Решение № 942 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000501145 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 333 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на ОС-Кюстендил се: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.

София бул. "Витоша" № 2 да заплати на Д. Е. Й., сумата от 18 000 лева (осемнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Й. неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК , по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 15.12.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 423.62 лева (четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сторени по делото разноски, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 18 000 лева до претендираните 40 000 лева, частично от 80 000 лева, както и иска за 1 осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й. имуществени вреди сторени разходи за адвокатска защита, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл.

129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 758/2018 г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 15.12.2022 г., до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от ответника пред първата съдебна инстанция- Прокуратура на Р България.

Решението се обжалва в частта, в която е уважена ищцовата претенция по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, относно неимуществените вреди.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Налице било процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Решението било постановено в разрез със съдебната практика. Счита, че претенцията на ищеца е недоказана. Счита, че свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани. Прокуратурата не можело да отговаря за продължителността на процеса в съдебната му фаза.

Прокуратурата не можела да носи отговорност и във връзка с незаконосъобразния отказ от издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Отговорността била на органите на МВР. Прави се възражение за неспазване на критериите на чл. 52 от ЗЗД във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; налице било нарушение на т.11 от ППВС № 4/1968 г. Следвало да се вземе предвид, че ищеца е бил с мярка за неотклонение подписка. Тази мярка не му пречела да упражнява обществено полезен труд, респ. да се грижи за семейството си. Липсвали доказателства в резултат на предприетото наказателно преследване да се е влошило здравословното състояние на ищеца. Не били ангажирани доказателства, че Прокуратурата е разпространила информация по случая, която да е станала публична. В този смисъл определеното обезщетение за неимуществени вреди било в дисхармония със справедливостта. В хода по същество се излага становище, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 2 по смисъла на чл.52 ЗЗД е такъв от 5 000 лв.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това постановено друго, с което ищцовата претенция да бъде отхвърлена частично като се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 08.01.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 20.01.2025 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По въззивната жалба е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца пред първата съдебна инстанция- Д. Е. Й..

Решението се обжалва в частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била отхвърлена.

Излагат се доводи за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в несправедлив размер. Сочи, че размера не бил съобразен с тежестта на повдигнатото обвинение, което предвиждало лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години. Не било съобразено, че наказателното производство е продължило близо 5 години. Не бил съобразен негативния ефект върху служебното положение на ищеца, а именно, че воденото наказателно производство било станало повод за прекратяване на трудовата му дейност, а впоследствие станало пречка за издаване на разрешително за притежание и носене на огнестрелно оръжие, с което ищецът бил осъществявал функциите на охранител- дейност, която обичал и работел с желание. Не бил оценен и негативният ефект от наказателното преследване по отношение на личния живот и семейните отношения; промяната на начина му на живот, в характера му, в съня и спокойствието, унижаване на доброто му име в обществото, както и факта, че ищеца до момента не бил осъждан. Противно на соченото от Прокуратурата, всички факти били доказани. Следвало да бъдат кредитирани показанията на бившия колега на ищеца във връзка с разтрогването на договорните отношения. Сочи, че в случая не се касае до незаконосъобразни действия на МВР, а на Прокуратурата. Освен това присъденият размер на 3 обезщетението, ако се разделял помесечно, това правело незначителна сума от 310, 34 лв. на месец, което било под минималната работна заплата /МРЗ/ и крайно недостатъчна за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди.

Насрещната въззивна жалба представлява и отговор по въззивната жалба на ответника; изразява се становище за неоснователност на последната.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба:

Въззивната жалба, подадена от ответника е връчена на въззивника/ищец на 29.01.2025 г.

Насрещната въззивна жалба е подадена на 12.02.2025 г., т.е. в срока за отговор.

Налице е правен интерес от обжалване.

Насрещната въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

Относно предмета на въззивното производство:

С оглед изложеното във въззивната и насрещна жалби, както и поддържаната от процесуалните представители на страните в хода на настоящето производство, теза, спора е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от данните, съдържащи се в изисканото НОХД № 758/2018 г. по описа на РС Кюстендил, към което било приложено ДП № 1316/2016 г. по описа на РУ-Кюстендил, както и ВНОХД № 495/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил, се установявали фактите и хронологията във връзка с воденото срещу Й. наказателно производство, а именно:

С постановление на разследващ полицай по ДП № 1316/2016 г. по описа на РУ - Кюстендил, ДП № 2621/2016 г. по описа на РП- Кюстендил от датата 4

20.09.2017 г. Д. Й. бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 4 във вр. с чл.

