Решение № 7044 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7044 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110128188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от И. К. Д. срещу „В..БГ“ ЕООД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г.; и за заплащане на сумата 256,49 лева, представляваща платени без основание суми за такса за експресно/бързо разглеждане и такса за удължаване срока на кредита по Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г., по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумата по осъдителния иск. Твърди се, че всичко платено по договора, освен главница и договорна лихва, е недължимо по съображения за нищожност и неравноправност на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.

143, т.19 от ЗЗП; вкл. на целия договор за кредит, на осн. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.

10 от ЗПК, поради което платеното над дължимата главница и договорна лихва подлежи на връщане. Пояснява се, че са платени общо 1849,89 лв., като с анекс от 19.08.2019 г. е усвоена допълнителна сума 800 лв., а на 17.09.2019 г.е удължен срока на договора до 18.10.2019 г.

Ответникът оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Сочи, че ищецът е бил клиент на „В..БГ“ и счита, че в специалните условия, при които предоставя кредитиране се посочва действителния размер на разходите; всички условия по заема са изначално известни на потребителя, а по отношение на максималния размер на ГПР е спазен чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който може да се уговаря свободно до размер 50 % от главницата. Поддържа, че такса за експресно разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, поради което не следва да се включва в ГПР, и поначало такси се начисляват за допълнително заявени от потребителя услуги.

1

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между страните по спора И. К. Д., като кредитополучател, и „В..БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4ф“), като кредитор, е сключен Договор за паричен заем №**********/19.08.2019 г., заемните средства са усвоени и че при договарянето е начислена такса за експресно разглеждане от 109,60 лв. на 19.08.2019 г. и 146,89 лв. на 19.09.2019 г. От т. 4.2. от общите условия на ответника, служебно на съда известни от други дела между страните, вкл. по описа на 50 с-в, вж. гр. дело №40514/23 г.СРС , се установява, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е обявена за допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до петнадесет минути от изпращането му. Съгласно т. 4.2, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените петнадесет минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. Видно от т. 4.4. от общите условия, за заявката на услугата за бързо (експресно) разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница.

Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът е договарял в качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Съдът приема, че не е приложима разпоредбата чл.4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът на договора да е по-малко от месец. Съдът счита, че по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е преди всичко общият разход по креда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен, твърде нисък. В случая разходите по кредита за договорна лихва и такса за бързо разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за релевантен. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане на заем за малка сума за кратък период, но с извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвения разход кредита, каквото правно и икономическо естество има коментираната такса. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно непропорционални спрямо заетата сума. Комисиона, покриваща възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти, произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя 2 насрещна престация. Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

Това обаче са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставянето на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Поради това кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.

В конкретния случай съдът приема, че договорът само формално покрива изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида на лихвения процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства не съответства на заявеното от кредитора, и така за годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора. Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна /възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава, както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно в договора.

Систематичното, граматическо и смислово тълкуване на клаузите, предвиждащи такса за експресно разглеждане, дава основание на съда да приеме, че в договора за кредит не е посочен действителния размер на възнаградителната лихва, а поради това и действителния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Таксата за експресно разглеждане има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства, поради което следва да бъдат обявени и включени изначално при формирането стойността на лихвения процент по договора и ГПР. Този допълнителен компонент, който се прибавя към месечното задължение е наименован „такса“. Тя обаче не се начислява за неизпълнение в темпорално отношение на длъжника, поради което не покрива по своята правна същност уговорка за мораторна неустойка. Според словесното им описание договора, таксата се начислява пряко за усвояване на кредита.

Поради това по своята правна и икономическа същност е допълнително заплащане за ползването на паричния ресурс, което определение покрива понятието за възнаградителна лихва. Съдът приема, че клаузата не е индивидуално уговорена, доколкото е вписана в съдържанието на предварително съставен типов договор, за които обективно потребителят не е имал време да влияе и предоговаря. Освен това, правото на парично вземане на кредитора е уговорено по начин – с друго наименование и в отделна клауза, който заблуждава потребителя-длъжник относно редовната лихва, която трябва да плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в разумни граници съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си към уговорката от договора, в която изрично е разписано задължението му за тази лихва.

Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК е продиктувано от принципа за добросъвестност при сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на 3 защита на икономически по-слабата страна – потребителя, от нелоялни и подвеждащи практики на кредитните и финансови институции. Както се отбелязва в решение на Съда на ЕС по дело C-377/14 и предвид съображения 6, 7, 9, 19 и 31 от Директива 2008/48/ЕО, законодателството в сферата на потребителските договори има за цел „да бъде развит по-прозрачен и ефективен кредитен пазар в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да бъде постигната пълнa хармонизация в областта на потребителските кредити, която да гарантира на всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно ниво на защита на техните интереси, да се гарантира, че договорите за кредит съдържат цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да се даде възможност на потребителите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и да са наясно с правата и задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит. Съдът счита, че ответникът е предоставил на потребителя заемните средства при договор, сключен при условия на заблуждаваща търговска практика, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и съдържа невярна информация. Тази информация, доколкото касае основна престация по договора, е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП.

Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Таксит е за действия, свързани с управление на кредита са част от дейността на кредитодателя по предоставяне на кредита. Оспорената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея се заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.