Определение № 1306 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500900 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрк. А. Г. против определение № 2895/09.03.2026г., постановено по гр. д. № 76/2026г. по описа на Районен съд-Пловдив, III гр.състав, с което е върната насрещна искова молба с вх. № 19639/24.02.2026г., депозирана от „Изи Финанс“ ЕООД против Н. Ю. И., съответно е прекратено производството по гр. д. № 76/2026г. в частта, касаеща предявения насрещен иск.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че аргументът на решаващата инстанция да приеме, че е налице недопустимост на насрещния иск, а именно, че нямало реално претърпени вреди, бил неправилен и неотносим. В тази връзка се навежда, че въпросът за това дали вредите са реално претърпени или не, бил такъв по същество на спора и съдът следвало да се произнесе по него с крайния си съдебен акт. Вредите, които се претендирали с насрещната искова молба щели да се породят след приключването на делото, тоест след като има произнасяне по повод основателността на първоначалния главен иск. В случай, че в полза на ищеца по главния иск не се присъдят разноски, то и насрещният иск за вреди щял да бъде неоснователен, но не и недопустим. Обстоятелствената част и петитумът на насрещния иск съдържали твърдения за настъпили вреди. Искането е за отмяна обжалваното определение и връщане делото на Районен съд за разглеждане на претенцията на жалбоподателя. Претендира разноски за настоящото производство.

Като взе предвид доводите изложени в частната жалба и съобрази доказателствата по делото, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, като аргументите за този извод са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 55 ЗЗД от Н. Ю. И., чрез адв. Р. Р. против „Изи Финанс“ ЕООД за 1 осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 267.54 лв., частично от 967.54 лв. – платена без основание за периода от 19.07.2023г. до 18.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Постъпил по делото е и отговор от „Изи Финанс“ ЕООД, чрез юрк. А. Г., с който се взема становище за нередовност и неоснователност на исковата молба.

По делото е депозирана и насрещна искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, чрез юрк. А. С. Г. против Н. Ю. И.. В същата са изложени твърдения, че ответникът по насрещния иск депозирал първоначалната искова молба, по повод на която е образувано производството, без преди това обаче да е направил опит за доброволно уреждане на спора с дружеството, тоест без да е направил искане към същото за възстановяване на претендираните от първоначалния ищец суми. Това представлявало злоупотреба с право от страна на ищеца по главния иск, съответно от страна на неговия проц. представител и противоречало пряко на чл. 3 ГПК. Доколкото било образувано производство против дружеството по предявения от И. иск, без преди това да е бил правен опит за доброволно уреждане на спора, то било налице непозволено увреждане по отношение на дружеството. Допълнителен аргумент за това било и обстоятелството, че лицето имало упълномощен адвокат, който могъл да насочи ищеца по първоначалния иск към сключването на извънсъдебно споразумение.

Производството по гражданското дело било заведено с цел генериране на разноски за адвокатско възнаграждение.

В резултат от злоупотреба с права и предвид евентуалното уважаване на първоначалния иск, то за дружеството били настъпили вреди, представляващи разноски по гр. д. № 76/2026г., а именно: сумата в размер на 25.56 евро - заплатена ДТ по гр. д.№ 76/2026г.; сумата от 245.42 евро, колкото било минималното адвокатско възнаграждение за това производство, което дружеството щяло да дължи, в случай на уважаване на първоначалния иск; сумата от 153.39 евро – сума, която дружеството щяло да дължи за внесен депозит за вещо лице по поискана с ОИМ експертиза.

Изрично е посочено, че размерът на вредите варирал съобразно изхода на делото.

Фактическият състав на деликта бил налице, като деянието представлявало предявяването на иск, доколкото не бил направен опит за доброволно уреждане на спора, при съобразяване на това, че първоначалният ищец разполагал с всички контакти на дружеството. Друго увреждащо действие било, че И. предявил седем отделни иска, по които били образувани отделни производства. Вината се изразявала в това, че исковата молба била входирана в съда съзнателно и умишлено. Налице била и причинна връзка, а противоправното поведение се изразявало в това, че бил предявен иск при положение, че доброволно били правени погасителни вноски.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че така депозираният насрещен иск бил своевременно предявен, съобразно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК, но въпреки това същият се явявал недопустим, тъй като с него се претендирали вреди от неприключило с окончателен съдебен акт производство.

Настоящият състав също намира, че така предявеният насрещен иск е недопустим. Исковата претенция е основана на настъпването на вреди от неприключил процес, тоест бъдещи вреди, а в принципен план обезщетението е предназначено да се поправят вече настъпили вреди. Още повече, че от твърденията в насрещната искова молба става ясно, че ищецът по този иск претендира вреди от разноски в производството, които евентуално щял да понесе, а въпросът за дължимостта на разноските, съответно техния размер, се решава с акта по същество и с оглед изхода на делото. Ако страната не е съгласна с присъждането на разноски или пък с размера им, тогава пред нея стои възможността да инициира производство по чл. 248 ГПК.

2

По тези съображения обжалваното определение се явява правилно и като такова ще бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2895/09.03.2026г., постановено по гр.д.

№76/2026г. по описа на Районен съд-Пловдив, III гр.състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3