Решение № 579 от 10.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. гр. Хасково, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Нели Д. И. Гражданско дело № 20245640103061 по описа за 2024 година

Предявени са от П. К. И. с ЕГН:********** с постоянен адрес ************** със съдебен адрес **************, адв. Д. П. П., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от управителя В. М. И., обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № ****, сключен с „Креди Йес" ООД на ********* г. Спрямо него ищцата получава сумата от ****лева, която сума следва да бъде върната на **** месечни вноски. По Договор за паричен заем № ****ищцата следвало да заплати неустойка в размер на **** лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на ****лева. Счита така търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****, спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на ****лева, за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, поради следните съображения : На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и 1 търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която се прокарвал този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от 33Д се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. В допълнение, търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на ****лева била в прекомерен размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по Договор за паричен заем № **** била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК се уреждало задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 993911, според който се дължи неустойка в размер на ****лева, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради 2 накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № ****на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна била и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Наред с това търсената неустойка по Договор за паричен заем № 993911, спрямо която ищцата трябва да заплати ****лева, била нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установявало, че търсената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

С търсената неустойка по Договор за паричен заем № 993911 се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид /в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договор за паричен заем № 993911 се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута, определен с ПМС №426/2014г.

Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не 3 съответствал действително на прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 се приемало, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. В тази насока била и последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.

Следвало да се обърне внимание и на безспорния факт, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. 3а от ЗКИ, въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят : осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисквал от потребителя да представи лично обезпечение, като кумулативно да учреди към поръчителското правоотношение и едно от следните обезпечения :

- банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова институция. Сключването на гаранционни търговски сделки от банките се уреждало в чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗКИ, като се поставяло изискване за включването на дейността по обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката. В банковата практика се изисквало наредителят - бенефициер да учреди в полза на банката - гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална сметка. Използвал се и механизмът банката да кредитира наредителя за сумата на банковата гаранция, който кредит се обезпечавал по ред, определен от банката. Единствено при първокласни клиенти банката можела да издаде гаранция без да изисква обезпечение.

Освен това договорът за поръчка чрез издаване на банкова гаранция бил възмезден, тъй като наредителят дължал на банката съответните такси и 4 разноски по издаване на гаранцията. Клиентите на ответника били изолирани от банковото кредитиране поради ниски или липсващи доходи и имущество и/или налична вече задлъжнялост. На тях банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова гаранция, за чието издаване имало още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при отпускането на заемен ресурс. Следвало да се има предвид, че ако бяха налице условия на този тип потребители да се отпусне банков кредит, те биха предпочели последния, който е с много пониски лихви в сравнение с лихвите на т.нар. „фирми за бързи кредити".