Определение № 1036 от 22.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Перник, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500765 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Определение № 590 от 29.09.2023 г. по гр.д. 679/2022 г. на Районен съд Радомир, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя-ищец за изменение на решение № 141/10.07.2023 г. по същото дело в частта му за разноските.

Жалбоподателят релевира подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (адм. дело № 3002/2015 г. и адм. дело № 1403/2017 г.), изискваща обоснован и справедлив размер на възнаграждението, при съобразяване не само на материалния интерес, а извършената от адвоката конкретна дейност. Също Наредба № 1 от 9.07.2004 г. не следва да намира приложение в случая, тъй като би се стигнало до накърняване изискването за справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 14 от ХОПЕС. Законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ безплатна правна помощ по различен начин и в по-нисък размер. Минималното адвокатско възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсултите. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, по силата на който да се присъдят на ответника разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лева

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът М. И. не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Гр.д. 679/2022 г. на Районен съд Радомир е образувано по предявени от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу ответницата М. М. И. обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК, че същата дължи на ищеца следните суми 1101.90 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо” ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № ***; 156.63 лв. възнаградителна лихва за периода 01.05.2017 г. - 31.10.2017 г., във връзка с договор за потребителски кредит № ***; 872.51 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода 02.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. В исковото производство пред първата инстанция ответницата е представлявана от упълномощен представител - адвокат Б., като ответницата е направила искане за присъждане на разноски и за заплатено адв. възнаграждение и е представила надлежни доказателства и за заплатено адв. възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство. С постановеното в първата инстанция решение № 141/10.07.2023 г. по гр.д. 679/2022 г. на Районен съд Радомир са отхвърлени изцяло исковете, като с оглед изхода на делото е осъдил ищеца да заплати на ответницата и сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като се намалят разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на ответницата от 400 лева на 200 лева, която молба оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Отговорността за разноски е обективна отговорност и има за основна цел да възстанови направените реални разходи и включва внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство от предявяване на неоснователен или недопустим иск.

Съгласно константната, в т. ч и задължителна практика на ВКС /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл. 36, ал. 2, чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. Наредба № 1/2004 г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери.

Жалбоподателят навежда довод за противоречие между подзаконов и законов нормативен акт в лицето на Наредбата и чл. 36, ал. 2 от Задв. Сочи, че Наредбата не отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставената адвокатска услуга, което противостои на чл. 36, ал. 2 Задв, тъй като възнаграждението не би било обосновано и справедливо. Настоящата инстанция счита това възражение за неоснователно, като констатира, че самата разпоредба на чл. 36, ал. 2 от Задв. въвежда изискване адвокатският хонорар да не бъде определян под установените в Наредбата минимални размери.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за наличие на противоречие между правото на ЕС и Наредбата. Подробни съображения в този смисъл ВКС е изложил в 2

Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК. Не е допустимо неприлагане на Наредбата само поради посочената в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на Съда на Европейския съюз евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение. Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за наличие на противоречие между чл. 6 от КЗПЧОС или чл. 47 от ХОПЕС и Наредбата. Определянето на адвокатското възнаграждение в случая като обосновано и справедливо изключва нарушение на чл. 56 от Конституцията, чл. 6 от КЗПЧОС или чл. 47 от ХОПЕС относно правото на защита на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД в процеса (право на справедлив процес). Напротив, следва да бъде съобразено осъщественото процесуално представителство на другата страна, за което е определеното възнаграждението. Несъответно по размер възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство адвокат би го ощетило, а възприемането на по-нисък размер на възнаграждението за сходни случаи би накърнило правото на защита на страните по делата. Във връзка с тази защита е конституционноустановената дейност на адвокатите.

Без значение е как националният законодател е определил възнагражденията на юрисконсултите и на адвокатите, осъществяващи безплатна правна помощ по ЗПП, тъй като не такива възнаграждения се претендират по делото, нито по-ниският предвиден размер на тези възнаграждения е основание минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. автоматично да бъдат намалявани. Както се посочи, за размерите на тези възнаграждения са относими фактическите и правни действия на адвоката и защитаваният интерес, съответно на които възнаграждението е обосновано и справедливо. Изложените от настоящия съдебен състав съображения не са в противоречие, а в съответствие с изложеното от съставите на ВАС по адм. дело № 3002/2015 г. и адм. дело № 1403/2017 г. относно обоснованото и справедливо адвокатско възнаграждение.

Поради това, настоящата инстанция счита, че така определеното и присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно. В конкретния случай заплатеният от страната хонорар на процесуалния й представител е определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Адвокат Б. е осъществил процесуално представителство и защита по делото, като са представени договор за правна защита и съдействие за платено от ответницата по г. д. № 679/2023 г. на адвокат Б. адв. възнаграждение в размер на 400лв. С оглед цената на исковете така определеният и платен хонорар е в съответствие с изискванията на Наредбата, в която 400 лева представляват минимално дължимото.

По изложените съображения, поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционният съд, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде потвърдено изцяло. Частната жалба е неоснователна.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не 3 намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 590 от 29.09.2023 г. по гр.д. 679/2022 г. по описа на Районен съд - Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4