Решение № 120 от 09.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Габрово, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Минка Л. Г.а като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20264210200065 по описа за 2026 година Жалбоподателят Г. Н. К. от гр. Габрово, ЕГН **********, чрез адвокат Д. Ц. от АК Габрово, е обжалвал наказателно постановление №2510500356 от 23.12.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите В.Търново, с което за това че на 07.12.2025 г. като участник в групов лов на дива свиня, по разрешително за групов лов Серия СЦ-П № 0077632 от 27.11.2025 г., ловувал като се движел извън населено място в отдел 237, подотдел „у“, землище Здравковец с GPS координати 42.956805/25.224129, с извадено от калъф и сглобено гладкоцевно ловно оръжие марка ATA APMS/NEO 12x76 с фаб. № 78-Н 23УТ-001764 с редовно заверен билет за лов № 348537, но извън определените в разрешителното за лов Серия СЦ-П № 0077632/27.11.2025 г. места, а именно отдел 237, подотдел „у“ – ловище „Живково“, без да е убил или уловил дивеч, за нарушение по чл.84 ал.1 пр.3 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Наложено е и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години. Отнето е в полза на Държавата гладкоцевно ловно оръжие марка ATA APMS/NEO 12x76 с фаб. № 78-Н 23УТ-001764, на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД.

В жалбата се твърди, че издаденото НП не отразява вярно фактическата обстановка на описаното и вменено на жалбоподателя нарушение. Същото не съдържало задължителните реквизити, съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

1

Неясна била волята на АНО за кое точно изпълнително деяние се ангажира отговорността на жалбоподателя, което нарушавало правото му на защита.

АНО не бил изпълнил задължението си да изследва в пълна степен цялата действителна фактическа обстановка, констатациите на контролните органи не били верни, поради което е постановен неправилен и незаконосъобразен акт. Не били обсъдени и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Д. Ц., който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от гл. юрисконсулт С. И., която оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено. Твърди, че нарушението е съставомерно от обективна и субективна страна

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 07.12.2025 г. горските инспектори Т. Г. Г. и К. К. К. получили сигнал от председателя на ловно-рибарската дружинка – Козирог, че в района на землище „Здравковец“ са забелязани ловци. Отправили се към посоченото място като в близост до отдел 237, подотдел „у“, горска територия, забелязали автомобил. Спрели до него и изчакали. След известно време от горската територия към тях излязъл ловец със сглобено оръжие. Горските инспектори извършили проверка като установили, че това е жалбоподателя Г. К.. Всички документи, които същият представил, били редовни. Проверяващите констатирали, че К. трябва да ловува в ловище „Гръблевци“, а мястото, на което бил установен било ловище „Здравковец“.

Съставени били констативен протокол Серия В№0013421 от 07.12.2025 г. и АУАН №2510500356 от същата дата. Въз основа на последния било издадено и оспорваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. Г. Г. и К. К. К., Мирослав Илиев Михайлов и Николай Николов Спасов, както и приложените писмени такива.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно 2 от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да е налице нарушението по чл. 84, ал. 1, предл. трето ЗЛОД, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, административнонаказващият орган следва да установи по несъмнен начин няколко кумулативно дадени факта, а именно: че жалбоподателят се е намирал извън населено място, че се е движел или е престоявал извън определеното с разрешителното място за ловуване и че е носел извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие. Решаващият за спора факт е къде точно е бил установен жалбоподателят към момента на проверката. Свидетелят К. К. заявява, че двамата със свидетеля Г. са установили жалбоподателя в отдел 237, подотдел „у“, като мястото било определено чрез използване на приложенията Kai Cadastre и OruxMaps, с които работели при изпълнение на служебните си задължения. Той сочи и конкретните GPS координати, които впоследствие са намерили отражение както в АУАН, така и в наказателното постановление. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Т. Г., който също заявява, че проверката е извършена именно на това място и че местоположението е било установено посредством използваните от тях карти и GPS приложения. Нито един от останалите свидетели не възпроизвежда лични възприятия относно мястото на извършената проверка. Свидетелите Н.С. и М.М. дават сведения единствено за действията на жалбоподателя преди и след проверката, но не са очевидци на самото установяване на нарушението. Представената по делото карта на ловностопанския район не установява самостоятелно местонахождението на жалбоподателя, а единствено позволява да бъде локализирана посочената от свидетелите точка, ако се приеме за вярно, че именно там е била извършена проверката. Следователно фактът, че жалбоподателят се е намирал именно в отдел 237, подотдел „у“, произтича единствено от показанията на свидетелите К. и Г..

Изводът, че жалбоподателят се е намирал извън населеното място, също се основава единствено на възприятията на свидетелите К. и Г., които заявяват, че проверката е извършена в горска територия извън границите на с.

Здравковец. Останалите свидетели не установяват този факт чрез непосредствени възприятия, а излагат единствено свои предположения или сведения относно маршрута на жалбоподателя.

