Протокол № 1086 от 29.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1086 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20265220100451 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:35 часа се явиха:

Г. К. Ш. (ищец), редовно призован чрез процесуален представител, не е явява. За ищцата се явява адвокат К. Т. Ш. от АК-Пазарджик, надлежно упълномощена, с пълномощно днес представено по делото.

„СИТИ КЕШ“ ООД (ответник), редовно призован, чрез адвокат Х. М. Г. от Софийска адвокатска колегия, не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 13970/14.05.2026 г. от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ,УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********, email: [email protected], тел. ******* Съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б.

Моли насроченото за 22.05.2026 г. от 10:25 ч. открито съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на делото.

Поддържат отговора по чл. 131 ГПК, както и представените с него доказателства.

Относно проведената информационна среща

С Определение № 727 от 17.03.2026 г. съдът ги е задължил, на основание чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, заедно с ищеца да участват в информационна среща 1 относно процедура по медиация, като съобщението не им е било редовно връчено. В случая по делото е налице действащо адвокатско пълномощно, като съгласно специалното правило на чл. 39, ал. 1 ГПК съдът е бил длъжен да извърши връчването на процесуалния представител. Връчването директно на страна, без данни пълномощникът да не е бил намерен на адреса и без оттегляне или отказ от пълномощие, е в отклонение от специалния ред за връчване на пълномощник.

Предвид липсата на надлежно уведомяване на упълномощения по делото процесуален представител, молят да не се присъждат на основание чл.

78а, ал. 2 ГПК разноски в тежест на представляваното от него дружество.

Относно указанията в Определение № 727/17.03.2026 г.

Поддържат изразеното в отговора на исковата молба становище, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, доколкото е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не е осигурил обезпечение на главното вземане 1 след сключване на договора, т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Твърдят по подробно изложените в отговора съображения, че потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Искане по чл. 213 ГПК

Молят съдът да присъедини към настоящото производство гр. дело № 908/2026 г., като поддържат изложеното в тази насока в отговора на исковата молба. Без никакво съмнение за ищеца не съществува задължение да предявява претенциите си в едно производство, нито съществува такова за съда да съединява дела между едни и същи страни. Проблемът възниква, когато формалното наличие на отделни правоотношения по множество еднотипни договори за кредит се използва за образуването на множество граждански дела, в които се съединяват осъдителен и напълно ненужния за потребителската защита при наличие на осъдителен иск – установителен иск, респективно се претендират разноски по договори за безплатна правна помощ за защита по двата иска, умножено по броя на договорите, без да включваме в тази калкулация разноските за извършване на експертизи по всички дела. По дефиниция превратното упражняване на права в процеса представлява 2 упражняване на редовни процесуални действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното им предназначение и правните принципи с цел да извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму. Това, че законодателят не е въвел ограничение за броя на делата, които могат да се завеждат от една страна срещу друга, не означава, че това може да се прави до безкрай. При установена липса на изрично правило за поведение, съдът следва да приложи общия разум на закона. Когато закон изобщо липсва, прилагат се основните начала на правото, обичая и морала – /чл. 5 ГПК/. В случая гаранция за спазване на принципа на законност и добросъвестност е прогласена в чл. 3 ГПК “Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“. При установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. / Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г.; Определение №222/21.03.2014 по дело №1076/2014 на ВКС, ГК, III г.о./ Обратното би означавало съдът да бъде безучастен свидетел на разигравано пред него грубо погазване на основни устои на правото. По този въпрос разсъждава в найскорошното си Решение Районен съд – гр. Варна по дело, образувано от друг ищец с повече от пет дела срещу финансова институция, в което решение съдията - докладчик поставя „въпроса за правния интерес да се води настоящото производство, тъй като ползата за ищеца е пренебрежимо малка, а поисканите разноски многократно надвишават задължението. Следва да се отбележи, че самия ищец, въпреки че е завел множество гр. дела срещу ответника и срещу други кредитори, продължава да сключва идентични договори със същите кредитори, които договори са идентични по вид и със същите условия. Съдът приема това поведение като злоупотреба с право, имащо за цел единствено обогатяване на ищеца и на упълномощен от него представител, което е в нарушение на принципа за добросъвестност и на добрите нрави по аргумент на чл.3 ГПК“. Друг съдебен състав на Районен съд – гр. Варна по гр. д. №4258/2024 г., след внимателен анализ на поведението на ищеца по делото, стига до извода „че ищцата целенасочено е теглила кредити от съответните финансови институции, които след това е погасявала, 3 включително заплащайки сумите във връзка с атакуваните от нея клаузи, за да може след това да предявява искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на даденото по договорите. Същата вероятно не е имала и нужда от кредитни средства, предвид това, че заплатените от нея адвокатски възнаграждение в полза на адв. Д. са в брой и в настоящия случай възнаграждението дори надхвърля двойно цената на процесния кредит. Касае се за умишлено предизвикване на правни спорове с цел генериране на съдебни разноски за адвокатски възнаграждения, като такова процесуално поведение не е изолирано само за адв. Д., а се упражнява и от други процесуални представители в района на съда. В случая не се касае за заблуден потребител или за лице, което не е наясно с нелоялните търговски практики“.

По същество на спора

Молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен като съобрази подробните разсъждения от отговора по чл. 131 ГПК.

По отношение на поисканите от ищеца разноски

1.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от кочан с № 001531, в който е посочено, че процесуалното представителство се осъществява безплатно, но без да е посочено конкретното основание, на което се предоставя правната помощ. Намирам, че така представеният договор за правна помощ страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици. Същият не установява по безспорен начин, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в производството по горепосоченото гражданско дело. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ е законоустановено, но за да бъде упражнено и това да породи последиците на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., е необходимо да е представен договор за правна защита и съдействие, в който между страните е постигнато съгласие, че договореното възнаграждение е безплатно, като се посочва и конкретната хипотеза, в която се предоставя правна помощ на доверителя.

В настоящия случай приложеният договор за правна защита е непълен и в него не е конкретиризирано качеството, в което на доверителя се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител. Това препятства защитата на ответника, чиято следва да е инициативата за въвеждане на възражения за липсата на това качество и чиято е тежестта да опровергае наличието на предпоставки по чл.38 от ЗА.

4

С оглед естеството на безплатната помощ следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право. В този смисъл, разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. – в този смисъл Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.№ 560/2021 г., 3 г. о., ГК.

2. В случай, че предоставената безплатна правна помощ е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., оспорват с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, с което опровергават с доказателства твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Съобразно формираната трайна практика на ВКС /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС „преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.

Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице … Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в 5 производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание“. Доколкото според цитираната практика доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е за представляваното от мен дружество, като доказателства за своите твърдения с отговора на исковата молба представих:

2.1. Искане за сключване на договор за кредит от 16.12.2021 г., в което Г. К. Ш., ЕГН ********** е декларирала пред кредитора си:

- месечни доходи в размер на 2 556 евро;

- живее в собствено жилище, съответно не заплаща наем;

- има висше образование;

- разполагаем доход след разплащане на всички задължения: 1443 евро.

Исканията за кредит са приложени в експортиран от системата на СИТИ КЕШ електронен формат, като в качеството си на адвокат и на основание чл.

32 от Закона за адвокатурата декларирам пълното им съответствие с разписаните от страните екземпляри, които при необходимост мога да представя в подходящ срок по делото.