Решение № 1059 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502099 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.435 и следващите ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№18841/11.08.2025г., подадена от К. И. К., в качеството й на длъжник по изпълнението, срещу постановление от 03.07.2025г., в частта за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №6075/2025г. по описа на държавен съдебен изпълнител Д.М.

В жалбата се излагат доводи, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като жалбоподателят не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и спазва стриктно, определения от съда режим на лични отношения. Алтернативно се поддържа, че единствените действия извършени от процесуалния представител на взискателя се свеждат до това, същият да подаде молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, поради което дължимото му адвокатско възнаграждение би следвало да бъде определено в размер на 200,00 лева.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя П. Б..

На основание чл.436, ал.3 ГПК държавният съдебен изпълнител Д.М е приложила към жалбата мотиви, касаещи обжалваното действие, в които сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Акцентира се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е било в размер на 1000,00 лева, което съобразно фактическата и правна сложност на делото е било намалено до сумата в размер на 550,00 лева, както следва – 200,00 лева на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, 350,00 лева на основание чл.10, т.4 от наредбата.

1

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело №6075/2025г. по описа на държавен съдебен изпълнител Д.М е образувано по молба от П. А. Б., подадена чрез адвокат Г. Г., за образуване на изпълнително производство срещу К. И. К.. В молбата е отправено искане да бъдат предприети действия, насочени към изпълнение на определения режим на лични отношения между П. Б. и сина му Ангел Б.. Към молбата е приложен и изпълнителен лист №1539, издаден на 10.07.2024г., с който е определен режим на лични отношения на детето с неговия баща.

С молбата е поискано присъждане на разноски за образуване и водене на изпълнителното дело, както и са приложени пълномощно в полза на адвокат Г.

Г. и договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело с договорено възнаграждение за сумата в размер на 1000,00 лева, която е платена в брой.

С Поканата за доброволно изпълнение на определен режим на личен контакт с дете, длъжникът е бил информиран за определения режим, за информацията, която следва да предостави на съдебния изпълнител в тридневен срок, както и за дължимите по изпълнително дело разноски, възлизащи в размер на 1172,00 лева. Поканата била получена от длъжника на 30.06.2025г.

С молба от 02.07.2025г. длъжникът изразил готовност да спазва определения режим на лични отношения, както и възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от взискателя.

С постановление от 03.07.2025г. държавният съдебен изпълнител определил, дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело, както следва: държавни такси в размер на 118,00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева, а именно – 200,00 лева на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, 350,00 лева на основание чл.10, т.4 от наредбата.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в Общите правила на ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Доводите на жалбоподателя К., че не е възпрепятствала изпълнението на определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето и не е дала повод за иницииране на изпълнителното производство, се явяват неоснователни. Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист. От момента, в който взискателят се е снабдил с процесния изпълнителен лист за него възниква 2 правото да отправи молба към съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, при спазване на спецификите предвидени в чл.528 ГПК. В разпоредбата на чл.79 ГПК са описани изключенията, при които длъжникът не дължи разноски по изпълнението, като разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не е приложима в изпълнителното производство.

На следващо място обаче, доколкото с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в случаите, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то съдът намира, че определеният размер на адвокатско възнаграждение се явява непропорционален спрямо осъществените от процесуалния представител на взискателя действия.

В случая те се изчерпват с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство. Самият взискател е подал молба за предприемане на действия по принудително изпълнение на определения личен режим, а от своя страна длъжникът по изпълнението е представил надлежна информация на съдебния изпълнител, че режимът се спазва и не е налице пропуск или неизпълнение от негова страна.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 200,00 лева, за образуване на изпълнителното производство, но не и по чл.10, т.4, тъй като адвокат Г. не е осъществил други действия за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за основателна, като обжалваното постановление следва да се измени в частта за дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за размера над 200,00 лева до 550,00 лева.

Разноски в настоящото производство не се дължат, такива не са и претендирани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба с вх.№18841/11.08.2025г., подадена К. И. К., в качеството й на длъжник по изпълнението, постановление от 03.07.2025г., в частта, в която са определени дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №6075/2025г. по описа на държавен съдебен изпълнител Д.М, КАТО НАМАЛЯВА от 550,00 лева на 200,00 лева, разноските, претендирани от взискателя П. А. Б. за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №6075/2025г. по описа на държавен съдебен изпълнител Д.М.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4