Решение № 1150 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110110034 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г. срещу ****/конституиран като ответника с определение 1341/25.01.2026г./ за прогласяване на Договор за кредит сключен между страните №***/25.03.2025г. за нищожен като противоречащ на закона, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за паричен заем №***/25.03.2025г.., с който е уговорена кредитна сума от 800 лв. при ГПР-49,65%, лихва -41%, за срок от 3 месеца.

В чл. 20 от договора се съдържали уговорки за задължение на кредитополучателя да предостави в тридневен срок обезпечение по кредит, изразявашо се в поръчителство от трето лице, отговарящо на множество конкретни изисквания. Съгласно чл.10 от договора при непредоставяне на обезпечение се начислявала и дължала неустойка от 7,68лв.+0,320% от усвоения размер на кредита за първия ден забава и 0,320% от размера на кредита за всеки следващ ден, като така размера на дължимите суми по кредита се увеличил до 1085,67лв.

Счита, че в договора не е посочена коректно дължимата крайна сума, тъй като посочената не включва начислената неустойка. Счита, че неустойката е разход по кредит и е следвало да бъде включена в ГПР. Намира, че при включването на това задължение в погасителните вноски е следвало да се посочи и в ГПР, което не е сторено и което води до некоректност на изчисления ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Излага, че ако тази сума е включена в ГПР, ще се достигне до размер на последния над максимално допустимия според чл.19, ал.4 ЗПК.

При изложеното иска уважаване на претенцията.

Претендира направени по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава иска. Счита, че в приложение на чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца, за което излага подробни доводи.

С молба от 16.03.2026г. ищецът е направил искане за произнасяне с решение при признание на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по 1 основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Ответникът счита, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, а такива следва да се присъдят на ответника, на осн. чл.78, ал.2 ГПК и при съобразяване, че ответникът е признал иска и не е проявява извънпроцесуално поведение, с което да е станал повод за образуване на производството.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожност на сключения от тях потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Осъществявайки правото си да се освободи от обвързаност по нищожен договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред. Прилагането на чл.78, ал.2 ГПК чрез възлагане в тежест на ищеца на разноските на ответника, ще бъде в противоречие с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. / така Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК/ С определение от 07.10.2025 г. ищецът е освободен от заплащането на държавна такса в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК. На осн. чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса от 25,56 евро следва да се заплати от ответното дружество в полза на бюджета на съдебната власт.

Ищецът претендира адвокатско възнаграждение, платима в полза на безплатно представляващ го адвокат, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. По делото не е представен договор между ищеца и адвоката за предоставяне на безплатна правна защита, както и не са налице обективиран в друг документ или непосредствено пред съда съвпадащите изявления на адвоката и ищеца, че процесуалното представителство е безплатно. Без доказателства, че представителството е осъществено безплатно, съдът не присъжда адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните А. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр.

*** и ****, адрес: гр. *** сключения между тях Договор за кредит сключен между страните №***/25.03.2025г. за нищожен като противоречащ на закона, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***адрес: гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от 25,56 евро – дължимата в производството държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

2

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3