Определение № 230 от 16.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600261 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 464/27.05.2025 г., по ЧНД 523/2025 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване на осъдения В. И. В., досежно остатъка от неизтърпяната част на определеното му с Определение № 713/06.11.2024 г. по ЧНД № 704/2024 г. на ОС Хасково общо наказание по НОХД № 360/2023 г. на РС Свиленград, НОХД № 42/2023 г. на РС Елена и НОХД № 517/2024 г. на ОС Хасково, който е 1 месец и 11 дни към 27.05.2025 г.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият В. И.

В., който го е обжалвал, чрез своя защитник с искане то да бъде отменено и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Началникът на Затвора и Окръжна прокуратура не са взели становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Старозагорският окръжен съд 1 е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С определение № 30 от 01.10.2024 г. по НОХД № 517/2024 г. на Окръжен съд - Хасково В. В. е признат за виновен в това, че в периода от 22.02.2023 г. до 11.04.2023 г. вкл. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество с нето тегло 16,33 г на стойност 97. 98 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, с Постановление от 08.10.2024 г. на ОП - Хасково, е приспаднато времето, през което В. В. е задържан за срок от 24 часа по ЗМВР и с постановление по БП № 75/2023 г. на *, считано от 22.02.2023 г. до 24.02.2023 г. Определението е в сила от 01.10.2024 г.

С протоколно определение № 713/06.11.2024 г. по ЧНД № 704/2024 г. на ХОС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определено едно общо наказание по НОХД № 360/2023 г. на PC – Свиленград; НОХД № 42/2023 г. на PC Елена и НОХД № 517/2024 г. на ОС Хасково в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 от НК наказанието е увеличено с 5 месеца, като така определеното общо наказание е в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което В. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по което и да е от осъжданията, включени в настоящата съвкупност - 8 месеца лишаване от свобода.

С решение № 9/24.01.2025 г. по ВЧНД № 551/2024г. на АС Пловдив потвърждава Протоколно определение № 713/06.11.2024 г. по ЧНД № 704/2024 г. на ОС Хасково. Решението е в сила от 24.01.2025 г. Постановен е СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.

В. В. е постъпил в Затвора * на 11.10.2024 г. Към 04.06.2025 г. е изтърпял: фактически 5 месеца и 24 дни; арест - 2 дни, изтекло време – 8 месеца или всичко 1 година 1 месец и 26 дни. Има остатък от 1 месец и 4 дни.

Според представените данни от затворническата администрация, постъпил в затвора в гр. * на 11.10.2024 г. За трети път изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в институцията, въпреки сравнително младата възраст.

С регистрирани ранни девиантни прояви, настаняван в СПИ „*“ село *.

Впоследствие, под влияние на обичайната социална среда, която е с асоциална насоченост, изгражда трайни нагласи за криминален начин на живот.

Наблюдава се криминална многостранност по отношение на характера на криминалните му прояви - осъждан е по чл. 198; чл. 345; чл. 343в; чл. 281; чл.

2

195; чл. 343; чл. 346; чл. 270 и 281 от НК. Личностово незрял, повърхностен, изпитва затруднение да бъде отговорен и последователен, със затруднено целеполагане. Не се отнася сериозно към спазването на правила и отговорности. Адреналинов тип личност, трудно понася монотонията.

След постъпването в затвора и първоначалния период в „Приемно отделение“ на 29.10.2024 г. е разпределен за изпълнение на наказанието в * група в корпуса на затвора, където пребивава и към настоящия момент. Не са отчетени значителни затруднения в адаптацията му към специфичните условия на средата в началния етап.

Предвид определянето на общо наказание, чрез протоколно определение № 713/06.11.2024 г. по ЧНД № 704/2024 г. на ОС Хасково по НОХД № 360/2023 г. на PC Свиленград; НОХД № 42/2023 г. на PC Елена и НОХД № 517/2024 г. на ОС Хасково в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, както и приложението на чл. 24 от НК, с което се увеличава наказанието му на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, се сформира правен профил, при който В. вече е изтърпял осем месеца по НОХД № 360/2023 г. и НОХД № 42/2023 г. при предишния си престой в Затвора *. Към това следва да се добави и интервала от 2 /два/ месеца, през който е бил в прекъсване на наказанието на основание Постановление № 4604/2024 г. от 05.12.2024 г. и Постановление № 4604/2024 г. от 07.01.2025 г. и двете на Окръжна прокуратура - Стара Загора.

