Решение № 95 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20233100900226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н. Й. С., гр. Варна, чрез процесуален представител пряк иск на увредено лице по договор за Гражданска отговорност на автомобилистите против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.

София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150 622 лева, от които 150 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му К. С.а, настъпила вследствие на ПТП от 30.10.2020 г., км. 7-8 по път II-29 Варна – Добрич, за което виновното лице М.Д. е осъдено с влязла в сила присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. на ОС – Варна, при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС, л. а.

„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ****** и ответното дружество, както и 622 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба и допълнителната такава ищецът С. твърди, че на 30.10.2020 г. е допуснато ПТП по вина на М.С.Д., който е управлявал МПС л. а. „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с ДК № ******. В резултат на ПТП е причинена смъртта на майката на С. – К. Т. С.а. Твърди, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение на 10.05.2022 г., като по същата липсвало произнасяне от застрахователя.

Настоява, че ПТП е предизвикало силен психически дискомфорт у ищеца. Наред с претърпените от него средни телесни повреди, случилото се се е отразило изключително негативно на психиката му, поради силната 1 връзка между него и починалия родител. Двамата били неразривно свързани в едно семейство. Приживе майка му го подпомагала ежедневно в домакинската работа, ищецът разчитал на нейната помощ и грижи. Твърди, че към настоящия момент не може да преживее загубата на своята майка.

Отправено е искане за присъждане на паричен еквивалент на заявената претенция и моли за нейното уважаване ведно с лихвата от датата на деликта – 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли за уважаване и на претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в извършени разходи за погребението на наследодателката си.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като отрича да е налице родствена връзка между починалата и ищеца. Оспорва претендираната в исковата молба сума за обезщетение за неимуществени вреди като несъразмерно висока спрямо интензитета на неимуществените вреди, с доводи за разрез с икономическата конюнктура и в противоречие със задължителната съдебна практика. В условията на евентуалност отправя възражение за съпричиняване – починалата К. Т. С.а е пътувала без поставен предпазен колан в автомобила, което способствало за настъпването на леталния изход. По размера, ответникът релевира и възражение, основано на чл. 53 от ЗЗД и чл. 494 т.1 от КЗ като счита, че следва да се съобрази обстоятелството за независимо съизвършителство с доводи, че ищецът е превишил максимално допустимата за участъка на ПТП скорост, допринасяйки за леталния изход на майка му. Затова настоява, че трябва да отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него деликвент, а не за пълния размер на вредите. В допълнение твърди, че заявената в исковата молба претенция за лихва е неоснователна, като аргументира извод за несъобразяване с постановките на чл. 497 от КЗ.

Правна квалификация на исковете: чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа аргументи си. От своя страна, ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, поддържа твърденията си, изложени в отговора на исковата молба. Становището си по същество на спора ответникът излага подробно в писмена форма в предоставения от съда срок. И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По безспорните факти

Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид приключилото наказателно производство срещу виновния водач, съдът на основание чл. 300 ГПК зачита влязлата в сила на 20.09.2023 г. Присъда № 50/13.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. по описа на ОС Варна, потвърдена с решение № 4/11.01.2023 г. по ВНОХД № 318/2022 г. по описа на ВАпС, частично изменено с решение № 316/20.09.2023 г. по КНОХД № 203/2023 г. на ВКС I-во НО, която е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

Фактологията и влязлата в сила присъда налагат да се приеме, че на 30.10.2020 г., на 7-8 км. по път П-29 Варна-Добрич, при управление на лек 2 автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200 Компресор" с рег. № ******, М.С.Д. нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Т. С.а.

Страните не спорят, че между ЗД „БУЛ ИНС” АД и собственика на л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ****** е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на ПТП - 30.10.2020 г., обезпечаващ гражданската отговорност на делинквента М.С.Д..

Ищецът и ответното дружество не заемат противоположни позиции и по обстоятелството, че на 12.05.2022 г. ответникът е получил отправената му от ищеца извънсъдебна покана за заплащането на обезщетение за претърпените процесни неимуществени и имуществени вреди.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет, справедливия размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, както и дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

2. По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет и справедливия размер на обезщетението:

От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищецът е син на починалата К. Т. С.а.

За доказване на претърпените болки и страдания и техния интензитет, ищецът ангажира гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.К. – негова сестра и Д.Я., с която живее при условията на фактическо съжителство. Показанията на свидетелката Я. съдът кредитира като пълни, последователни и вътрешно непротиворечиви, като ги цени при условията на чл. 172 ГПК. Като такива се приемат и тези, дадени от сестрата на ищеца, с изключение на частта им, касаеща обстоятелството, че починалата е била с поставен предпазен колан, поради възможната нейна заинтересованост от изхода на спора, обстоятелството, че тя е ищец по служебно известното на съда т. д. № 228/2023 г. по описа на ВОС и поради липсата на други доказателства, в подкрепа на твърдението й.

