Решение № 254 от 25.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ихтиман, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20221840101057 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.

1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК * срещу Н. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Костенец, ул. „*“ № 21 за установяване на съществуване на вземане по договор за банков кредит.

Ищецът, твърди че ответникът Н. А. сключил с „Банка ДСК“ АД Договор за текущо потребление от 23.06.2014г. и допълнително споразумение от 22.07.2015 г. /с които е бил преструктуриран договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 06.12.2013г./. Поради изпадане в забава na длъжника „Банка ДСК“ АД е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответникът е надлежно уведомен. Посочва, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.

№ 64/2017 по описа на РС Ихтиман и в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:

1 227,74 лв. - главница, представляваща неизпълнение на задължение по договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014г., 91,91 лв. договорна лихва за периода 15.08.2016г. – 23.01.2017г., 20,26 лв. - надбавка за забава за периода от 23.08.2016г. – 31.01.2017г., 120,00 лв. - такси. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба задължението на ответника е падежирало.

Ищецът посочва, че по силата на договор за цесия „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала вземането си на „ОТП Факторинг“ ЕАД, а от своя страна последното е прехвърлило процесното вземане с договор за цесия от 16.12.2020г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Уточнява се, че към момента на 1 подаване на исковата молба ищцовото дружество не е уведомило ответника за извършената цесия. Излагат се аргументи, че ищцовото дружество като цесионер е процесуално легитимирано да предяви обективираните в исковата молба претенции, доколкото е спазен срокът по чл. 415 от ГПК. Иска се от съда с решение да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 227,74 лв. – главница, представляваща неизпълнение на задължение по договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014г. 91,91 лв. - договорна лихва за периода 15.08.2016г. – 23.01.2017г., 20,26 лв. - надбавка за забава за периода от 23.08.2016г. – 31.01.2017г., 120,00 лв. - такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /25.01.2017г./ до пълното погасяване на задължението. 7 ГПК. Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът Н. А. е починал в хода н производството – на 12.01.2023г., видно от представен по делото заверен за вярност препис – извлечение от акт за смърт № 84 от 13.01.2023г. на Столична община, район „Красно село“. С определение № 218 от 11.04.2018г. съдията – докладчик е конституирал на основание чл. 227 от ГПК като правоприемник в процеса А. Н. А., ЕГН:

**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. С. П., ЕГН: **********.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от конституирания в хода на производството правоприемник на ответника – малолетния А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Д. С.

П..

Ответникът навежда възражение за липса на процесуална легитимация на ищцовото дружество да предяви исковите претенции. Посочва се, че спрямо първоначалния ответник и неговия правоприемник не е настъпило частно правоприемство и ищцовото дружество, както и цедента (предходен цесионер) не са надлежни кредитори на Н. А., нито на правоприемника му, тъй като не са били уведомени надлежно за извършените цесии съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Релевира се довод за неоснователност на исковата претенция, като се навежда правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения за основателност на възражението за погасителна давност, в това число и относно началния момнет, в който започва да тече давността за вземанията, както и касателно приложението на разпоредбата на чл. 116, б „в“ от ЗЗД в процесния случай. Аргументира се с тълкувателна практика.

Счита, че вземанията са погасени по давност и поради обстоятелството, че ищцовото дружество и неговият праводател, предходния цесионер, никога не са били надлежни кредитори на ответника /неговият правоприемник/, тъй като същият не е уведомен за цесията, поради което извършените от тях действия в изпълнителното производство не са в състояние да прекъснат давността по отношение на претендираните с исковата молба вземания.

Смята, че давността е прекъсната с извършване на първото изпълнително действие от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД на 02.02.2017г. и е изтекла на 02.02.2022г. – преди връчването на поканата за доброволно изпълнение ведно със ЗНИ. Оспорва твърдението в исковата молба – „Банка ДСК“ ЕАД да е уведомявала длъжника Н. А. за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че претендираната в исковата молба сума от 120,00 лева заемна такса е платена от длъжника. Оспорва размера на претендираното 2 юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство като прекомерен. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В постъпило писмено становище процесуалният представител по пълномощие на ищеца заявява, че поддържа исковата молба, оспорва отговора на същата. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове. В условията на евентуалност, в случай, че исковата претенция бъде отхвърлена, иска от съда да задължи ответника да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените разноски. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В предоставения срок за писмена защита такава не е постъпила.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. П., от САК оспорва исковата молба. В писмено становище иска от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В предоставения срок за писмена защита такава не е постъпила.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за издаване и обслужване на кредитни карти - револвиращ кредит за физически лица от 06.02.2013г., кредиторът „Банка ДСК“ АД издал на първоначалния ответник по делото Н. А., починал в хода на производството, кредитна карта с кредитен лимит 1500,00 лева и годишен процент на разходите 25,74% или обща дължима сума в размер на 1693,00 лева и падеж 20то число на месеца.

