Решение № 763 от 21.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……......../........2019г, гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА МАКАРЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

МЛ.С-Я ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Макариева в.гр.д.№

928/2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба на Н.П.Г. срещу Решение № 1431/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 13273/2018 г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че Й.Д.К., ЕГН ********** и Н.В.К. , ЕГН ********** *** , му дължат сумата от 10204 лева, представляваща част от общо дължимо вземане в размер на 35204.00 лв.

/левова равностойност на 18 000.00 евро/, произтичащо от неизпълнено задължение за връщане на получена парична сума по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008 г., сключен между длъжниците и кредитора Н.П.Г., с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 4718/2018г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие със съдебната практика.

Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи като основателен и се присъдят разноски.

Въззиваемите страни са депозирали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат, че изпратеното уведомление за прекратяване на договора не е породило правно действие, алтернативно твърдят , че вземането е погасено по давност. Молят същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Въззивният съд намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК.

Като се съобразят твърденията на ищеца в исковата молба, че сумата от 10 204 лв., за която претендира да се установи, че ответниците дължат да ги върне, представлява част от сума, платена по предварителен договор от 30.04.2008 г, прекратен на 09.02.2018 г. - с отправена до ответниците нотариална покана, следва че искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен във връзка с чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД – поради отпадане на основанието за даване на сумата. Квалифицирането му от ВРС – във връзка с чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД – връщане поради неосъществено основание за заплащане на сумата, не води до недопустимост на решението, доколкото съдът се е произнесъл по фактическите твърденията относими към заявеното в исковата молба основание за установяване дължимост на сума за връщане от ответниците.

Искът е заявен като частичен.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1,