Решение № 113 от 27.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора И. Перпелов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600104 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 57/10.07.2023г., постановена по НОХД № 569/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимата Х. Б. М. е призната за виновна в това, че на 22.09.2018г. в гр.С., област П, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ********, собственост на „Х.Т.“ ЕООД, движейки се по бул.„И. В.“, в посока от запад на изток, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизане в кръстовището с ул.„М.“, е нарушила правило за движение - чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на П. В. Н., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, като е призната за невиновна и оправдана да е нарушила и правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.50а от ЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание една година лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 1 три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по ЗМВР на 22.09.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.343г вр. чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства. Постановил е както следва, след влизане на присъдата в сила:

- товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ********, да се върне на „Х.Т.“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя подсъдимата М.;

- мотоциклет „С.Г.****“, с рег. № *******, и мотоциклетна каска за глава с надпис „S.“, без визьор, да се върнат на наследниците на починало лице П. В. Н. - Д. Г. Н. и В. Л. Н.;

- товарен автомобил „И.****“, с рег. № *******, да се върне на ЕТ „Ц.С.В. - Ц.В., представлявано от собственика Ц.С.В..

Вещественото доказателство - 1 брой CD диск с видеозапис от охранителна камера да остане към материалите по делото до изтичане на срока на съхранение на последното.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер общо на 3888,71 лв. В нейна тежест са възложени разноските, направени от частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. за повереник в размер на 3000 лв.

Срещу съдебния акт, в осъдителната част, е подадена жалба от адв.Е.Н., защитник на подсъдимата М., с оплакване за допуснати особено съществени процесуални нарушения, противоречия с материални закон, явна несправедливост. Прави се искане за отмяна на присъдата, в обжалваната част, и постановявана на нова, с която подсъдимата се признае за невинна и оправдае по възведеното обвинение. В допълнително писмено изложение към жалбата адв.С.С. е допълнила доводите за неправилност на съдебния акт Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н., които я обжалват чрез повереника им адв.К.С., с доводи за 2 несправедливост. Иска се да се измени, като се увеличи размерът на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление и се отмени приложението на чл.66 от НК. В допълнително писмено изложение към жалбата са изразили позицията си за неправилно приложение на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, спрямо което може да се приложи институтът на условното осъждане. Искат да се увеличи размерът на двете наложени санкции, както и на изпитателния срок.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимата М. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваният съдебен акт трябва да се потвърди, но същевременно и да се уважи частично жалбата на частното обвинение, считайки че е налице такава и срещу присъдата в оправдателната й част.

Частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. не упражняват правото си на защита, нито лично, нито чрез техния повереник. Последният, в писмено становище, е уточнил, че поддържат въззивната жалба и допълнението към нея, както и че отразеното в жалбата им искане за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода е техническа грешка. Намират, че с такова, определено при условията на чл.54 и чл.66 от НК, ще се постигнат целите на чл.36 от НК.

Подсъдимата М. и нейният защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Сочат, че присъдата в оправдателната част не е атакувана от държавното и частното обвинение, поради което е влязла в сила. Молят подсъдимата да бъде оправдана, тъй като пътнотранспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на пострадалото лице.

Подсъдимата М., в последната си дума, изказва съжаление за смъртта на последното и се надява да бъде оправдана, тъй като не се чувства виновна за пътнотранспортното произшествие.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от 3 надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. е родена и живее в гр.С.. С висше образование е. Не е омъжена. Управител е на „Х.Т.“ ЕООД гр.С.. Не е осъждана.

От 2002г. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за управление на МПС, категории „В“ и „АМ“. До инкриминираната дата е наказвана за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата с 26 наказателни постановления и 11 фиша.

На 22.09.2018г., през деня, подсъдимата управлявала товарен автомобил „Т.Х.“, с рег. № ********, собственост на „Х.Т.“ ЕООД, представлявано от нея като управител и едноличен собственик на капитала.

Придвижвала се от гр.С. за гр.С.. До нея, на предна дясна седалка, пътувал свидетелят К.Б.. Двамата отивали на вилата на свидетеля Е.К., инструктор по парапланеризъм, неин приятел и баща на спътника й.

Същия ден в гр.С. се провеждал традиционен мото събор.

Движението по пътя, идващ от гр.С., в участъка преди гр.С. и в същия град било интензивно, с множество преминаващи мотористи. По Подбалканския път се провеждали и състезания за скорост между мотоциклетистите.

