Решение № 496 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900640 по описа за 2022 година прие за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът “Комплексни строежи“ ООД с ЕИК 203315576 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Стефан Стамболов № 32, ет.2, представлявано от управителя Т. Т., чрез процесуалния представител адв.Х. М. от АК-Пловдив, е предявил против „ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР“ ООД с ЕИК 205223614 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Крали Марко № 39А иск за заплащане на следните суми въз основа на Договор за строителство № А190403 от 18.04.2019 г., както следва:

-сумата от 83 230,56 лв. с ДДС, представляваща стойността на незаплатени и извършени СМР съгласно Протокол обр.19 от 17.12.2021 г. и фактура № **********/17.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 20 059,91 лв. с ДДС, представляваща стойността на незаплатени и извършени СМР съгласно фактура № 890/01.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до 1 окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 6935,88 лв. без ДДС, представляваща неустойка съгласно чл.5.1. от Договора поради неплащане на сумата по фактура № 000000741/17.12.2021 г. на стойност 175 358,80 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 7917 лв. без ДДС, представляваща неустойка съгласно чл.5.1.от Договора поради забавеното плащане на сумата по фактура № 000000382/29.07.2019 г. на стойност 188 500 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 1680 лв. без ДДС, представляваща неустойка съгласно чл.5.1. от Договора поради забавеното плащане на фактура № 0000000559/18.04.2019 г. на стойност 40 000 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за строителство № А190403 от 18.04.2019 г., по силата на който ответното дружество, като възложител, възложило на ищеца извършването на СМР по цялостно изграждане на обект:“Сграда, представляваща „Административноскладова база“, която била предвидена за построяване в УПИ L539.702производствени и обслужващи дейности в кв.4 по плана на ЮИПЗ на гр.Пловдив, с адм.адрес ул.Нестор Абаджиев № 43А. В изпълнение на поетите по договора задължения, ищецът изпълнил възложените СМР по изграждане на сградата в срок. С Протокол обр.19 №5 от 17.12.2021 г., подписан от страните, ответникът-възложител приел извършените СМР, като съгласно чл.1.6 от договора в срок от 7 дни от издаване на фактурата и подписване на Протокола обр.19 , следвало да заплати същите. Освен това на 17.12.2021 г. страните подписали нарочен протокол, с който установили след проверка на място, че извършените по обекта СМР са актувани и приети от Възложителя и са съставени следните протоколи обр.19: Протокол № 1 от 27.12.2019 г., Протокол № 2 от 06.03.2020 г., Протокол № 3 от 30.06.2020 г. , Протокол № 4 от 31.08.2020 г. и Протокол № 5 от 17.12.2021 г., който протокол бил основание за издаване на фактура с ДДС, подлежаща на плащане в 2 уговорените срокове и начин. Била издадена фактура № 000000741/17.12.2021 г. на стойност 175 358,80 лв. , от която било приспаднато извършено авансово плащане от ответника в размер на 106 000 лв. Незаплатената част от извършените СМР по посочената фактура, издадена на основание Протокол обр.19 от 17.12.2021 г., била в размер на 83 230,56 лв. с ДДС. Това задължение не било заплатено от ответника в уговорения срок, независимо, че последният подписал протокола обр.19 и получил издадената фактура. Така длъжникът изпаднал в забава от 25.12.2021 г. Съгласно чл.5.1 от Договора страните уговорили неустойка в полза на изпълнителя при забава на възложителя, която продължава повече от 5 дни, определена като процент върху неиздължената сума с определен лимит от 10%. В случая забавата на ответника продължила повече от 50 дни, поради което ищецът имал право на неустойка в размер на 10% или в размер от 6935,88 лв.

Освен това, в процеса на извършване на възложените СМР, ответникът не изпълнявал задължението си по чл.1.6 от договора и не заплащал в срок дължимите суми по издадените фактури и протоколи обр.19. В този случай изпълнителят имал право отново да ангажира отговорността на възложителя за заплащане на неустойка, както следва:

По издадена фактура с № 000000382/29.07.2019 г. на стойност 188 500 лв. без ДДС, която следвало да бъде заплатена авансово от ответника, последният извършил плащане на 27.08.2019 г.- с 21 дни закъснение.

Затова дължал неустойка по чл.5.1. от Договора в размер на 0,2% върху сумата за периода на закъснение, или на стойност 7917 лв. без ДДС;

По издадена фактура № 000000559/13.08.2020 г. на стойност 188 500 лв. без ДДС, по която ответникът следвало да извърши авансово плащане в размер на 40 000 лв. без ДДС, била допусната забава от 21 дни, за която се дължала неустойка по чл.5.1. от договора , възлизаща на стойност 1680 лв. без ДДС.

Освен това, в процеса на изграждане на сградата, ищецът поръчал, доставил и поставил дограма на сградата съгласно спецификациите й, за което била издадена фактура № 890/01.09.2022 г. на стойност 12 500 лв. без ДДС, което задължение не било погасено от ответника.

Също така ищецът сключил договор за охрана на обекта , в който се 3 извършвали СМР, като съгласно договора между страните разходите за охрана били за сметка на възложителя- ответник. Задължението било в размер от 4216,59 лв. без ДДС и за периода от м.февруари 2020 г. до м.януари 2022 г.

За горните две задължения била издадена фактура № 890/01.09.2022 г. на стойност 20059,91 лв. с ДДС.

Въз основа на тези фактически твърдения са предявени осъдителните искове.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете.

