Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1731/2024
Вид
Решение № 13
Подписан
08.01.2025
Състав
Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3081/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 13126/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на О. К., сумата от 6 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП № ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР[1]Видин, прекратено с постановление от 02.06.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до изплащането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 120 000 лв. и за законна лихва за периода 11.11.2020 г.-01.06.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото , на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 10 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 6 000 лв. до 120 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца О.

К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички обективно съществуващи по делото и установени със съответните доказателства фактически обстоятелства при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Редица доказани по делото обстоятелства са били омаловажени. Поддържа, че решаващият съд не е отчел тежестта и продължителността на взетите спрямо него мерки за неотклонение – задържане под стража, продължило 7 месеца, както и е подценил тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – тежко, умишлено престъпление. Не е отчел възрастта му по време на задържането му – 42 години, както и обстоятелството, че никога през 1 живота му не е бил арестуван, няма съдебно минало, поради което трудно и тежко е преживял обстоятелството, че е съден, държан в арестни помещения в чужда държава, с която нямал никаква връзка. Нямал роднини в България, които да го посетят, бил далеч от семейството си, лишен от възможността да работи и помага на семейството си, довело до значително увеличаване на стреса, страха и чувството за обреченост с години да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в чужда държава. Също така не познавал езика, което засилвало страха и стреса, който изживял. Счита, че решаващият съд не е взел под внимание стандарта на живот в страната, макар да се е позовал на това обстоятелство. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения, както и не е нарушил материалния закон. Счита, че решаващият съд е съобразил всички обстоятелства, релевантни за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди – продължителността на задържането под стража, възрастта на ищеца, причиненият му психически дискомфорт, страхът от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало, ограничаването на социалните му контакти, отзвука в обществото на повдигнатите и поддържани обвинения и отражението им върху личния, обществен и професионален живот на ищеца. Отчетено е и обстоятелството, че ищецът само е преминавал през страната, без да има връзка с нея. Макар задържането на ищеца да е било отразено публично, по делото не са ангажирани доказателства, че именно тези публикации са поставили в негативна светлина ищеца пред обществеността. Ответникът не носи отговорност за лошите места за изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Решаващият съд е съобразил също така, че не е доказан интензитет, по – голям от обичайния, както и социалноикономическите условия в страната. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 10.11.2020 г. пътувал с негови познати – М. Д. и И. А. с товарен влекач марка „Ивеко“, рег. № ****** и с прикачено към него полуремарке марка „Шмитз“, рег. № ****** от Унгария за Република Турция.

Сутринта на 11.11.2020 г. влезли в Република България пред ГКПП „Дунав Мост 2“ Видин - Калафат. При извършена проверка на товарния автомобил граничните органи открили в кабината значително количество парични средства – 450 000 евро. Било образувано ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на ОД на МВР-Видин и пр. пр. № 2145/2020 г. по описа на ОП-Видин за извършено престъпление по чл.253, ал.1 НК – пране на пари, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.253, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК.

Спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. През време на ареста изпитвал притеснение, че може да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ 6 години за деяние, което не е извършил.

2

Страхувал се за бъдещето си, бил стресиран, притеснен и отчаян. Бил обвинен в извършване на тежко престъпление в чужда държава, чийто език и култура не познавал. Това ограничавало възможността роднините и близките му да го посещават, да му помагат с дрехи, хранителни продукти, хигиенни вещи, вещи за лична употреба и др. условията в ареста били лоши. Бил много уплашен след повдигане на обвинението, овладял го страх и несигурност.

