Решение № 251 от 25.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000035 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу решение № 483/02.11.2022г. по ТД450/2022 г. по описа на ОС-Варна (електронно дело 20223100900450), с което е била уважена претенция на длъжник З. Д. Д. от гр. Варна срещу въззивника, за отричане по реда на чл.

439 ГПК на дължимостта на целия остатък от изпълняемото право по изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС оповестен към 11.08.2020г. като лихвоносна главница с левова равностойност до 51026,23лв., дължима в полза на взискателя над сумите изплатени по приключило ИД 543/2014 и спряно ИД 1046/2021г. по описа на ЧСИ рег. № 711, като и са били и възложени разноски в тежест на въззивника.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определения № 109/07.02.2023г.(л.29) и №198/15.03.2023г.(л.41), като наред с доклада по оплакванията на страните е предприел и служебна проверка по предпоставките за упражняване на правото на отрицателен установителен иск от осъден длъжник. Страните са заявили становища по указанията на съда за отстраняване на противоречия и неясноти в твърденията на ищеца относно обосноваване на погасяването на целия дълг с плащане на 37 686.83 щ.д. като вноски по споразумение за разсрочване на присъдените в полза на кредитора валутни задължения и претендирания от взискателя, поискал принудителното изпълнение след безспорно получените след издаване на изпълнителния лист плащания.

Въззивникът „БАНКА ДСК“ЕАД, чрез юрк. Д., е посочил

1 оплаквания за неправилно установени факти по съдържанието на сключеното споразумение между праводателя – титуляр на присъдените вземания и съдлъжницата. Позовава се присъдени в полза на праводателя му (влята с универсално правоприемство заличена банка) валутни вземания и признато от кредитора получено на 17.11.2014г., след първоначално насоченото принудително изпълнение, плащане в размер на 18 000 лв., равняващи се на 11 500,42 щ.д., приспаднато във валута до остатъчен размер на дълга, установен по общо съгласие със съдлъжницата по повод спиране на принудата в споразумението на 28.11.2014г., като сочи че тази сума погрешно е била възприета в обжалвания акт като част от разсрочения занапред дълг. В допълнителното становище след уточненията на твърденията на ищеца, признава, че с това първо доброволно плащане са погасени и присъдените в заповедта изпълняеми съдебни разноски от 1300,77лв. и внесените по изпълнителното производство разноски до размер от 1360,77лв., като след превалутирането вноската е покрила само 9742.65 щ.д. от главницата, а остатъка от лихвоносния дълг, разсрочен за напред е намален до 31 696.82 щ.д. Кредиторът признава, че праводателят му е прихващал изпълнение на тази оповестена в споразумението главница от периодично внасяни до 30.04.2020г. суми в общо размер 15 865.25 щ.д., като само остатък от 15 831.57щ.д. и междувременно натрупана неизплащана текущо законна лихва са били предявени за ново принудително изпълнение от правоприемника по изп.дело № 1046/21г и постъпленията от доброволните вноски и приложени до спирането на изпълнението 27.07.2022г. способи (запори на банкови сметки и трудови възнаграждения) са послужили за покриване на разноски, текущи и присъдени лихви и само 918.04 щ.д. от главницата. Оплаква се за неправилно интерпретирано съдържание на неточно изпълняваното споразумение за разсрочване на задълженията и неправилно приложен закон при отчитане на частичните плащания. Като се позовава на дължим остатък от 14 913.53 щ.д. главница и натрупваща се до 11.04.23г законна лихва, достигнала до 14 663.57 щ.д., оспорва твърденията за пълно изплащане на лихвоносната валутна главница. По същество пълномощник на въззвиника бланкетно поддържа доводите си за съобразяване на споразумението само като възприет от кредитора начин на приемане на доброволни частични, макар и закъснели плащания и пледира за отхвърляне на претенцията на длъжницата за пълно отричане на изпълняемия дълг след отмяна на неправилното обжалвано решение.

Въззиваемата страна З. Д. Д., чрез адв. Н. оспорва жалбата с доводи за правилно изтълкувана воля на споразумелите се за погасяване на остатъчен размер на дълга кредитор и съдлъжник, установен по взаимно съгласие като сбор от 31696.82 щ.д. Позовава се на извършени доброволно плащания на начална вноска от 18 000 лв. и последвалите я месечни вноски в размер от по средно 433,21 щ.д., предназначени според уговорките за погасяване на главницата. Сочи, че недобросъвестно и в нарушение на спогодбата помежду им, въпреки че е приела плащанията, банката е „разнасяла“ сумите за погасяване на разноски и е превалутирала задълженията, като въпреки че е получил средства в размер на 35 089,94 щ.д. достатъчни да погасят главницата, потвърдени от експертизата, събрана в първата инстанция, кредиторът е предприел отново принудително изпълнение и неправомерно е 2 наложил запори за събиране на недължима сума от 51 026,23 лв.

