Решение № 602 от 10.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 5408/2025
- Вид
- Решение № 602
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Ралица Манолова, Силвия Борисова Русева, Михаела Петева Михова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40, ал. 1, т. 4 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.42, ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.43, ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 44, ал.7 и ал. 9 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 44, ал.7 и ал. 9 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.52 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 260, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.119 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 386, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал.1 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал.1 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение, постановено на 9.09.2025. – Рег.№ 602/10.09.2025г. на СГС, НО, 40 състав, по НЧД № 5408/2025г.
Софийска градска прокуратура (СГП) е поискала от СГС да допусне, по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА, изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 05.09.2024 г., от компетентен орган на съдебната власт – заместник - прокурор към Апелативен съд- гр. Лариса, Република Гърция по дело № 150/2023г., въз основа на влязло в сила Решение № 165/17.11.2022 г. на петчленния апелативен съд по наказателни дела на гр.Лариса, постановено след обжалване на Решение № 103/26.03.2019г. на тричленния апелативен съд по наказателни дела в гр.Лариса, с цел изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години за престъпление „Измама чрез многократни действия, причиняващи щети над 120 000 евро“ – престъпление по чл. 386, ал.1 от НК на Р Гърция, за което е предвидено налагане на наказание „Лишаване от свобода“, съответстващо на престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1,вр.с чл.26,ал.1 НК на Р България.
В откритото заседание пред настоящата инстанция, прокурорът моли СГС да постанови решение, с което, на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, т.е. съгласно социалния критерий на закона и правото на личен живот на поисканото лице, съгласно Конвенцията за правата на човека, да признае и постанови изпълнение на гръцката присъда в Република България, предвид „социалната обвързаност на лицето с българската социална среда“. Счита, че са спазени правилата при издаване на настоящата ЕЗА и, поради това тя е съответна с правото на ЕС, като в нея изрично е постановено, че исканото лице е било запознато с воденото срещу него наказателно производство и е упълномощило свой защитник по него, което не отрича и самият Г., а Решението на първата съдебна инстанция е обжалвано именно от този защитник и е проверено от горната съдебна инстанция. Счита, че и престъплението не е извършено в Република България, каквото възражение е направено от защитата, тъй като, видно от диспозитива на съдебните актове на гръцките съдебни власти, деянието е извършено в гр. Лариса, Република Гърция, в период от време - от 2011 г. до 2013 г., в условията на продължавано престъпление.
Защитата, в лицето на адв. Башева, оспорва настоящата европейска заповед за арест, поради твърдени нарушения на чл. 36 и чл. 40 от ЗЕЕЗА.
Счита, че липсва надлежно уведомяване за воденото наказателно дело от страна на гръцките съдебни власти и смята, че престъплението е извършено на територията на Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция. Акцентира на успешната социална и лична интегрираност на поисканото лице в българската социална среда и държи, че Г. действително има нужда да остане в Р България, където да изтърпява наказанието си, поради което и моли съда, да не уважава издадената от гръцките съдебни власти ЕЗА, а да остави подзащитния й, на основание чл. 40 от ЗЕЕЗА, за 1 изтърпяване на наказанието си в Р България.
Заявява още, че упълномощеният защитник на Г. в Р Гърция, не се е явил на последните две заседания пред въззивната инстанция, а самото искано лице не е уведомено за окончателното решение и е разбрало за него едва при задържането му в Р България.
Исканото лице поддържа казаното от защитника си и заявява, че иска да не да бъда предаван на гръцките власти, а в последната си дума, моли СГС да го остави да търпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в Р България.
За да се произнесе по делото, съдът съобрази следните обстоятелства:
Исканото лице е К. Д. Г., роден на ******** г. в гр. Верия, регион Иматия, Република Гърция, ЛНЧ: ********, с адреси в Р Гърция: гр.Лариса, ул.“**** и гр. Верия, ул. **** и в Р България: гр. София, ул. ****, обявен за международно издирване от гръцките власти с процесната ЕЗА.
