Решение № 122 от 18.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Добрич, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230101979 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ИВ-ЕЛ“ ЕООД, ЕИК 124522997, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ****, представлявано от управителя Д. Н.

М.а, чрез упълномощения адвокат М. С. от ДАК със съдебен адрес: гр.Добрич, **** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ****. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.535 и 538 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: 1) 20000, 00 /двадесет хиляди/ лева, представляваща вземане, дължимо по запис на заповед, издаден на 16.11.2023г. от Д. Д., с падеж – 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 20000лв., считано от 20.02.2024г. до изплащане на вземането; 2) 1700, 00 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в производството по ч. гр. д. №574 по описа на Районен съд Добрич за 2024г., за които суми, е издадена Заповед за парично задължение №239/23.02.2024г. по горецитираното заповедно производство.

В ИМ се излага, че ответникът е подписал в гр.Добрич запис на заповед от 16.11.2023г., по силата на който се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на 20000 лв., с падеж - 20.12.2023г.

След изтичане на падежа, ответникът не е изпълнил задължението си и ищецът е подал в ДРС заявление по реда на чл.417, т.10 от ГПК срещу Д. М., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 20000 лв., дължима по запис на заповед от 16.11.2023г, което е уважено от съда и е била издадена Заповед за парично задължение №239/23.02.2024г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. №574/2024г. по описа на ДРС.

След връчване на ПДИ и на заповедта на длъжника от ЧСИ Н. Ж., с рег. №811 в КЧСИ, Д. М. е подал своевременно възражение срещу нея и заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск срещу длъжника в едномесечен срок от получаване 1 на съобщението. В изпълнение на горното разпореждане, ищецът-кредитор е подал настоящата искова молба срещу Д. Д..

С разпореждане от 23.07.2024г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от Д.

М. на 31.07.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на процесното вземане, поради това, че не е получавал от ищеца сума в размер на 20000 лв.

С оглед гореизложеното, Д. М. моли, съдът да задължи управителя на ищцовото дружество да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси по чл.176 от ГПК, досежно това, кога и как е предадена сума от 20000лв. на ответника, бил ли е той заплашван да подпише записа на заповед от 16.11.2023г. при напускането му на дружеството, има ли подавани жалби в ДРП във връзка с търсената от ищеца сума от 20000лв., за какво е била предоставена тази сума на ответника, ако въобще му е предоставена?

Ответникът, моли за отхвърляне като неоснователни и недоказани на исковите претенции и претендира съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното от ч. гр. д. №574/2024г. по описа на РС- Добрич, на 20.02.20234. „ИВ-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 124522997 е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу Д. М. Д., ЕГН **********, за сумата от 20000,00 лв. задължение по Запис на заповед, издаден от Д. М. Д. на 16.11.2023г., с дата на плащане (падеж): 20.12.2023г., уговорка "без протест и без разноски", ведно със законна лихва за периода от 20.02.2023г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.10 от ГПК до окончателното плащане, както и 1700,00 лв. - разноски за държавна такса /400.00 лв./ и адв. възнаграждение /1300.00 лв./.

Приложен е оригинал на запис на заповед издаден на 16.11.2023г., от който се установява, че ответникът Д. М. Д., като издател се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на ищеца сумата 20000,00 лв., на предявяване, като е посочен и втори начин на плащане, а именно: „падеж 20.12.2023г.“ Текстът в заповедта е изпълнен ръкописно, касателно индивидуализиращите данни на издателя – три имена, ЕГН и адрес, процесната сума, изписана и цифром и словом, дата и място на издаване, както и на плащане и дата на падеж.

В текста на документа изрично е посочено, че: " с настоящия запис на заповед", издателят неотменимо и безусловно се задължава да плати н а „ИВ-ЕЛ“ ЕООД с ЕИК 124522997, сумата от 20000.00 лева /цифром и словом/. В Записа на заповед е положен саморъчен подпис на издателя на документа /след текста на ценната книга/, който не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК.

Под подписа на издателя, ръкописно е изписан следният текст: „връчена за предявяване 30.12.2023г.“, следва подпис на издателя и са изписани трите му имена.

На 23.02.2023г. по ч. гр. д. №574/2024г. по описа на РС-Добрич, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК №239/23.02.2024г. и изпълнителен лист от 23.02.2024г. за сумата от 20000,00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 16.11.2023г. от Д. Д., по силата на който издателят се задължил безусловно и неотменимо да плати на „ИВ-ЕЛ“ ЕООД, горепосочената сума, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2024г. до изплащането и.

Длъжникът е получил на 08.04.2024г., ПДИ /поканата за доброволно изпълнение/, 2 ведно с копие от Заповедта и ИЛ по ч. гр. д. №574/2024г – ДРС, връчени му чрез ЧСИ Н. Ж., рег. №811 в КЧСИ, с район на действие – ДОС по изп. д. №20248110400049 /на л. 18 и л.30 от приложеното ч. гр. д. №574/2024г. по описа на ДРС/, като Д. М. е упражнил правото си и е подал възражение с вх. №9210/09.05.2024г. в едномесечния срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК, считано от връчване на ЗНИ.