В изпълнение на указания за уточняване на интерес от отричане на изпълняемото задължение в посочения размер въззивницата, чрез пълномощника си е заявила, че оспорва притезанието на взискателя, удостоверено в Заповед № 3319/15.05.2014г., за което е издаден изпълнителния лист, послужил за последователно образуване на изпълнителни дела, последното от които е ИД 1046/2021 водено от ЧСИ № 711 и което е било намалено до сбор от 37 686,83 щ.д. (31 696,82 щ.д. лихвоносна главница и 6410,52 щ.д. лихва) със споразумението от 28.11.2014г., като заявява изплащането на този размер от длъжниците (11 500,42 щ.д. с първата вноска и 26 186,41 щ.д. с доброволните вноски до 03.08.2020г.) преди налагане от съдебен изпълнител на запори в полза на взискателя. Пояснява, че новото изпълнително производство се води за недължима главница (както и да е формирана тя от взискателя), обявена от съдебния изпълнител като левова равностойност на сборен остатък от валутния дълг и именно това изпълняемо сборно задължение претендира да е погасено с по-рано направените плащания.

В писменото становище пълномощникът на въззивницата излага и допълнителни доводи срещу изключването на първата вноска от погасяването на вече редуциран при спогодба дълг, като се позовава на новационен ефект на споразумението с кредитора. Като счита, че ответникът е пропуснал да посочи в отговора по исковата молба своите възражения за съществуващи други задължения, настоява за зачитане на първата парична вноска като плащане именно по намаления в резултат на спогодбата дълг.

Пълномощникът моли за потвърждаване на правилното решение, с което е отречена дължимостта на установената в спогодбата главница като единствено изпълняемо задължение. В дадения от съда допълнителен срок не е представена писмена пледоария.

Насрещните страни са заявили и претенции за определяне на разноски за въззивна инстанция, уточнени в насрещно оспорени списъци по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявен отрицателен иск на длъжник, претендиращ за установяване на недължимост на левов дълг оповестен като събираема лихвоносна главница от 51 026,23 лв., за който се провежда принудително изпълнение, продължено в новообразувано и.д. №20217110401046 след прекратяване н а и.д. № 20147110400543, по описа на ЧСИ Д П -Я с peг. № 711(съдебен район на действие Окръжен съд Варна).

Предпоставка за възникване на право за такова отрицателно установяване, предвидено в чл. 439 ГПК като специална искова защита за преодоляване на легитимация по издаден изпълнителен лист, е настъпването 3 на нов факт, който да обоснове ново (непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание) възражение за погасяване на дълга, с което се очертава и нов спор за материалното право на кредитора. Такъв е само фактът на доброволно изплащани суми, които не са удостоверени като получени от взискателя плащания от органа по принудително изпълнение, тъй като за безспорно събраните в изпълнение на изпълнителен титул задължения принудата се приключва служебно (чл. 433 ал. 2 ГПК) и интерес от съдебно отричане на изпълненото материалното право няма. С отрицателен установителен иск длъжника се защитава, за да осуети занапред продължаване на материално незаконосъобразна принуда (чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК) и затова има интерес да установи само, че към момента на предявяване на иска спрямо него се насочва изпълнение за право, което вече е погасено по друг начин. Няма интерес от такова отричане на права, които са последици от проведено принудително изпълнение (възлагане на направени разноски и дължими такси за изпълнението), които се определят по преценка на органа по принудително изпълнение без да са фиксирани по обвързващ за него начин в изпълнителния титул(Решение № 58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК). Затова, положителната процесуална предпоставка за упражняване на право на иск от З. Д. несъмнено съществува при предявяване на първоначално частичен иск към 23.08.2021г. Към този момент е било висящо изп. дело № 543/2014 г(20147110400543) образувано по искане на взискател СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД ( заместен от универсален правоприемник БАНКА ДСК АД) срещу солидарните длъжници Д за събиране на притезанието по изпълнителен лист от 20.05.2014г, признато в заповед №3319/15.05.2014г. като сбор от лихвоносна главница 41 439.43 щ.д., олихвяема с текуща законна лихва, считано от 15.05.2014г и нелихвоносните суми 993.60 щ.д. възнаградителна лихва договорена за период до 22.11.2013г; 3134.55 щ.д. наказателна лихва за забава до 14.05.2014г и 1300.77 присъдени съдебни разноски. Интересът от установяване на погасяване на материално право, удостоверено в изпълнителен лист не отпада при прекратяване на изпълнителния процес по искане на взискателя от 26.11.21г.(заявено след подаване на отговора по иска и удостоверено с постановление на съдебния изпълнител от същата дата), тъй като легитимацията по върнатия на кредитора изпълнителен лист е съхранена за целия обем от права, които не са били реализирани с приложени способи.