Наказателното производство спрямо него продължило 6 м. и 22 дни: от 11.11.2020 г. до 02.06.2021 г., през което бил задържан под стража. За повдигнатото му обвинение била предвидена и полицейска регистрация по реда на чл.68 ЗМВР. Задържането му било широко медийно отразено както в България, така и в Турция, което водело до негативното му представяне в обществото, включително в Турция. Изпитвал притеснения дали ще може да си намери работа, дали хората, които го познавали, ще гледат на него като престъпник, опасна личност.моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. По делото не са ангажирани доказателства относно момента, в който постановлението за прекратяване на наказателното производство е стабилизирано, както и за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно производство. За условията в ареста, счита, че не следва да носи отговорност. Поддържа, че продължителността на наказателното производство е обусловена от обстоятелството, че то е водено и срещу още две лица. Не се твърди и установява извършени множество процесуални действия с участието на ищеца. Наказателното производство е приключило в досъдебната фаза. В представените по делото извлечения от интернет статии не се съдържат изявления от представители на ответника, както и не са посочени имената на турските граждани, а само техните инициали. Счита, че ищецът е допринесъл за претърпените от него вреди, като е извършил нарушение на Валутния закон. В случая ищецът е управлявал товарния автомобил, в който е била намерена недекларирана голяма сума пари, които не са били декларирани пред митническите органи в страната.

Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва и началния момент, от който ищецът претендира законна лихва, като такава се дължи от прекратяване на наказателното производство със стабилен акт, а не от момента на постановяването му. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер, не е съобразено с принципа на справедливостта, с трайната съдебна практика, както и с практиката на ЕСПЧ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Видно от представения по делото протокол за извършена проверка, съставен от старши инспектори в Агенция „Митници“, ГД „МРР“, отдел „БН Дунавска“, звено Лом, на 11.11.2020 г. е била извършена проверка на ищеца, заедно с турските граждани И. А. и М. Д., които са пътували с товарен автомобил малка „Ивеко“, рег. № *[1]*****, при преминаване през ГКПП 3

„Дунав Мост 2“, при която в кабината на посочения автомобил е намерена сумата 450 020 евро.

На същата дата е образувано ДП № ЗМ 278/2020 г. по описа на ОД МВР-Видин за престъпление по чл.253, ал.1 НК. Извършен е личен обиск на посочените лица.

С постановление от 12.11.2020 г. ищецът и И. А. и М. Д. са привлечени като обвиняеми за това, че на 11.11.2020 г., в гр. Видин, Северна промишлена зона, на паркинг на Митническо бюро – Видин, в товарен автомобил влекач марка „Ивеко“, рег. № ****** и с прикачено към него полуремарке марка „Шмитз“, рег. № ******, в съучастие като съизвършител с И. А. и М. Д., е прикрил произхода, местонахождението и движението на имущество – парична сума от 450 20 евро, за което знае, че е придобито чрез престъпление – престъпление по чл.253, ал. вр. с чл.20, ал.2 НК. Ищецът не се е признал за виновен в хода на досъдебното поризводство и се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

След задържането на ищеца, заедно с останалите две лица за 24 часа по ЗМВР, с постановление от 12.11.2020 г. по ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на ОД МВР – Видин, преписка вх. № 2145/2020 г. е постановено задържането им за срок от 72 часа, като е внесено искане в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 13.11.2020 г., постановено по НЧД № 198/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, НО, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 24.11.2020 г., постановено по ВНЧД № 1276/2020 г. по описа на САС, НК, горепосоченото определение е потвърдено. Ищецът се е явявал лично в проведените съдебни заседания. Последващите молби на ищеца за изменение на взетата мярка за неотклонение са оставени без уважение от Видински окръжен съд.

С постановление от 02.06.2021 г. по пр. пр. вх. № 2145/2020 г. по описа на ОП-Видин, ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на ОД на МВР гр. Видин, досъдебното производство е прекратено, тъй като не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.253, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК и липса на данни за друго извършено престъпление. Отменени са мерките за неотклонение „задържане под стража“, като е постановено изпращане материалите на Митническо бюро Видин при ГД „Дунавска“ на Агенция „Митници“ за реализиране административна отговорност за нарушение на Валутния закон поради недекларирането на пренасяне през границата на паричната сума.

Видно от приложената преписка на Агенция „Митници“ на 04.06.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а на 26.07.2021 г. - наказателно постановление, с което на И. А. е наложена глоба за нарушение по чл.18, ал.1 вр. чл.11б, ал.3 от Валутния закон.

По делото са представени извлечения от сайтове, в които са публиккувани статии относно задържани турски граждани на Дунав мост 2 Видин – Калафат с 450 000 евро, ведно със снимки от иззетата сума.

Самоличността на турските граждани не е посочена, като в някои от статиите посочени техните инициали.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от 4 легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.