Присъда № 31 от 04.03.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 31/04.03.2026г. по НОХД № 3289 /2025г. по описа на РС-Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство № ЗМ 248/2023г. по описа на РУ град Созопол, прокурорска преписка №11872/2023г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас, по който е образувано производство срещу подсъдимия А. И. Н., ЕГН: **********, роден на ***** , за извършено от него престъпление от общ характер по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 08.08.2023 г., в гр.Созопол, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорйте /ЗКНВП/ и чл.1 и сл.от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. с чл.30 от ЗКНВП, подсъдимият държал в себе си, високо рискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1 “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: - кокаин с нетно тегло 0,786 грама със съдържание на бензоилметилекгонин 36,80 % на стойност 140,54 лв., кокаин с нетно тегло 0,775 грама със съдържание на бензоилметилекгонин 32,70 % на стойност 127,45 лв. и - кокаин с нетно тегло 0,831 грама със съдържание на бензоилметилекгонин 36,80 % на стойност 148,58 лв., всички наркотични вещества с общо нетно тегло 2,392 грама /две цяло триста деветдесет и две/ на обща стойност 416,57 лв./ четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки/ престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин.

Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия моли съда да приеме, че подзащитният му не е извършил вмененото му във вина деяние или да преквалифицира същото като маловажен случай по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Излага подробни аргументи в тази връзка.

Подсъдимия, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като излага твърдения, че не е извършил процесното деяние.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. И. Н., ЕГН: **********, е роден на *****, български гражданин, с адрес: **********.

През лятото на 2023г. Н. работел като спасител в гр.Созопол. На неустановен ден, от неустановено по делото лице той придобил три броя прозрачни полиетиленови 1 опаковки с неправилна форма, запечатани чрез усукване и завързване, в които имало бяло, прахообразно вещество, за което знаел, че е кокаин.

На 08.08.2023г., около 16,00 часа, Н. се намирал в гр.Созопол, на паркинг, пред заведението „Каво“. В черна текстилна чанта с презрамка, която носел на себе си, той съхранявал трите броя полиетиленови опаковки, съдържащи кокаин, както и черен текстилен портфейл, съдържащ сумата от 405 лева, мобилен телефон марка „Айфон“ и слушалки „Ейпъл“. Заедно с Н. по същото време и на същото място бил и свидетелят К. К. К.. Той също съхранявал в чантичка, която носел на себе си три броя подобни полиетиленови опаковки, съдържащи кокаин.

По същото време на паркинга се намирали и полицейски служители от РУ гр.Созопол, между които и свидетелите З. П. С. и Д. Н. Г.. Същите провеждали специализирана полицейска операция свързана с предотвратяване и разкриване на престъпления свързани с държане и разпространение на наркотични вещества. С. и Г. решили да извършат проверка на подсъдимия Н. и свидетеля К.. Приближили се до тях, представили се и им обяснили, че следва да им бъде извършена проверка. По време на същата полицейските служители попитали подсъдимия Н., дали притежава забранени от закона вещества или предмети. Той им отговорил, че в чантичката си има три свивки с кокаин, които предал доброволно на полицейските служители.

От заключението на назначената в хода на бързото производство химическа експертиза в Базова научно — техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР град Бургас е установено, че намиращото се в трите броя полиетиленови опаковки, предадени от подсъдимия, бяло прахообразно вещество, представлява кокаин със съдържание на бензоилметилекгонин, и е с общо нетно тегло 2,392 грама.

Съгласно Постановление № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /обнародвано ДВ брой № 15/1998 г./ левовата равностойност на държаните от Н. общо 2,392 грама кокаин е 416.57 лева.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – З. П. С. /л.45-46 от делото/, Д. Н. Г. /л.46-48 от делото/, Т. Т. Л.

/л.48-49 от делото/, В. С. Ч. /л.49-50 от делото/ и отчасти от показанията на К. К. К. /л.47-48 от делото/, от Протокол №699/10.08.2023г. за извършена химическа експертиза /л.23-24 от том 1 на ДП/, протокол за доброволно предаване /л.12 от том 1 на ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с албум /л.13-15 от том 1 на ДП/, протокол за личен обиск на лице /л.36 от том 1 на ДП/, протокол за доброволно предаване /л.72 от том 2 на ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.72 гръб от том 2 на ДП/, протокол за личен обиск на лице /л.83 от том 2 на ДП/, протокол за личен обиск на лице ведно с разписка за връщане на вещи и пари на задържано лице /л.97-98 от том 2 на ДП/, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия.

