Решение № 82 от 27.04.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Берковица, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100257 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. В. Г. против СТИК - КРЕДИТ АД обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно, две и три от ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за кредит № .... г., като противоречащ на закона, заобикалящ закона и противоречащ на добрите нрави.

При условията на евентуалност същите са съединени с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно и три от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП - за прогласяване нищожността клаузата на Договор за кредит № .... г., въз основа на която е предвидена клауза за неустойка, в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение от кредитополучателя, като противоречаща на закона и на добрите нрави.

Ищцата А. В. Г. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството на кредитополучател и СТИК - КРЕДИТ АД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за кредит № .... г., по който й е предоставен кредит в размер на 1200 лева, с уговорен срок на плащане 6 броя вноски и обща сума за връщане 1250 лева.

1

Сочи, че в договора е предвидена клауза за неустойка, в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение от кредитополучателя в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично с всяка погасителна вноска.

Поддържа, че Договор за кредит № ... г., противоречи на закона и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна, не е уговорена индивидуално и е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за кредит № .... г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност да прогласи, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Претендира разноски.

Ответната страна СТИК - КРЕДИТ АД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че договора е валиден и уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност. Твърди, че между страните има трайно установени отношения, създадени на база десет договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от 2 доказване следните факти: н а .... г. между страните е сключен Договор за кредит № ...., по силата на който ответника е предоставил на ищцата заем в размер на 1200 лева.

В ГПР по кредита не са включени разходите по сключения договор за уговорената неустойка, в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение от кредитополучателя.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства /стандартен европейски формуляр към договора– СЕФ 10.03.2022 г., приложимите към договора общи условия – находящи се на л. 28-44 и заверени по предвидения ред на л. 83-99/ се установи, че на 10.03.2022 г. между СТИК - КРЕДИТ АД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата А. В. Г., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № ..., сключен от разстояние, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, при лихва 142.43 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 %, при ГПР 42.58 %, ГЛП 30.18 %, с уговорен срок на плащане 6 броя вноски и обща сума за връщане 1342.43 лева.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя СТИК - КРЕДИТ АД на кредитополучателя и А. В. Г..

Не е спорно, че в договора е предвидена клауза за неустойка, в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение от кредитополучателя в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично с всяка погасителна вноска, което задължение е предвидено в чл.

46, ал. 1 от раздел XV „НЕУСТОЙКИ“ от приложимите към договора Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и потребителите /приложени на л. 28-36/.

По делото е изготвена експертиза от вещото лице К. Н. / на л. 135-140 по делото/, която не е оспорена от страните.

Според заключението на вещото лице неустойката за непредставяне на уговореното обезпечение в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден се равнява на 675.11 лева.

3

От заключението става ясно, че кредиторът е включил в ГПР на разходите само редовната договорна лихва, като в този случай ГПР е 42.23 %.

ГЛП е посочен правилно в договора.

Вещото лице е посочило, че ако в разходите за кредита се включат и разходите за неустойка, то ГПР е не по-малко от 564.40 %, което надвишава повече от пет пъти законната лихва.

Именно това е и основният спорен въпрос – дали неустойката следва да бъде включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, съответно дали договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл.

22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

Относно възражението на ответника за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, направено с отговора на исковата молба:

Възражението за липса на интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожността на договора, респективно на отделни негови клаузи е неоснователно.

Съдът не споделя доводите на ответника, че ищцата няма интерес от така предявените искове, тъй като заема е погасен.

С установителния иск, санкциониран с чл.124, ал.1 ГПК, се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно, независимо от наличието или липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него. Правният интерес в случая произтича от самото качество на 4 ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка”, независимо, че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия, за да се внесе яснота в правната връзка с насрещната страна /В този смисъл т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, което следва да намери приложение по аналогия и в настоящия случай/.

Предвид което според настоящия съдебен състав предявените от ищцата искове са допустими.

По същество на спора:

По делото се установи с категоричност, че е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква договорът за кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, като разходите за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение не са били включени в ГПР, което също обуславя нищожност на целия договор.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че в договора е предвидена клауза за неустойка, в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение от кредитополучателя в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично с всяка погасителна вноска, което задължение е предвидено в чл. 46, ал. 1 от раздел XV „НЕУСТОЙКИ“ от приложимите към договора Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и потребителите /приложени на л. 28-36/.

Задължението за заплащане на неустойка е уговорено във връзка с 5 неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция, което е предвидено като задължително условие за получаване на кредита съгласно чл. 17 от ОУ и т. 8 от част II от СЕФ, като дори е включено в погасителния план към размера на дължимите месечни вноски /представения към експертното заключение погасителен план, предоставен от ответника – л. 139-140 по делото/.

Прави впечатление, че макар и да не са включени в ГПР, разходите за неустойка при непредставяне на обезпечение са посочени като част от „Свързани с договора разходи“ в т. 4 от част III от СЕФ озаглавена „ Разходи по кредита“, съответно от т. 4.3 „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“, като изрично е отбелязано, че в случай, че потребителят не предостави обезпечението посочено в част II, т. 8 в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит се начислява неустойка, която се заплаща на части ежемесечно съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че разходите за неустойка при непредставяне на обезпечение представляват прикрит разход за потребителя, който е част от общите разходи по кредита и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите /ГПР/.

От съдържанието на СЕФ се установява, че размерът на разходите за неустойка са предварително известни за кредитора, а предвид че предоставянето на гаранция /поръчителство/ е въздигнато като условие за предоставяне на кредита, начисляването на тези разходи е било сигурно и предвидимо.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква договорът за кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като 6 годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.