На 23.06.2014г. е бил сключен договор за кредит между „Банка ДСК“ АД и Н. А., с който е договорено преструктуриране на задължението на А. по договор за револвиращ кредит. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора страните се съгласили, че считано от 23.06.2014г. кредитополучателят ще погаси задължението си в размер на 1708,00 лева ведно с всички акцесорни задължения /лихви, такси, разноски/ за срок от 40 месеца на равни месечни вноски при променлива годишна лихва в размер на 14,95%.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото допълнително споразумение към договор за кредит от 23.06.2014г., на 22.07.2015г. кредиторът „Банка ДСК“АД и първоначалният ответник постигнали съгласие по отношение на остатъка от дължимата по договора за кредит от 23.06.2014г. сума в размер на 1532,00 лева, като са уговорили, че задължението следва да бъде погасено на месечни вноски, съгласно приложения погасителен план за срок от 48 месеца с кР. падежна дата – 15.07.2019г. Съгласно буква „г“ от допълнителното споразумение страните са декларирали, че кредитополучателят е заплатил сумата от 120,00 лева – заемна такса.

От прието като писмено доказателство по делото извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД за сметка № * от 24.01.2017г. по договор за кредит от 23.06.2014г. и анекс от 22.07.2015г. се установява, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо от 30.11.2016г. поради забава в плащанията на дължими вноски. Кредитополучателят дължи главница в размер на 1227,74 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 91,91 лева за периода от 15.08.2016г. до 23.01.2017г., обезщетение за забава в 3 размер на 20,26 лева за периода от 23.08.2016г. до 23.01.2017г., заемна такса – 120,00 лева и държавна така 29,20 лева.

По заявление на „Банка ДСК“ АД било образувано приложеното по настоящото дело частно гражданско дело № 64/2017г. по описа на Р айонен съд Ихтиман, по което е издадена заповед за незабавано изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 49/26.01.2017г. и изпълнителен лист срещу Н. А. А., ЕГН: ********** за сумите от 1227,74 лева, представляваща главница – неизпълнение на задължение по договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2017г., 91,91 лева – договорна лихва за периода от 15.08.2016г.23.01.2017г., 20,26 лева - надбавка за забава за периода 23.06.2016г. – 31.01.2017г. и 120,00 лева – такси и разноски в заповедното производство – 361,39 лева.

Заповедта е връчена на длъжника Н. А. чрез неговия пълномощник - адв. Р.

П., с връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20179200400110 на ЧСИ Йорданка *, рег. № 920 в КЧСИ, район на действие СГС, на 28.03.2022г. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от ответника срещу заповедта за изпълнение, в което се оспорва дължимостта на вземането.

От приет като писмено доказателство по делото договор за покупко – продажба на вземания от 16.12.2020г. се установява, че „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлило свои вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, които са описани в Приложение № 1 от 23.12.2020г.. Видно от приетото като писмено доказателство по делото приложение № 1 сред цедираните вземания на „ОТП Факторинг“ ЕАД е и такова по сметка № 35590091 с длъжник Н. А. А. за сумата от 2447,11 лева, от които 1227,74 лева - главница, 112,17 лева – присъдена лихва, 463,81 лева- законна лихва, 643,39 лева – такси.

Видно от препис – извлечение от акт за смърт № 84 от 13.01.2023г. на Столична община, район „Красно село“ е, че на 12.01.2023г. длъжникът по гореописаните договори и първончален ответник Н. А. е починал. Видно от удостоверение за наследници изх. № 55 от 24.01.2023г. на община Костенец негов единствен наследник е малолетният му син А. Н. А., ЕГН: **********.

Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събраните писмени доказателства, с договора от 23.06.2014г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на Н. А. паричен заем в размер на 1708,00 лева. Към дата на сключване на допълнително споразумение от 22.07.2015г. кредитополучателят дължи сума в размер на 1532,00 лева. Експертът е установил, че съгласно извлечение от 24.01.2017г. от счетоводни книги Н. А. дължал на „Банка ДСК“ ЕАД обща сума в размер на 1459,91 лева, от които по пера 1227,74 лева – главница, 91,91 лева – договорна лихва за периода от 15.08.2016г.- 23.01.2017г., 20,26 лева- надбавка за забава за периода 23.06.2016г. – 31.01.2017г. и 120,00 лева – такси.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени 4 положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.