На първо място, при възприемане на горната фактическа обстановка БРС взе предвид показанията на свидетелите З. П. С. и Д. Н. Г., като намери същите за последователни, логични и водещи до установяване на едни и същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло, тъй като кореспондират останалия доказателствен материал по 2 делото. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като с оглед обстоятелството, че същите са полицейски служители, следва да се приеме, че се явяват и незаинтересовани от изхода по делото. От показанията на тези свидетели безпротиворечиво се установява, че на процесната дата действително е била извършена полицейска проверка на подсъдимия Н. и спътника му – свидетеля К.. В хода на същата е установено, че и двамата са държали у себе си забранени от закона вещества, които са предали с протоколи за доброволно предаване на полицейските служители. И двамата свидетели са категорични също така, че наркотичните вещества са установени не само у К., а и у Н., като не са давали указания на двете лица как да ги поделят помежду си.

Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелите Т. Т. Л. и В. С. Ч., които депозираха правдиви показания пред съда съобразно различното отражение което фактите от действителността по принцип имат върху съзнанието на различните лица в зависимост от техните индивидуални способности за запаметяват и възпроизвеждат събития, съобразно тяхната възраст, образование и физическа възможност да възприемат определени факти от обективната действителност. Макар и да не можаха да изложат данни във връзка с главния факт на доказване – държането от страна на подсъдимия на процесните наркотични вещества, тези свидетели обориха с показанията си защитната теза на подсъдимия и твърденията на свидетеля К., че кокаинът е бил собствен на Л., който го е предоставил за пазене на К.. Свидетелят Л. беше категоричен, че процесното наркотично вещество не е негово, което се потвърждава и от заявеното от съквартирантът му Ч., че не го е виждал да държи забранени вещества.

Съдът кредитира само отчасти показанията на К. К. К., с оглед особеното положение в което той се намира по делото като друг извършител на престъплението, по отношение на който производството към настоящия момент е приключило.

Самопризнанието и т.н. “оговор“, който включва самопризнание плюс обвинителни твърдения за друг/и подсъдим/и не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, която не трябва да се основава само и единствено на тях. Това са процесуални изисквания, по които в съдебната практика няма никакъв спор. В тази връзка с особено внимание следва да се преценят показанията на този свидетел, в които се съдържат твърдения за осъществяване на процесното деяние от страна на трето на производството лице – свидетеля Л.. В тази връзка в съдебната практика и теория последователно се застъпва, че „оговорът“ може да бъде поставен в основата на присъдата, при условие, че не е изолиран, а в пълна мяра кореспондира с всички други доказателствени материали. Най – малкото, доколкото производството по отношение на това лице е приключило с влязъл в сила съдебен акт и не може да се ангажира отново отговорността му за държането и на процесното количество наркотик, възниква въпросът за достоверността на твърденията му едва на този етап на производството, че цялото количество наркотик се е намирало именно в неговата чантичка. С оглед на всичко изложено съдът даде вяра на показанията на този свидетел единствено касателно времето и мястото на извършване на процесната полицейска проверка и отношенията, в които той се намира с подсъдимия Н..

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и се намират в пълен дисонанс с кредитираната част от показанията на свидетелите по 3 делото. Същите не се явяват логични, поледователни и непротиворечиви, поради което и предвид тяхната изолираност съдът не ги кредитира с доверие.

Съдът кредитира изцяло следните писмени доказателства: протокол за доброволно предаване /л.12 от том 1 на ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с албум /л.13-15 от том 1 на ДП/, протокол за личен обиск на лице /л.36 от том 1 на ДП/, протокол за доброволно предаване /л.72 от том 2 на ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.72 гръб от том 2 на ДП/, протокол за личен обиск на лице /л.83 от том 2 на ДП/ и протокол за личен обиск на лице ведно с разписка за връщане на вещи и пари на задържано лице /л.97-98 от том 2 на ДП/, посредством които се доказва по безспорен начин установяването на процесното наркотично вещество именно у подсъдимия.

За установяване на характеристиките на процесния наркотик е изготвен по ДП и Протокол №699/10.08.2023г. за извършена химическа експертиза /л.23-24 от том 1 на ДП/, на който БРС дава вяра, като намира експертното становище за компетентно извършено и отговарящо достатъчно пълно и ясно на поставените му въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че намиращото се в трите броя полиетиленови опаковки, предадени от подсъдимия, бяло прахообразно вещество, представлява кокаин със съдържание на бензоилметилекгонин и е с общо нетно тегло 2,392 грама.

Всички тези посочени по – горе доказателства, на които съдът даде вяра навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.