Решение № 40 от 08.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично при закрити врати заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20234100900128 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „В.“ ЕООД, със седалище гр.В.Т., чрез изрично упълномощеният му процесуален представител адв. М. И. от ВТАК, в която са изложени твърдения, че молителят е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост от 10.11.2023г., като наличните му активи не са в състояние да покрият паричните му задължения. Допълнено е, че молителят не разполага с нетни приходи от продажби, няма изготвени ГФО през последните години, няма активи и длъжници към датата на подаване на молбата. Посочено е, че молителят има задължения към НАП, за което е представен списък на кредиторите по чл. 628 ал. 1 т. 3 ТЗ и е поискано да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността респ. свръхзадължеността на длъжника и да се определи началната им дата.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител - адв. М. И. от ВТАК, който след изслушване на допуснатата СИЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр.В.Т.. Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, 1 към 11.01.2024г. молителят има публичноправни задължения към ТД на НАП В.

Търново в общ размер на 201 725, 36 лв., от които – 188 197, 78 лв. – задължения за осигуровки и данък общ доход по декл. обр. 6, вкл. имуществени санкции и глоби, както и лихва в размер на 13 527, 58 лв., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 231303351/2023г. При проверка в счетоводството на молителя вещото лице не е установило в периода от 2019г. до 31.12.2023г. да са извършвани плащания и да са придобивани ДМА и КМА. Длъжникът не е притежава активи нито към датата на молбата /23.11.2023г./, нито към датата на изготвянето на заключението по СИЕ /22.01.2024г./, поради което и вещото лице не може да посочи структурата на КМА за процесния период. Пасивите му са към ТД на НАП, но не са намерили счетоводно отразяване в счетоводството му. Същите датират от м. септември 2022г., като молителят не е ги е обслужвал за целия периода от 01.09.2022г. до 30.11.2023г., като затрудненията му в тази връзка не са имали временен, а траен характер. Според вещото лице молителят не разполага с налично имущество, с което да покрие разноските в производството по несъстоятелност, които за период от 6 месеца възлизат на 6030 лв., а за 1 година – на 12 060 лв. Вещото лице не може да направи икономически анализ на длъжника, поради липсата на водена счетоводна отчетност и съставени финансови отчети. Във връзка с последното експертизата не може да изчисли финансово – икономическите показатели, като съотношения на данните по счетоводните баланси и отчетите за приходите и разходите за периодите от 2019г. до 2023г.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и подчертава, че единствения кредитор на длъжника е ТД на НАП – В. Търново и че задълженията към него датират от 01.09.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл.

625 ал. 1 ТЗ субекти респ. лицата по чл. 742 ал. 2 ТЗ, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец, поради съществуването на изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или на публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност съответно поради недостатъчност на имуществото му за покриване на тези му задължения.

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност кумулативно се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 2 ТЗ /публичноправни задължения към държавата/ съответно свръхзадълженост, поради 2 липса на имущество, което да покрие задълженията му /чл. 607а ал. 2 вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, а доколкото е капиталово дружество с правноорганизационна форма на ЕООД е налице съответствие и с критерия по чл. 607а ал. 2 ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

При свръхзадължеността по чл. 742 ал. 1 ТЗ се изследва възможността дружеството с цялото си имущество /с всичките си активи/ да покрие задълженията се, било то парични или непарични, като не е необходимо те да са изискуеми, а достатъчно е да са съществуващи.

От заключението на приетата СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /23.11.2023г./ са налични безспорни и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП В.

Търново в размер на 201 725, 36 лв., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 231303351/2023г. За погасяването на същите не са извършени никакви плащания и е налице трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да ги изпълни, обстоятелство безспорно установено от заключението на СИЕ. За релевантния период от 2019г. до 31.12.2023г. молителят не е придобивал и не притежава ДМА, КМА, както и каквито и да е други активи. Налице е единствено пасив към ТД на НАП В. Търново на стойност 201 725, 36 лв., който не може да бъде покрит нито изцяло, нито частично поради липсата на материални активи у длъжника 3 както към датата на подаване на молбата за несъстоятелност, така и към датата на СИЕ.

Следователно невъзможността за изпълнение на изискуемите задължения е състояние, което стои вън от волята на молителя и не е израз на съзнателно нежелание да прави това, а в резултат на обективно състояние на неплатежоспособност респ. свръхзадълженост. Въпреки липсата на водена счетоводна отчетност и съставени финансови отчети, което е пречка да се направи икономически анализ на длъжника, е безспорно установено, че необслужването на публичноправните му задължение датира от 01.09. 2022г. и продължава до датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а и след това.

Налице е състояние на неплатежоспособност по см. на чл. 608 ТЗ респ. свръхзадълженост по чл. 742 ал. 1 ТЗ, което изисква определяне на началната им дата.

По аргумент от легалната дефиниция на чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установява, че първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на парични задължения към държавата с публичноправен характер, свързани с търговската му дейност /задължения за осигуровки за работниците му и данък общ доход/ и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.09.2022г. Последната датата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени. Към тази дата е налице и свръхзадълженост на молителя, тъй като у него липсва имущество, което да покрие публичноправните му задължения.

По тези съображения са налице всички елементи от уредения в закона фактически състав на неплатежоспособност респ. свръхзадълженост, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност, при съвпадаща началната дата на посочените две основания.

Предвид на изложеното и при липсата на налични парични средства и краткотрайни ликвидни активи за покриване на определените начални разноски в производството по несъстоятелност, изчислени от вещото лице в размер на 6030 лв. за период от 6 месеца, и доколкото разноските не са предплатени по реда на чл.629б ал.1 4

ТЗ в указания на молителя и на кредиторите му срок, изтекъл към момента на приключване на устните състезания по делото, то съдът следва да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността респ. свръхзадължеността на длъжника и определи началната им дата – 01.09.2022г., открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството до евентуалното предплащане от длъжника или друго заинтересовано лице на необходимата сума за началните разноски.

Възобновяването на производството може да се реализира при привнасяне на дължимите разноски в едногодишен срок от вписването на настоящото решение в търговския регистър, като, ако това не бъде сторено, след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от търговския регистър.

По аргумент от чл.634 ТЗ, настоящото решение по чл.632 ал.1 ТЗ, не подлежи на незабавно изпълнение.

При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТОС дължимата, съгласно чл.24 т.2 от ТДТГПК държавна такса за производството в размер на 250лв., която, съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1 ТЗ, се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

Водим от горното и на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността/свръхзадължеността на „В.“ ЕООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул. „П." и ОПРЕДЕЛЯ началната им дата – 01.09.2022г. /първи септември две хиляди и двадесет и втора година/.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул. „П.".

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул. „П.".

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул. „П.".