Определение № 269 от 09.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600264 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. чрез процесуалния й представител адв. А. Д. /АК-Варна/ срещу определение № 351/22.06.2026г. по ЧНД № 956/2026г. по описа на ОС - Варна, с което е потвърдено постановление от 07.01.2026г. на прокурор при ОП – Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 23/2025г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, водено за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение и се поставя акцент върху заключението по изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза - според вещите лица първоначалните телекомуникационни интервюта протекли неправилно, тъй като не била снета необходимата информация относно клиничното състояние на пострадалия, което довело до игнориране на критични симптоми и неоснователно отдаване на влошеното здравословно състояние на пострадалия на алкохолна интоксикация. Жалбоподателят твърди, че при правилно и пълноценно провеждане на триажа, би следвало да се изпрати екип на място с цел провеждане на допълнителни изследвания за диагностично уточняване, което би предотвратило леталния изход; пренебрегнато било и наднорменото тегло на пострадалото Л., съответно невъзможността на баща му да го 1 трансформира до болницата. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, респ. постановлението на ОП – Варна и връщане делото на прокурора за доразследване за установяване по безспорен и категоричен начин на фактическата обстановка.

След запознаване с материалите по делото, Варненският апелативен съд установи, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от правно легитимирано Л. срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и в законоустановения срок. Същата обаче се явява неоснователна поради следните съображения:

Досъдебно производство № 25/2025г. по описа на ОСлО Варна е започнало на 28.07.2024г. и е водено първоначално като ДП № 275/24г. по описа на РУ Аксаково, с оглед престъпление по чл. 127 от НК. Впоследствие, надзорът е бил поет от ОП Варна и е проведено разследване за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

С постановление от 07.01.2026г. на прокурор при ОП Варна наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на причинно-следствена връзка между смъртта на С.Д. и допуснатите във връзка с оказването на спешна медицинска помощ нарушения. Същото е било потвърдено с акт на ОС Варна – определение № 351 от 22.06.2026г. по ЧНД № 956/2026г. по описа на съда, който акт се атакува пред настоящата инстанция.

Внимателният прочит на материалите по делото установи, че на ДП е проведено всестранно и пълно разследване, при което са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи, чрез съответните доказателства и доказателствени средства. В хода на същото са били проведени разпити на пострадалите лица, както и на участващите в медицинския екип лица, включително и на медицинската сестра, провела телекомуникационните интервюта. Назначени били множество експертизи - съдебно-химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп и впоследствие тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Доколкото фактическите обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, настоящата инстанция се синхронизира с извода на ВОП, че същите са правилно установени във времето и по отношение на съответните субекти. В тази връзка, на базата на тези фактически изводи, ОП- Варна законосъобразно е достигнала до извода за липса на съставомерно извършено 2 деяние по чл. 123, ал. 1 от НК, излагайки подробни, задълбочени и логични аргументи.

Тези изводи са били впоследствие споделени от контролиращия първоинстанционен съд въз основа на собствен прочит и анализ на събраната доказателствена съвкупност. Съобразени са били възраженията, наведени в жалбата, като същите са били мотивирано отхвърлени като неоснователни и несъстоятелни.

Проверката на въззивната инстанция констатира също правилност и обоснованост на изводите на прокурора при ВОП, респ. на становището на първостепенния съд. С оглед спецификата на изпълнителното деяние и предмета на доказване, първоинст. съд правилно се е позовал в мотивите си на заключението по изготвената тройна СМЕ по отношение на основния въпрос, дали са допуснати нарушения от страна на лицата, които е трябвало да окажат спешна медицинска помощ, както и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с обществоноопасния резултат – смъртта на С.Д.. В заключението по изготвената тройна СМЕ /л. 62-79, том 2 от ДП/, вещите лица са дали задълбочени и аргументирани отговори на поставените им въпроси.

Безспорно е установено, че телекомуникационният триаж не бил проведен правилно по време на нито едно от обажданията, съобщените симптоми – бодежи в сърцето, припадъци, повръщане – били пренебрегнати от медицинското Л., макар и да налагали извършване на преглед и допълнителни изследвания с оглед диагностично уточняване; не е било съобразено обстоятелството, че поради наднорменото тегло на пострадалия, за семейството му било непосилно да го придвижи до болничното заведение с частен транспорт, въпреки настояването на дежурния медицински специалист, поради което се налагало незабавно да бъде изпратен на място екип за спешна медицинска помощ. Въпреки констатираните нарушения обаче, не е налична другата законова предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 123 от НК, а именно причинно – следствената връзка между смъртния резултат и допуснатите нарушения. Експертите изрично са посочили в заключението по СМЕ, че провеждането на необходимия минимум от спешни действия за поставяне на диагноза и транспортиране на болния изисква технологично време и предвид изключително краткия интервал между първото позвъняване и настъпването на смъртта, дори при незабавна реакция на медицинския екип, не би могло да се твърди с категоричност, че леталният изход би могъл да бъде предотвратен. Т. е. настъпилата смърт не може категорично да бъде обвързана 3 с поведението на конкретно Л. и ангажирането на наказателната отговорност за смъртта на починалото Л. се явява дефинитивно невъзможно.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за каквото е водено разследването, може да се осъществи с действие или бездействие, което задължително трябва да е елемент от упражняването на правнорегламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност, като с него /действието или бездействието/ поради незнание или немарливо изпълнение, се нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване и в резултат на това е настъпила смърт. Следователно, за да е осъществен състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК е необходимо да е нарушено определено правило или норма, които регламентират дейността, представляваща източник на повишена опасност и които конкретизират дължимото поведение на дееца, като това нарушение да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат – от обективна страна нарушението на правилата да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт.

Всичко изложено по-горе обосновава законосъобразност на направените от прокурора в прекратителното постановление и от първоинстанционния съд в атакуваното определение изводи, а именно наличие на основание за прекратяване на досъдебното /наказателното/ производство по смисъла на чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което АпС Варна в настоящия си съдебен състав, на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 351/22.06.2026г. по ЧНД № 956/2026г. по описа на ОС - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4