На 10.04.2024г, Д. М. е подал второ възражение с вх. №7448 по чл.414а от ГПК, в което твърди, че не дължи на заявителя процесната сума, защото не е получавал такава, а бил принуден да подпише записа на заповед, поради това моли, заповедният съд да обезсили заповедта, издадена по ч. гр. д. №574/2024г по описа на ДРС. По това възражение, заповедният съд се е произнесъл с Разпореждане №2336/12.04.2024г, като е приел, че то е нередовно, защото макар и по чл.414а от ГПК, длъжникът оспорва вземането по заповедта, с оглед на което е указал на длъжника в 7-дн. срок от получаване на съобщението, ясно да заяви: оспорва ли дължимостта на вземането, ако е така, да депозира възражение по чл.414 от ГПК, а ако твърди, че го е погасил, да представи доказателства за плащане и да предяви възражение по чл.414а от ГПК, както и да представи разписка за връчване на ПДИ от ЧСИ Н. Ж.. Съобщението е било връчено на Д. Д. на 09.05.2024г., който в изпълнение на горецитираното разпореждане, само е депозирал възражение по чл.414 от ГПК с вх.

№9210/09.05.2024г., в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

С Разпореждане №2969/16.05.2024г., заповедният съд е указал на М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовностите във възражението по чл.414 от ГПК с вх. №7448/10.04.2024г., като представи заверен препис от разписката за връчване на ПДИ от ЧСИ Н. Ж.. Съобщението е получено от Д. Д. на 27.05.2024г., като в указания му срок, той е депозирал молба с вх. №10344/27.05.2024г, към която е приложил разписка, от която е видно, че ПДИ от ЧСИ Н. Ж. му е била връчена на 08.04.2024г., както и издадена фактура от 27.05.2024г за заплатена такса по сметка на ЧСИ Н. Ж..

Предвид своевременно извършеното оспорване от длъжника на вземането по процесната заповед, с Разпореждане №1434/29.05.2024г., заповедният съд е указал на заявителя „ИВ-ЕЛ“ ЕООД да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта по ч. гр. д. №574/2024г по описа на ДРС и на осн. чл.418 от ГПК във вр. чл.410, ал.1 от ГПК е спрял производството по изп. дело №49 по описа на ЧСИ Н. Ж. за 2024г.

Съобщението е получено от заявителя на 30.05.2024г. и в указания му срок по чл.415 от ГПК, на 27.06.2024г., той е подал искова молба в ДРС с вх. №12720 срещу длъжника Д. М..

Между страните не е спорно обстоятелството, че в полза на ищеца е издадена и подписана от страна на ответника, запис на заповед, съставена в гр. Добрич на 16.11.2023г. за сумата от 20000 лв., с падеж на плащане 20.12.2023г., а отделно от това, записът е предявен за плащане на издателя на 30.12.2023г. Също така не се спори, че сума от 20000.00 лв. не е предавана от ищеца на ответника по никакъв повод.

Спорно по делото е, дали записът на заповед е подписан от издателя при условия на принуда и заплашване, както твърди М. в отговора по исковата молба и във възражението от 10.04.2024г.

За по-пълното изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани писмени и гласни доказателства.

Така от приложената прокурорска преписка №4657/2023г. по описа на ДРП /на л.67-123/, става ясно, че тя е образувана по повод подадена жалба от Д. М. с данни за евентуално извършено престъпление по чл.213а от НК срещу него. В Жалбата се сочи, че на 16.11.2023г около 16.30, Д. отишъл в офиса на ищцовото дружество Ив-Ел ЕООД, което е 3 работодател на М. и се срещнал с И. М., който бил инициатор на срещата им. В кабинета бил и И. М..

На Д. Д. му било казана от И. М., че след проверка, се установено, че М. е откраднал 30 тона гориво от служебните автомобили , които той управлявал, в качеството си на **** на дружеството в периода от 2018-2023г, на стойност 90000лв. и сега, трябвало да върне тези пари на работодателя си. Ответникът отрекъл, това да е истина и заявил, че нищо не дължи на фирмата. Тогава И. М. дал на Д. бял лист и му казал да напише писмени обяснения, като диктувал на работника текста. След това, И. М. дал на М. да подпише предварително подготвени документи – споразумение, в което Д. признавал, че е причинил на работодателя си вреди, изразяващи се в липса на гориво в общ размер на 91924.00 лв. и поемал задължение да заплати тази сума, ведно със законната лихва на пет равни вноски до 20.03.2024г по посочена банкова сметка на ищцовото дружество и заповед за уволнение, но последният заявил, че не ги е чел и няма да ги подпише. Тогава И. М. извикал на Д. Д.: „Ти какво искаш, хора ли да ти пращам?“ Ответникът отказвал да ги подпише, като настоятелно И. М. го подканял и му казвал: „**, подпиши.“ В един момент се намесил И. М. и заявил на М., че ако не подпише, че се обади в полицията и прокуратурата и Д. ще лежи в затвора от 1 до 10 години.

Тъй-като вече бил края на работния ден, ответникът преценил, че останалите служители са си тръгнали и той е останал сам в офиса на дружеството с И. М. и И. М., започнал да се притеснява да не му се случи нещо лошо и от страх подписал споразумението и заповедта за уволнение, като си тръгнал.

Видно от прокурорската преписка, снети са обяснения от И. М. и от И. М., които категорично отричат да са заплашвали Д. М. да подпише каквито и да било документи, от служители на ищцовото дружество, които са били в офиса, когато М. е разговарял с горепосочените две лица и др.

Така във връзка с жалбата на Д. Д., с Постановление от 26.01.2024г по пр. преписка №4657/2023г по описа на ДРС, е отказано образувано на досъдебно производство, защото в хода на проверката не са били събрани данни за извършено престъпление по чл.213а, ал.1 от НК и не може да се направи съждение, че спрямо М. е било извършено изнудване да подпише горепосочените документи, /сред които обаче не се споменава запис на заповед/. Постановлението не е било обжалвано пред ДОП от жалбоподателя.