Към момента, срещу Г., на територията на Р България, няма образувани наказателни производства, видно от приложена справка от НСлС по делото, нито е осъждан на българска територия.
На 11.08.2025 г., с постановление на прокурор от СГП, на правно основание чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, К. Д. Г., е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 10:20 часа на 10.08.2025 година, като задържаното лице е настанено в арестните помещения на следствения арест на НСлС – бул.„Д-р Г.М.Димитров” към ГД ”ИН” - София.
Прокурорът е депозирал получена „А“ форма на английски език и „Б“ на гръцки език на ЕЗА, като гръцките власти са уведомени за необходимостта от превод на български език и превода е изпратен в СГП в срока по чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА.
МОТИВИ към Решение № 602/10.09.2025г.,постановено на 9.09.2025г. от СГС, НО, 40 състав по ЧНД № 5408/2025г. по описа на СГС, НО, 40 състав С протоколно определение от 13.08.2025 година, по НЧД № 5308/2025 година, по описа на СГС , НО, 37 –ми състав, е уважено искането на СГП, по реда на чл.43, ал. 2 от ЗЕЕЗА, във чл. 64, ал.1 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение на поисканото лице - „Задържане под стража“ .
От полученият превод от издаващата държава на съответния формуляр на ЕЗА се установява,че е налице валидна ЕЗА, която съдържа всички необходими реквизити за форма, съдържание и орган, издал заповедта, а именно: Издадена е от компетентен орган на съдебната власт на Р Гърция – заместник - прокурор към Апелативен съд - гр. Лариса, Република Гърция по дело № 150/2023г., въз основа на влязло в сила Решение № 165/17.11.2022 г. на петчленния апелативен съд по наказателни дела на гр.Лариса, постановено след обжалване на Решение № 103/26.03.2019г. на тричленния апелативен съд 2 по наказателни дела в гр.Лариса, с цел изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години, за престъпление „Измама чрез многократни действия, причиняващи щети над 120 000 евро“ – престъпление по чл. 386, ал.1 от НК на Р Гърция, за което е предвидено налагане на наказание „Лишаване от свобода“, съответстващо на престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1,вр.с чл.26,ал.1 НК на Р България,наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“ от 1/една/ до 8/осем/ години.
Процесната ЕЗА е издадена на 05.09.2024 година от компетентен орган на съдебната власт на Р Гърция по дело № 150/2023г., въз основа на влязло в сила Решение № 165/17.11.2022 г. на петчленния апелативен съд по наказателни дела на гр.Лариса, постановено след обжалване на Решение № 103/26.03.2019г. на тричленния апелативен съд по наказателни дела в гр.Лариса, с цел изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години.
Престъплението, за което е осъден Г., макар да попада в списъка на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл.36,ал.3,т.т. 8 и 20 на ЗЕЕЗА, има аналог в българското законодателство - престъплението по чл.210,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1,вр.с чл.26,ал.1 НК,наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“ от 1/една/ до 8/осем/ години, като давностите за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал.1 и ал.4 от НК на Р България не са изтекли, а от текста на ЕЗА е видно, че давността по НК на Р Гърция 8 чл.118,т.“б“ от НК, вр. с чл.119 от НК на Р Гърция/, изтича 20 /двадесет/ години, след окончателното налагане на наказанието.
Спазени са изискванията за формата и съдържанието на ЕЗА (чл. 37, ал.1) и за превода й на български език (чл. 37, ал.3). Не са налице, нито задължителните (чл. 39), нито факултативните (чл. 40, ал.1 и ал.2) основания за отказ изпълнението да бъде допуснато от български съд, нито има основание за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл.52 ЗЕЕЗА. Доколкото Г. не е български гражданин, нито постоянно пребиваващ на територията на Р България чужденец /по делото, от справка, издадена от Д“Миграция“ на МВР е видно, че той е имал статут на продължително пребиваващ в Р България гражданин на ЕС до 4.08.2025г./, гаранции от издаващата държава не са изисквани.