Не оспорва твърденията , че между страните е бил сключен описания Договор за строителство № А190403 от 18.04.2019 г., с който е възложил на ищеца извършването на СМР съгласно Приложение № 1 за цялостно изграждане на обекта.

Съгласно чл.2.1 от него Изпълнителят се задължил да изпълни всички възложени работи в срок от 18 месеца, считано от датата на постъпване на авансово плащане и издаването на Акт Образец 2- Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

Акт Образец 2 бил издаден на 27.05.2019 г., а дължимото авансово плащане било извършено на 31.08.2019 г. Следователно срокът за изпълнение на възложените СМР изтекъл на 28.02.2021 г.

Съгласно чл.2.4 от Договора срокът се удължавал автоматично при забава на Възложителя за извършване на междинни плащания по Актове обр.19, каквато забава не била налице. Съгласно чл.5.2., при забава на изпълнителя да предаде обекта в завършен вид, той дължал неустойка в размер на 0.20% на ден върху стойността на обекта, но не повече от 10%. Тъй като срокът на бил спазен от изпълнителя, последният дължал неустойка в максимално определения размер от 10% от стойността на обекта.

Ответникът възразява, че както към 28.02.2021 г., така и към настоящия момент, не бил подписан констативен акт / обр.15/ съгласно чл.176 ЗУТ , с който се извършвало предаването на строежа от строителя на възложителя. За съставянето на такъв акт ищецът бил поканен от ответника с покана, изпратена на 21.06.2022 г., с която го поканил за подписването на акта на 28.06.2022 г. в 11 ч. на адрес гр.Пловдив, ул.Нестор Абаджиев № 43А.

4

На следващо място ответникът оспорва, че не е налице забава от негова страна при заплащане на задълженията си по договора. Съгласно чл.1.6 и чл.1.7 от договора плащането на поетапните работи се извършвало след замерване, приемане на СМР и подписване на Акт обр.19 за завършени СМР, каквито замервания и приемане на СМР за всеки етап не били извършвани.

Актове обр.19 не били подписвани поради наличието на забележки към изпълнителя, но след многобройни разговори ответникът се съгласявал да плати. Възложителят получавал единствено фактури с голямо закъснение и веднага след получаването им ги придвижвал към кредитиращата банка за заплащането им. Така предвид неизпълнение на условията по чл.1.7 от договора и с оглед получаване на фактурите след датата на издаване, не била налице забава от негова страна. Наред с това възложителят правил възражения за извършените поетапно работи, тъй като били изпълнени неточно. В обобщение, извършените СМР не били приети и не било налице още едно от изискванията на чл.1.6 от Договора.

Първият Протокол акт.19 за извършени СМР по обекта, който ответникът бил получил изобщо, бил този от 17.12.2021 г. С него ищецът предоставил и предходни Протоколи обр.19 за извършени поетапно работи, които ответникът не бил получавал до онзи момент, не е подписвал и не е приемал описаните с тях СМР.

Възразява, че издадените от ищеца фактури не кореспондирали с начина на плащане, уговорен в Договора- същите били издавани за суми по усмотрение на ищеца, приспадал от авансовото плащане както намери за добре, без да изпълнява договорните клаузи. Фактурите не били окомплектовани с Протоколи обр.19, не били отразени забележките на възложителя.

На следващо място ответникът твърди, че за финансиране на строителството имал сключен договор за банков кредит, което обстоятелство било известно на ищеца. Съгласно договора за кредит всяко плащане по договора за СМР се извършвало от банката след предоставяне на фактура, издадена от изпълнителя. Твърди, че своевременно е придвижвал получаваните фактури за поетапно извършени СМР към Банката за плащане.

Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът е следвало да заплати и не е заплатил фактура № 890/01.09.2022 г. В тази връзка оспорва да са 5 извършени описаните в нея СМР- такава работа не била актувана и приета от него. Оспорва, че дължи сума в размер на 4216,59 лв. без ДДС по Договор за охрана на обекта. Съгласно чл.4.7 от Договора възложителят имал задължение да осигури охрана чрез СОТ на територията на обекта. Ответникът не бил възлагал на ищеца да сключва договори и да осигурява охрана, липсвало такова задължение в договора за строителство.

Ищецът е подал допълнителна искова молба , в която оспорва изложените от ответника твърдения и възражения.

Поддържа, че е изпълнил изцяло работата по договора и в уговорения срок, който следвало да бъде удължен с периода на въведеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Поддържа твърденията си, че ответникът е в забава . Заявява, че работата е приета от възложителя с подписването на Акт обр.19 от 17.12.2021 г., в т.ч. и предвид съставените предходни протоколи обр.19, за което обстоятелство е бил съставен и подписан нарочен протокол на 17.12.2021 г.

Оспорва възраженията за недостатъци в извършените работи, такива ответникът –възложител не бил отразил в протоколите обр.19.

Поддържа, ,че отношенията на ответника с финансиращата банка са му непротивопоставими , тъй като в договора за строителство не били поставени подобни условия.

Поддържа твърденията си за изпълнени СМР по поставяне на дограма на обекта и извършване на разходи за охрана по сключен договор с охранителна фирма.

Ответникът в отговор на ДИМ поддържа изложените от него възражения и оспорвания. Заявява, че не е подписвал други протоколи обр.19, освен този от 17.12.2021 г. Твърди, че дограмата на обекта е поставена от трето лице.

Поддържа възраженията относно претенцията за заплащане на разходите за охрана на обекта.

Страните са ангажирали доказателства. Претендират направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на 6 страните, прие следното: