Решение № 10 от 11.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Кърджали, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100950 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от П. Л. П. срещу „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924" АД, както следва: 1) за заплащане на месечно трудово възнаграждение за периода м. януари 2025 г. – 19.03.2025 г. в общ размер на 7500 лв. – иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща дължим месечен наем за квартира на работника за периода м. януари – м. март 2025 г. – иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 297, ал. 1 КТ; 3) за заплащане на сумата от 9600 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие – иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.01.2024 г. ищецът е сключил Договор за наемане на п. ф. с „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924” АД. ЕИК 205176207. По силата на този договор, сключен на основание чл. 67. ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът е бил назначен и е заемал длъжността „Ф. - П. С., като договорът е бил сключен за периода 15.01.2024 г. до 15.06.2026 г.

Поради неизпълнение от страна на футболния клуб на задълженията по сключения Трудов договор, а именно - неплащане на договореното и полагащо му се трудово възнаграждение, на основание чл. III.1 и чл. III.2 от Трудовия договор във връзка с чл. 327. ал. 1, т. 2 от КТ ищецът е прекратил 1 едностранно Трудовия си договор със Заявление, депозирано до футболния клуб, което е било получено от него на 19.03.2025 г.

Сочи, че в заявлението за прекратяване ищецът е поискал, съгласно разпоредбите на чл. 350 от КТ, футболният клуб като работодател да оформи прекратяването на трудовия му договор съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и да му предаде трудовата книжка и други документи от трудовото му досие, което не било изпълнено от страна на клуба до настоящия момент, с което ищецът е бил поставен в крайно неблагоприятно положение и са му били причинени имуществени вреди.

С исковата молба претендира, че към настоящия момент футболният клуб като работодател му дължи следните суми, произтичащи от Трудовия договор и неговото прекратяване:

- 2100 лв. - неизплатена част от възнаграждението за месец януари 2025 г;

- 3000 лв. - пълен размер на възнаграждението за месец февруари 2025 г.;

- 2400 лв. - неизплатено възнаграждение до 19 март 2025 г;

- 1500 лв. - наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г. съгласно чл. Х.1 от Трудовия договор;

- 9600 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие - чл. 221, ал. 1 от КТ: в размер на действителните вреди при прекратяване на срочно трудово правоотношение, изчислени върху трудовото му възнаграждение от 3000 лева - за месеците март /600 лева/, април /3000 лева/, май /3000 лева/ и юни /3000 лева/ - 2025 г.;

Заявява, че на 08.05.2025 г., чрез своя пълномощник адв, П. С., е изпратил на футболния клуб покана за доброволно изпълнение за дължимите суми, получена на 09.05.2025 г., с която „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924” АД бил поканен в 7-дневен срок да изплати дължимите суми, като въпреки изпратената покана, към настоящия момент твърди, че клубът не е изпълнил задълженията си.

С оглед на гореизложените обстоятелства, към момента на подаване на исковата молба счита, че „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924” АД му дължи следните суми, а именно: сумата от 7500 лева - общ размер на неизплатени трудови възнаграждения за месец януари, февруари, март (2100 + 3000 + 2400), сумата от 1500 лева - наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г. и сумата от 9600 дева - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - чл. 221, ал. 1 от КТ, за които суми иска ответникът да бъде осъден.

С протоколно определение от 20.11.2025 г. е допуснато изменение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ от сумата в размер на 9600 лв. на 19513.04 лв., а с последващо протоколно определение от 11.12.2025 г. от сумата в размер на 19513.04 лв. на сумата в размер на 22 952.34 лева.

2

В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника по делото, за който не са изпълнени указанията дадени с Разпореждане № ******., поради което съдът приема, че такъв не е подаден, за което надлежно са указани последиците на ответника с посоченото разпореждане. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че когато дадено съдопроизводствено действие е извършено от процесуално неправоспособен по конкретно дело, съдът е длъжен на основание чл. 101 ГПК да даде съответните указания и да предостави срок за потвърждаване на действието от правоспособния титуляр на процесуалното право. Ако в указания срок действието бъде потвърдено, то се счита за надлежно извършено, а ако не бъде потвърдено – се смята за неизвършено (в този смисъл и Решение № 953 от 18.05.2015 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1164/2015 г.). В тази връзка съдът съобрази, че Разпореждане № ******. е получено на 12.08.2025 г. /разписка за връчване на л. 66 – гръб/ от служител Е. Б. С. – ръководител/началник административен отдел, видно от справка на л. 155 за действащ трудов договор, изд. от ТД на НАП – офис Кърджали/ при ответника по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, като от страна на ответника не е направено искане за продължаване или възстановяване на срока за представяне на пълномощно, т.е. в конкретния случай несвоевременното представяне на пълномощно и потвърждаването на действията, извършени от адв. Н. М. от АК-Кърджали се дължи на липса на процесуална дисциплина, като по силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи впоследствие пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /в тази насока и решение № 107/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник/.

