Решение № 4402 от 04.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9816/2025
- Вид
- Решение № 4402
- Подписан
- 04.12.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4402 гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110209816 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. П., срещу наказателно постановление /НП/ № ********************., издадено от началник група в СДВР - ОПП, с което на В. С. П. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200 /двеста/лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;
С жалбата се изразява несъгласие с атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва фактическите констатации в акта.
Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк.
Кондова. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление.
1
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2025г. Р. Г. – мл. автоконтрольор ОПП СДВР в присъствието на св. С. съставил на В. П. АУАН, за това че на същата дата, около 09:22 ч., в гр.
София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Поп Грую“ към ул. „Витиня“ управлявал т.а. „Г. У. *******“ с ДК № ************** и на кръстовището с ул. „Рилска обител“ водачът приближавал и навлизал и преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Квалифицирал нарушението като такова по чл. 6 т.1 пр.2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Видно от приобщената актосъставителят е овластен съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Писмените доказателства - АУАН, НП, справка за нарушения на ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето, лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е издаден акта и дата на връчване. Досежно тези факти съдът кредитира АУАН.
Фактическите констатации на съставителя следва да бъдат проверени.
От своя страна св. М. Иванов описва констатирането на нарушението, поведението на водача на пътното платно. Поради наличие на качестевни характеристики на изложеното от свидетеля и поради тъждеството на разказаното с писмените доказателства по делото съдът му се довери.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира, следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, описвайки всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение. Ясно са дешифрирани мястото на извършване на нарушението, описани са наличните улици, очертаващи кръстовището, респективно наличната светофарна уредба, регулираща посоките на движение. Посочено е точно и ясно механизма на осъществяване на нарушението, като е описано в какво се е изразило поведението на водача.
Разпоредбата на чл. 6 т.1 ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства като изрично предвижда, че „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“.
В процесната хипотеза жалбоподателят не е съобразил поведението си като водач на превозното средство, участник в движението и е осъществил преминаване и навлизане при червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ това му действие.
Нарушението е извършено виновно, като в съзнанието на водача е имало представи относно обстоятелствата, при които действа, представи относно дължимото поведение, като въпреки тях е осъществил движението и извършил нарушението.
Административно-наказващият орган е определил правилно санкциониращата правна норма като е наложил на жалбоподателя В. П. административно наказание при условията на повторност. Видно от доказателствата по делото П. е бил наказан по административен ред за такова 3 нарушение с влязло в сила наказателно постановление № 25-4332-002108.
Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец е законосъобразно, адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството В. С. П. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултко възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление
/НП/
№
************************, издадено от началник група в СДВР - ОПП, с което на В. С. П. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 200 /двеста/лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. П. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4