И двамата проверяващи свидетели категорично заявяват, че жалбоподателят се е движел със сглобено ловно оръжие, извадено от калъфа.

Нито един друг свидетел не е очевидец на момента на проверката, поради което липсват други непосредствени доказателства относно този 3 съставомерен факт.

В наказателното постановление действително са посочени конкретни GPS координати. По делото обаче липсват самостоятелни доказателства относно начина, по който същите са били установени. Начинът, по който работят горските инспектори не позволява обективирането на това измерване.

По този начин самите координати намират отражение в административнонаказателната преписка отново въз основа на сведенията, дадени от свидетелите К. и Г..

От така извършения анализ се установява, че всички факти, които обуславят съставомерността на деянието – местонахождението на жалбоподателя, определянето на това място като извън населеното място и извън определеното ловище, както и обстоятелството, че се е движел със сглобено и извадено от калъфа ловно оръжие – се установяват единствено чрез показанията на свидетелите К. К. и Т. Г.. Останалите гласни доказателства не съдържат преки възприятия относно тези факти, а писмените доказателства не представляват самостоятелен доказателствен източник, тъй като възпроизвеждат констатациите на същите длъжностни лица.

При така очертаната доказателствена картина съдът намира, че решаващо значение за изхода на делото придобива преценката относно достоверността на показанията на свидетелите К. К. и Т. Г., доколкото именно чрез тях се установяват всички съставомерни признаци на твърдяното административно нарушение.

При тази преценка съдът не може да игнорира останалите събрани по делото доказателства, от които се установява, на първо място, че свидетелят Т.

Г. фигурира в списъка на членовете на ловно-рибарска дружина Козирог /към 10.03.2026 г./, както и че съществуват трайно влошени отношения между отделни членове на ловната дружинка и проверяващите служители. От показанията на разпитаните свидетели, включително и на самите проверяващи, се установява, че между тях и част от членовете на дружинката са съществували продължителни противоречия, свързани с предходни проверки, съставени актове и подадени сигнали, като по повод на част от тези конфликти са били образувани и проверки, респективно досъдебно производство. Съществуването на подобни отношения не се явява изолирано твърдение на защитата, а намира опора в събраните по делото доказателства.

Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да обуслови извод за заинтересованост на свидетелите К. и Г. или за недостоверност на техните показания. Законът не изключва възможността същите да изпълняват 4 служебните си правомощия по осъществяване на контрол и съставяне на актове. Наличието на подобни отношения обаче обективно налага показанията им да бъдат подложени на особено задълбочена и критична оценка, като съдът провери дали същите намират потвърждение и в други, независими доказателствени източници. Именно такава съпоставка съдът извърши в настоящото производство.

Както бе посочено по-горе, всички релевантни за съставомерността на деянието факти се установяват единствено чрез показанията на свидетелите К. и Г.. Нито един от останалите разпитани свидетели не е непосредствен очевидец на тези факти, а приложените писмени доказателства не представляват самостоятелен източник на информация относно тях, тъй като възпроизвеждат констатациите, направени именно от същите длъжностни лица. При това положение съдът намира, че липсва независима доказателствена основа, която да кореспондира с показанията на двамата проверяващи относно всички решаващи за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти. При наличието на установени по делото предходни конфликти и трайно влошени отношения между проверяващите и част от членовете на ловната дружинка съдът не може да приеме, че единствено въз основа на тези показания е преодолян стандартът за несъмнено установяване на нарушението, изискуем в административнонаказателното производство.

Макар законът да не съдържа изрична забрана проверката да бъде извършена от длъжностно лице, което е член на същото ловно сдружение, съдът не може да пренебрегне, че общественото доверие в обективността на контролната дейност предполага тя да бъде осъществявана по начин, който не поражда разумни съмнения относно безпристрастността на контролния орган.

Именно поради това, когато по делото са налице обективни данни за съществуващи конфликтни отношения между проверяващите и проверяваните лица, съдът е длъжен да подложи показанията им на особено внимателна проверка чрез съпоставка с останалите по делото материали. В случая такава доказателствена подкрепа липсва.

В административнонаказателното производство тежестта за доказване на нарушението лежи върху административнонаказващия орган. Последният следва да извърши преценка дали събраните доказателства са достатъчни да 5 установят по несъмнен начин всички съставомерни признаци на нарушението и да издържат при последващия съдебен контрол. При конкретните особености на настоящия случай съдът намира, че единствено показанията на двамата проверяващи не са достатъчни, за да бъде формирано несъмнено вътрешно убеждение относно всички съставомерни признаци на нарушението.

Поради изложените доводи, преценявайки материалите по делото, съдът прие, че доказателствената съвкупност не е достатъчна, за да обоснове по несъмнен начин извършването на административното нарушение. Същото не е доказано, поради което НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото РДГ В. Търново следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.