Около 16,00 часа подсъдимата М. се движела по бул.„И. В.“ в гр.С., в посока от запад на изток. На кръстовището с ул.„М.“, намираща се от северната страна на северното платно на булеварда, тя искала да предприеме маневра „завой наляво“, за да тръгне по ул.„М.“, в която посока била вилата на свидетеля К.. Видимостта била добра. Не валяло дъжд, нямало мъгла, асфалтовата настилка била суха. На това кръстовище булевардът се състоял от две пътни ленти, разделени с надлъжна пътна маркировка непресечена линия - „Единична непрекъсната линия“ - М1, с която маркировка, като средство за организиране и регулиране на движението, следва да се съобрази всеки участник в движението /съобразно общото задължение на чл.6, т.1 от ЗДВП/, която съобразно чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ППЗДвП предписва „На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“.

Зад автомобила „Т.Х.“ се движел товарен автомобил „И.****“, с рег.

4

№ *******, собственост на ЕТ „Ц.С.В. - Ц.В., управляван от свидетеля Ц.В., който бил сам. Зад него имало полицейски автомобил, в който били свидетелите Д.Н., водач, и М.Х., на предна дясна седалка. Двамата полицейски служители от РУ К. при ОД на МВР гр.Пловдив преди това изпълнявали задължения по осигуряване на пътна безопасност при провеждане на т. нар. скоростна отсечка /състезание за скорост/ между селата К. и Х.Д., област П. При приближаване към кръстовището на бул.„И. В.“ с ул.

„М.“ в гр.С., движейки се зад автомобила „И.****“, полицейската кола била със свалени стъкла на предните врати.

Подсъдимата подала сигнал на автомобила „Т.Х.“ за завиване наляво, въпреки наличието на забранителна за пресичане маркировка М1. Изчакала да преминат движещите се с предимство в насрещната лента мотоциклетисти, след което тръгнала да пресича маркировката и навлязла с колата си в насрещната лента, завивайки в посока север - за включване в ул.„М.“.

Свидетелят В. възприел намаляването на скоростта на преднодвижещото се МПС, подадения сигнал за завой наляво и придвижването на този автомобил към осевата линия /където е и пътната маркировка/, както и преминаването на моторист с черен екип пред джипа на подсъдимата М., която го изчаквала да мине. Свидетелят В. продължил движението с управлявания от него товарен автомобил „И.****“ без да се отклонява съществено надясно за заобикаляне на движещия се пред него и спрял за маневра „завой наляво“ товарен автомобил „Т.Х.“, тъй като широчината на платното за движение позволявала това. Тръгването на това МПС и придвижването му за завиване наляво, с навлизане в насрещната лента за отправяне в посока север, било възприето от свидетеля В., който към този момент, минавайки зад джипа „Т.Х.“, шофирал със скорост около 32 км/ч.

По същото време в посока от изток на запад по бул.„И. В.“ се движел пострадалият П. В. Н. със собствения му мотоциклет „С.Г.****“, с рег. № *******. Той бил тръгнал сам от дома си в гр.Т., област Г., за участие в мото събора в гр.С.. Управлявал превозното си средство по булеварда на задна гума, със скорост над 100 км/ч - 103 км/ч, в населеното място, приближавайки кръстовището с ул.„М.“.

Шумът от форсирането на двигателя на мотора „С.Г.****“ за 5 изправянето му за движение на задна гума бил възприет от свидетелите Р.Д. и М.Д., работещи в семеен сервиз за гуми, разположен до бул.„И. В.“ от северната му страна. В обекта имало инсталирана охранителна камера, която заснела движението на пострадалия мотоциклетист и изправянето му на задна гума.

С протокол за доброволно предаване свидетелят М.Д. е предал 1 бр. компактдиск, съдържащ горния видеозапис. Той е предмет на оглед видно от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него /т.1, л.149-152 от досъдебното производство/.

В момента на потегляне на товарния автомобил „Т.Х.“, мотоциклетът „С.Г.****“ бил на разстояние от около 124 м, от което пострадалият П. Н. бил видим, като разположение на пътното платно, за подсъдимата. Въпреки че имала обективна възможност да възприеме визуално движещия се към нея и по път с предимство моторист, тя навлязла в насрещната лента, предприемайки маневра „завой наляво“, като по този начин отнела предимството на насрещно движещия се мотоциклет „С.Г.****“ в нарушение на нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства ...“.

Подсъдимата М. при потеглянето достигнала скорост от 9,5 км/ч. Не продължила движението за излизане от кръстовището в посока ул.„М.“, а предприела действия по спиране на управлявания от нея автомобил. Така той се установил почти косо на платното за движение по булевард „И. В.“, като само задно дясно колело не било пресякло непрекъснатата линия на пътната маркировка. При така разположения автомобил „Т.Х.“, водачите на насрещно движещите се в посока изток-запад превозни средства разполагали с остатъчна ширина от 4,3 м, свободен коридор на платното за движение, от който само около метър била чистата от земни насипи зона на асфалтовото покритие на пътната лента. При дъждове от ул.„М.“ се свличали по северното платно на бул.„И. В.“ насипи, които затруднявали гладкото и безопасно преминаване през кръстовището в тази му част.