129, ал. 1 във вр. с, ал. 2 от НК, за това, че на 18.12.2016 г. в гр. Кюстендил в дискотека "Хипнозис" е причинил телесни повреди на повече от едно лице чрез нанасяне на удари с крака в областта на тялото на В. Г. Ж. от с.Г., му причинил средна телесна повреда - фрактури на четири леви ребра по три различни линии, предизвикали трайно затрудняване на движението на снагата, и чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на Е. Л. Г. от гр.***, му причинил средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на съзнание - комационна кома, предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Й. не бил осъждан. За престъплението, в което бил обвинен се предвиждало наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Взета му била мярка за неотклонение "подписка".

Досъдебното производство № 1316/2016 г. по описа на РУ - Кюстендил, след повдигане на обвинението спрямо Д. Й., било продължило още малко повече от 3 месеца, като на 02.01.2018 г. бил внесен обвинителен акт в РС-Кюстендил и било образувано НОХД№ 3/2018 г. по описа на съда, подновено като НОХД № 758/2018 г. по описа на Кн РС на 25.04.2018 г.

Съдебното производство пред тази инстанция продължило четири години и четири месеца; проведени били общо 27 съдебни заседания. С присъда № 260007 от 31.05.2022 г. на РС-Кюстендил по НОХД № 758/2018 г. Д. Й. бил признат за невиновен и оправдан за деянието, за което бил обвинен.

По повод на подаден протест от РП- Кюстендил, било образувано ВНОХД № 495/2022 г. по описа на Кн ОС. По това дело били проведени три открити съдебни заседания и с решение № 130 от 15.12.2022 г. първоинстанционната присъда била потвърдена.

Общата продължителност на воденото срещу Д. Й. наказателно производство от повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда била от порядъка на четири години и десет месеца.

От приложената към исковата молба справка за действащи трудови договори, издадена от ТД на НАП, се установявало, че за времето от 02.11.2015 г. до 01.03.2018 г. Д. Й. бил работил по трудово правоотношение с работодател "ПС Гард" ЕООД, гр София на длъжност с код по НКПД 5

54141007, който отговарял на длъжност "охранител". От показанията на свидетелите Ф. Б., М. Й. и М. П. ставало ясно, че по силата на заеманата длъжност ищецът осъществявал трудови функции като лична охрана на лице И. П., както и, че за да работи като охранител към фирмата, в която бил назначен, ищецът е следвало да притежава разрешително за оръжие.

Видно било от постъпила по делото справка с рег. № 19100010608/26.06.2024 г., издадена от ОД на МВР - Кюстендил, обстоятелството, че Д. Й. бил имал издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с №20170354875/2017 г., издадено от РУКюстендил, което е било валидно от 11.03.2017 г. до 07.05.2018 г. От показанията на свидетелите Ф. Б. и М. Й. се установявало, че през пролетта на 2018 г. Й. посетил сградата на полицията в гр. Кюстендил и се поинтересувал дали разрешителното му за оръжие може да бъде подновено предвид хипотезата, че е обвиняем и получил отрицателен отговор. Пак от показанията на свидетелите ставало ясно, че трудовото правоотношение на Й. с "ПС Гард" ЕООД било прекратено след узнаване на обстоятелството, че срещу него се води наказателно производство и, че разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие няма да бъде подновено.

Съдът е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.

Образуването на наказателно производство, респективно привличането на едно лице като обвиняем неминуемо причинявало негативни психически изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните такива - душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото развитие на производството, евентуално признаване на лицето за виновен в извършване на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се презумирали, като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно преследване.

Свидетелите сочели, че ищеца изживял тежко, както повдигането и поддържането на неоснователно обвинение срещу него, така и загубата на работата, която обичал и считал за свое призвание. Същият се потиснал от това, че загубил възможността да осигурява средства за препитание на семейството си. Правил няколко опита да си намери работа при други работодатели, но с оглед сферата, в която работел, намирането се оказало 6 невъзможно без да притежава разрешително за оръжие. Станал нервен, сприхав, влошили се взаимоотношенията с близките му, имал нарушения в съня, изпитвал страх от възможността, макар и невинен, да влезе в затвора.