По отношение възраженията на защитата и поисканото лице:
Твърдението им, че липсва надлежно уведомяване за воденото наказателно дело от страна на гръцките съдебни власти, настоящият състав намира за голословно, тъй като инструментът „ЕЗА“ е такъв на взаимно доверие,а изрично, в настоящата ЕЗА, издадена от компетентните гръцки власти е отразено, че лицето е уведомено за воденото срещу него наказателно производство и е упълномощило свой защитник по него – адв. А.Н. – упълномощена с пълномощно от 11.02.2022г., което не отрича и Г., даже настоява, пред този състав на СГС, да се свърже с нея с оглед организиране на защитата си и по настоящото дело, същият защитник е обжалвал първоинстанционния акт и той е преминал на контрол от по-горната съдебна 3 инстанция. Настоящият състав на СГС счита твърденията, че упълномощения защитник на Г. в Р Гърция, не се е явил на последните две заседания пред въззивната инстанция, а самото поискано лице не е уведомено за окончателното решение и е разбрало за него едва при задържането му в Р България за неподкрепени с доказателства и такива, които обслужват единствено защитната версия.
Относно възражението, че престъплението е извършено на територията на Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция, СГС намира, че от доказателствата по делото – приложени справки за съдимост /неосъждан/ и от НСлС – за липса на висящи досъдебни производства срещу Г. е видно, че Прокуратурата на Р България, т.е. органа, компетентен да възбужда разследване, да повдига и поддържа обвинение срещу дадено лице за извършено от него конкретно престъпление, не е намерил основание да го направи срещу поисканото лице, за деянието, за което е осъдено в Р Гърция, а от заявеното от представителят на СГП в съдебно заседание, е видно, че и няма такава тенденция.
Относно твърденията за успешната социална и лична интегрираност на поисканото лице в българската социална среда, настоящият състав на СГС намира, че и те до голяма степен просто обслужват защитната теза – видно от приложените доказателства – Г. не е български гражданин, нито постоянно пребиваващ на територията на Р България чужденец. От справката, издадена от Д“Миграция“ на МВР се установява, че той е имал статут на продължително пребиваващ в Р България гражданин на ЕС до 4.08.2025г.
След тази дата, до задържането си на основание издадената ЕЗА, Г. е имал една седмица, в която да подаде документи за продължаване на статута си и да го направи дори предварително, преди изтичането, ако толкова е държал и е имал намерение да остане в Р България, но не го е сторил. Защитата твърди, че е кандидатствал за българско гражданство, но не представя доказателства в тази насока, поради което настоящият съд приема и тези твърдения за обслужващи защитната теза, друг въпрос е, че дори и да се приемат за достоверни, то не е сигурно, че компетентните българските власти щяха да удължат продължителното му пребиваване или да му дадат българско гражданство.
По делото не е спорно, че поисканото лице Г. е пребивавало и на територията на Р България, но настоящият състав на СГС не може да приеме, че той „живее“, в смисъла, вложен от законодателя в изискването на чл.40,ал.1, т.4 от ЗЕЗА/ в Р България, тъй като, на практика, исканото лице, пред различните български институции, за различни негови цели, е предоставял и декларирал различни адреси, за нито един от които не са представени убедителни доказателства, че действително Г. живее на някой от тях – От справката, издадена от Д“Миграция“ на МВР, се установява, че той е имал статут на продължително пребиваващ в Р България гражданин на ЕС до 4.08.2025г., с деклариран адрес на пребиваване: гр.София, ул.“****, а пред настоящият състав на СГС декларира адрес: гр.София, ул.****. За последния адрес, защитата е представила договор за наем от 1.04.2023г., сключен между наемодателя С.Д. и „Уърлд Вивус“ ООД, с ЕИК:207788719 и Г., в качеството 4 му на представител на дружеството, като наемател. От приложена справка от Търговския регистър е видно, че „Уърлд Вивус“ ООД, с ЕИК:207788719 е старото име на дружество „Грико Гри“ООД със същото ЕИК, на което Г. твърди, че е управител.
Предвид изложеното, настоящият съд счита, че и твърденията за постоянно „живеене“ на поисканото лице и социалната му интеграция в Р България са защитна теза.