Приложението на института на чл. 447 от НПК е било необходимо, поради опасност от задържане над срока на първоначално определеното наказание „лишаване от свобода“.

В. В. реално е пребивавал в затвора за малко повече от 4 месеца т. е., до момента е налице период на корекционно въздействие с продължителност под 6 месеца, което възпрепятства, според затворническата администрация, проследяването на устойчиви тенденции в поведението и нагласите му.

Въпреки това са отчетени видими колебания по отношение спазване на установения ред и нормативно наложените правила и ограничения.

С докладна записка № ИЗ - 1808/19.03.2025 г. е констатирано, че на 19.03.2025 г. лишеният от свобода В. В. е извършил дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 97, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като е съхранявал мобилен телефон на друг лишен от свобода. На 07.05.2025 г. същият е изслушан от Началника на затвора по образуваната преписка и за допуснатото нарушение е наложено наказание „Писмено предупреждение”.

Допуснатото нарушение е индикация за склонността на осъдения да неглижира правила и норми, за податливостта му на негативно влияние и е израз на съпричастност към негативните проявления на затворническата субкултура.

Предвид минималния период на престой и прекъсванията на наказанието до момента, лишеният от свобода не е включван в трудова дейност и не е участвал в специализирани групови работи. Не е награждаван.

Остава подчертано пасивен спрямо организираните общопенитенциарни 3 мероприятия.

В първоначалната оценка на правонарушителя, валидна и към момента, е отчетен среден риск от рецидив - 63 бала, с регистрирани дефицити в зони:

„криминално минало“; „отношение към правонарушението“; „управление на финанси и доходи“ и „умения за мислене“. Рискът от сериозни вреди, предвид наличието на деяния с насилствен характер в криминалното минало, е определен като среден, насочен към обществото. При прегледа на оценката актуално не се отбелязват значими промени. Проведените психодиагностични изследвания отчитат умерено висок риск от зависимости, свързан с данни за ежедневна употреба на марихуана при живот на свобода от 16-годишна възраст и редовна употреба на големи количества алкохол. Лишеният от свобода декларира мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот на свобода, но това е по-скоро формално и социално желателно. Остава самооправдателен, не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му поведение, не мисли за последствията.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена изложената фактическа обстановка въз основа на внимателен и задълбочен анализ на представените становища на Зам. началник РНОД, главен инспектор Р. Н., на Началник сектор СДВР, главен инспектор Т. Т., доклад на Инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ - * група инспектор П. П., както и от представената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения.

Старозагорският окръжен съд с основание е приел, че е налице формалното условие, визирано в чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, доколкото при определено общо наказание една година и три месеца лишаване от свобода, В.

В. е изтърпял повече от половината на същото.

Правилно е посочено, че освен формалното условие за фактически изтърпяна част от наказанието, разпоредбата на чл. 70 ал.1 НК изисква още осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тези доказателства съобразно чл. 439а ал. 2 НПК се установяват от оценката на осъдения по чл.

155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И настоящата инстанция намира, че от приложените в затворническото досие на В. В. документи се установява, че същият е наказван еднократно и не е награждаван по време на изтърпяване на наказанието. Видно от оценката на правонарушителя, рискът от рецидив е в средни стойности - 63 бала, и към настоящия момент не се отчитат промени в положителен аспект. С дефицитни зони: криминално минало - с ранна и устойчива във времето асоциална активност, отношение към правонарушението - формално критичен, не осъзнава последствията от своите действия и трудно рационализира собствени мотиви и намерения, управление на финанси и доходи и умения за мислене.

Има данни за проблеми в миналото, за употреба на алкохол и наркотици.

4

Поради това е и напълно законосъобразен изводът на съда, че и към момента корекционният процес у осъдения В. В. не е завършен, въпреки поголямата изтърпяна част от наказанието. Това налага индивидуалната възпитателна работа с него да продължи с цел постигане на стабилност на личността му.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 464/27.05.2025 г., постановено по ЧНД 523/2025 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5