От показанията се установява, че ищецът е израснал в задружно семейство, важна част от което е била неговата майка. С нея той е имал силна емоционална връзка, продължила и след отделянето му в самостоятелно домакинство. Ищецът е изградил отделен дом, в който освен родителите на свидетелката Я., е живеела и майка му, след като е дошла в гр. Варна през 2011 г. Макар той и Я. да са съжителствали в отделно жилище, много често са прекарвали вечерите именно при майка му. Освен това, предвид доброто й здраве, тя му е помагала при обработването на градината в родния им дом в с.

Полковник Д. и вилния имот, стопанисван от него. След катастрофата, ищецът е бил настанен в болница, поради което не е могъл да присъства на погребението на майка си. След смъртта й е спрял да се храни, отказвал е да обработва градините, да довърши започнатия ремонт на родната им къща, станал е по-мълчалив, спрял е активно да се вижда с приятелите си. След кончината на родственицата си, е поставил в дома си нейна снимка, пред която продължава да пали свещи и с посещение до която често започва и завършва деня си. Става ясно и че при събиранията на семейството той често се връща към спомените си за нея. Наред с това, се установява, че продължава 3 да изпитва вина за произшествието, както и че въпреки оказваната му подкрепа и започналото му връщане към живота от преди катастрофата, той все още не работи и не живее с предишното си желание.

Изложеното от свидетелите се подкрепя и намира своето научно изражение в заключението по допуснатата по делото СПЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено. От него и от обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се потвърждава, че вследствие на внезапната загуба на майката, с която е имал дълбока емоционална връзка, ищецът е преживял психотравма, като изпитваните тъга и скръб са били съпроводени с чувство за вина, породено от възприятието му, че е отговорен за смъртта й и от невъзможността да присъства на погребението й. Именно по тези причини синът не е успял да преработи интрапсихично смъртта й и се е стигнало до усложнена траурна реакция, състояща се в невъзможност за приемане в съзнанието му, че тя е починала. Реакцията е била придружена с депресивна симптоматика и намалена активност. Въпреки изминалия период между ПТП и прегледа, вещото лице отбелязва, че при освидетелстването ищецът е бил с повишена генерализирана тревожност, депресивни симптоми и фиксация към починалата. Това се изразява в изграждането на своеобразен нейн олтар и извършването на повтарящи се ритуални действия, свързани с нейната личност. Въпреки че тревожността, намалената активност и симптомите на депресия не са довели до пораждането на психическа болест, според експерта процес на подобрение и евентуално отшумяване на тези симптоми би започнал, когато синът преодолее изпитваното чувство за вина. Вещото лице заявява в допълнение в съдебно заседание, че е насочил ищеца към преглед при психиатър, тъй като пострадалият няма вътрешния ресурс да се справи с травмата на психиката.

При горното по размера на обезщетението, съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания/смърт и последиците от тях за пострадалото лице/наследниците. Наред с това като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията момент.

В настоящия случай, противно на възражението на ответника, от горепоментираните гласни доказателства и заключение по СПЕ се установява недвусмислено, че се касае за смърт на родител при доказана дълбока близост, основана на обич и привързаност. Безспорно загубата на майката е силно стресово събитие за преживелия син, а в конкретния случай е съпътствана и от все още непревъзмогнато чувство за вина за причиняване на смъртта. Състоянието на преживелия родственик се характеризира с депресивни симптоми, понижена социална активност и емоционална обвързаност с миналото и спомените по родителя. Обстоятелството, че смъртта не е довела до трайно болестно състояние не може да бъде основание за отхвърляне на исковете. Цялостната картина на адаптация на ищеца към загубата, въпреки изминалия период от време след катастрофата, води до извод за капсулирано стресово разстройство, което може да бъде надмогнато в бъдеще след преодоляване на самообвиняването за загубата. Неоснователно е възражението на застрахователя, базирано на заявеното от ищеца, че би 4 приел смъртта ако тя е била естествена, тъй като при липса на клинични данни, че същата е щяла да настъпи скоро след ПТП, то единствената причина за нейното осъществяване се явява именно виновно причиненото ПТП. Дори да бъде допуснато, че такава е предстояла, то болката от виновното отнемане на възможността за прекарване дори само на още един ден с майката, не може да бъде пренебрегната и необезщетена. Всичко посочено дотук води до извод, че при ищеца претърпените болки и страдания са с обичайния интензитет за този вид последици вследствие смъртта на родител. Като се имат предвид и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията и икономическите процеси и техните показатели, настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението този от 150 000 лева, до който предявеният иск се явява доказан по основание.