С оглед изложеното изразеното становище от ответника в по-нататъшния ход на делото се явява преклудирано съгл. чл. 133 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за наемане на п. ф. от 15.01.2024 г., сключен между страните на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 68, ал.

1, т. 1 от КТ е видно, че ищеца П. Л. П. е приел като ф. да изпълнява състезателни права в полза на клуба за срок от 15.01.2024 г. до 15.06.2026 г., при уговорено основно месечно трудово възнаграждение за целият период на договора в размер на 3000 лв. нето, в т. ч. допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ, съгласно раздел III., т. 2 от договора. Сключеният договор бил прекратен едностранно от ищеца при условията на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ – с получаване на изявлението за това от ответника на 19.03.2025 г. и въз основа на Заповед № ****г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, изд. от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924" АД , приложена към приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Също така са представени доказателства от страна на ищеца, че е изпратил покана за доброволно изпълнение за дължимите суми, претендирани с исковата молба 3 до ответника, получена от него на 09.05.2025 г. /обратна разписка е на л. 20 – гръб/, с която последният бил поканен в 7-дневен срок да изплати дължимите суми, но данни за изпълнение на задължението липсват. От представеното актуално състояние за електронните трудови записи на ищеца, изд. на 06.10.2025 г. от НАП е видно, че след регистрирания трудов договор с ответника липсват данни за друго вписано правоотношение.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ за заплащане на трудово възнаграждение:

В тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение между него и ответното дружество, за което претендира, че има право на трудово възнаграждение, в т. ч. и че е уговорено заплащане на претендираното трудово възнаграждение. При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е погасил вземанията. Видно от представения договор за наемане на п. ф. приравнен на трудов договор, такъв е сключен. Видът на сключения договор следва да се определи чрез тълкуване на неговите съществените /определящи/клаузи.

В случая-между П. Л. П. и „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924" АД на 15.01.2024 г. е бил сключен договор за наемане на п. ф., по силата на който първият се е задължил "да упражнява състезателни права в полза на клуба съгласно условията на този договор срещу заплащане на уговореното възнаграждение" за срок до 15.06.2026 г. В същия е уговорено работно време/което сумирано да се отчита при 5-дневна работна седмица/, месечно възнаграждение /заплати и премии/, ползване на отпуск, случаи на временна и трайна нетрудоспособност, застраховки, а така също, че клубът внася дължимите от него и от ф. суми за здравно, социално осигуряване и данъци. Допълнително е постигната договореност във връзка с осъществяваната спортна дейност /специалисти, графици за провеждане на мачове и тренировки, уредени са въпроси, касаещи използването на терени, бази, екипировка, лагери, трансфери, ползване на лекари, медийни участия, реклама, участия в съсловни организации, търговска дейност, преотстъпвания на ф., начин на прекратяване на договора. В договора е отбелязано, че заедно със същия -на ф. е връчена и длъжностна характеристика.

Настоящият съдебен състав намира, че така описания договор между страните съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като такъв /независимо от наличието и на други елементи, които обаче не са определящите/. Съображенията за това са следните. Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд/без значение, че става въпрос за упражняване на състезателни права/. Уговорена е организацията, при която ще се полага труда4 ищецът е длъжен да се съобразява с уговорените в договора специалисти, графици, мачове, тренировки, екипировка, лагери, трансфери и т. н.

Предвидено е, че за срока на действие на договора- многократно ще се осъществява уговорената дейност/т. е. не е налице еднократно изпълнение на определена задача/. Разпределението на риска е в тежест на работодателя, съобразно уговореното в клаузите за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци, отпуски, уредените случаи на временна и трайна нетрудоспособност. Уговорено е място на изпълнение на договора, което е в и за клуба и изпълнението е с имущество, осигурено и организирано от работодателя. Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. В горепосочения смисъл - Определение № 3172 от 19.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1408/2025 г.

Съгласно чл. 242 и чл. 128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По иска с правно основание чл. 242 вр. чл. 128 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя. От представените от ищеца писмени доказателства по делото и от заключението по приетата ССчЕ се установява наличието на трудово правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочените от ищеца периоди - 3000 лв. за м. януари 2025 г., 3000 лв. за м. февруари 2025 г. и 1643,17 лв. за м. март 2025 г. в нетен размер. Ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до извод за извършено плащане на дължимите суми в полза на ищеца. От съдебната експертиза се установява, че същите не са били заплатени, с оглед на което претенцията за заплащане на трудово възнаграждение се явява основателна и доказана. Ищецът претендира част от начислената му сума за м. януари 2025 г. – в размер на 2100 лв., пълния размер на възнаграждението за м. февруари 2025 г. – 3000 лв. и сумата в размер на 2400 лв. за м. март 2025 г. (до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 19-ти март). В доклада по делото, приет за окончателен, съдът е квалифицирал възнаграждението като трудово, в подкрепа на което е посочена съдебна практика и са изложени подробни аргументи и по-горе.