страна посочва, че изводите на съда за наличие на законови пречки за придобиване по давност на реална част от имота са правилни. По делото недоказано било останало твърдението на ищеца за реално владение на процесните 55.90кв.м. реални части в продължение на 10години. Отразените в картата „реснички“ били във връзка с намиращите се край пътеката колчета, които имали функция да я ограничат и същевременно да послужат като опорна стена.

Страната изтъква, че в частното правоприемство, каквото в случая се 4 явявало приемането на права от ищеца от праводателя му „Ноубъл Пропъртис“ ЕООД, било възможно само при наличието на транслативна сделка, в която да е включен владеният имот. Частното правоприемство се разпростирало единствено по отношение на имота предмет на апорт, но не и по отношение на осъществявана фактическа власт върху част от съседен имот. Във връзка с това били неоснователни и аргументите за приложимост на по – кратката 5 годишна давност.

Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на твърденията на въззивника за приложение на конверсията във вещното право.

Практиката на ВКС и ВС била категорична – конверсия е възможна само ако давностинят срок е изтекъл до влизане на отменения ЗТСУ в сила.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозирана частна жалба от адв.Г. против определение № 2600004/21.04.2023г., с което е било изменено първоначалното решение в частта на разноските като същите са били увеличени от 400.00лв. на 1800.00лв. на първо място се посочва, че делото е с малък материален интерес – 491.40лв.(данъчна оценка). В този случай минималното дължимо адвокатско възнаграждение било в размер на 400.00лв. Неправилно съдът бил присъдил по още 250.00лв. за с.з. Така например в с.з. от 23.02.2021г. делото било спряно по взаимно съгласие. Заседанието проведено на 25.04.2023г. било за поправка на протокол. В него също не били извършвани процесуални действия по събиране на относими доказателства. Така съдът не трябвало да присъди допълнително 850.00лв., а най – много 500.00лв.

На следващо място страната изтъква, че адвокатското възнаграждение следвало да е справедливо, а в случая делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Моли се да се отмени обжалваното определение за разноски и искането на ответната страна да бъде отхвърлено.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П., с която същата е оспорена като неоснователна. Тя посочва, че възнаграждението по делото е уговорено в минимален размер, но също така върху присъденото адвокатско възнаграждение (1500.00лв.) е начислено ДДС в размер на 5

300.00лв., което е неразделна част от адвокатското възнаграждение. Страната също така счита, че делото е със завишена фактическа и правна сложност, в специфична правна материя. Моли да се потвърди обжалваното определение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от представител по пълномощие адв.Г., която поддържа въззивната жалба.

Заявява, че от данните по делото било установено, че никога регулационната граница между двата имота не е била материализирана на място като имотна граница, поради което не били налице ограниченията по чл.200 от ЗУТ за придобиване на съответната реална част по давностно владение. Ако съдът не бил съгласен с така изложеното мнение, се моли той да приложи института на правна конверсия и да приеме за установено, че жалбоподателят е стана собственик на процесните 55.90кв.м. като идеални части от имота на ответниците. Претендират се деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата страна е представлявана от адв.П., която оспорва въззивната жалба, поддържа изложения отговор по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски. По същество посочва, че двата имота са урегулирани, поради което изначало е невъзможно придобиване на реална част от имота на ответника по давност. Към мястото бил приложен регулационния план за гр.Котел от 1986г. Имотната и регулационната граници на имотите съвпадали. Освен това въззивникът не бил доказал успешно предпоставките на чл.79 от ЗС.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 06.06.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 20.06.2023г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.