Остатъчният обем на изпълняемите задължения обаче не разграничен по основания, но според подробно изследваните от служебно назначеното в настоящата инстанция вещо лице отбелязвания върху листа, по това вече прекратено изп. дело № 543/2014 г. са били вече преведени като събрани с приложени способи (извън събираните суми за разноски по изпълнението) само 3470,37лв. като най-ранното плащане е от 23.12.2020г. и при съпоставка с протоколите за извършени разпределения по приложеното копие от изпълнително дело ясно е видно, че съдебният изпълнител е отчитал събраните суми като текуща законна лихва именно върху олихвяема главница в левова равностойност от 51 026,23лв.(л.370, 385, 390, 397, 402, 411, 416, 421, 428 от изп. дело № 543/2014 г.), съответно редукцията с приложена принуда не е засегнала изпълняемата лихвоносна главница присъдена в размер от 41439,43щ.д. Същевременно, в хода на настоящото дело, взискателят отново е предприел изпълнение по същия, отчасти изплатен 4 титул, но при образуването на новото и.д.1046/2021г.( 20217110401046) е признал намаляване на присъдените със заповедта вземания до изпълняеми остатъци на главница от 15 064,44 щ.д., дължима законна лихва върху нея към 26.11.21г. в размер на 17 702,06 щ.д., както и 350 лв. направени разноски и юрисконсултско възнаграждение. Така посочените задължения са били отново превалутирани за целите на изпълнителното производство, като съдебният изпълнител ги е обявил на страните като олихвяема текущо главница в левова равностойност от 26 252,80 лева и други неолихвяеми задължения в левова равностойност 30849,38 лева и 350 лв присъдени разноски, извън допълнително начислени по повод новото дело такси и разноски, подлежащи на събиране на длъжника при приключване на изпълнение със съответен способ. Именно тези размери са отчитани в протоколите за удовлетворяване на взискателя по новото дело. Вещото лице е установило, че от всички постъпления от запорите, наложени в полза на взискателя до постановеното като обезпечение по настоящия иск спиране на изпълнението са преведени само 3961,70лв., а всички те са отнесени за намаляване на присъдени разноски и нелихвоносния остатък от законна лихва, натрупан върху дължима главница преди образуване на изпълнението( л.39, 135, 170 от приложеното и.д. № 1046/2021г.). При това положение няма съмнение, че нито по първото, нито по второто изпълнително дело са удостоверени несъмнено по реда на чл. 455 ал. 2, вр. чл. 433 ал.2 ГПК, плащанията, погасяващи право на принудително изпълнение на присъдената олихвяема валутна главница 41 439,43 щ.д., а съответно това определя и несъмнен интерес от отричане на част, равняваща се на 51 026,23лв., която ищцата сочи, че не дължи. Към момента на предявяване на иска оспорения в лева дълг съответства на 30 448,88 щ.д. по официалният курс на БНБ и затова иск в този размер е допустимо предявен и разгледан, като оспорване, основано на твърдения за изплащане на значително по-голямата сума (37 686,83 щ.д) с вноски и на двамата длъжници извън изпълнителния процес по изпълнение на споразумението с взискателя. В случая признанието на взискателя за търсене на по-малък остатък от главницата (само 15 064,44 щ.д., равняващи се на само 26 252.80лв при превалутиране към момента на сезиране на съдебния изпълнител) не изключва интереса от отричане на целия, посочен като платен от длъжницата размер, тъй като изпълнителният титул продължава да удостоверява по-висок размер на главница, взискателят продължава да събира преимуществено и натрупана към нея лихва и остатъчни разноски до сбор от 57 452,18 лв., отрицетелният установетелен иск не е изрично признат и спора между страните се концентрира именно в начина на прихващане на изпълнението от кредитора и съответно съществуването на какъвто и да е остатък от главницата, след приемане на доброволно платени суми. Затова, въпреки предприетото преразпределение на размера на иска към оспорените валутни задължения, след указанията на настоящия състав, претенцията на длъжницата не следва да се счита променена и следва да се разглежда, така както е била обоснована като възражение за погасяване на събираема олихвяема присъдена главница, изплатена с вноски по споразумение с взискателя.