Решение № 228 от 20.12.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Севлиево, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100690 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. А. С. срещу А. С.

С. - С.а, с която е предявен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК за изменение на решението, с което семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата, поради промяна в обстоятелствата и за предоставянето му на ищеца.

Претендираното от ищеца Т. А. С. право произтича от твърдението, че с влязло в сила решение по гр.д. № 15194/2-21 г. на СРС, 149 с-в бракът между страните бил прекратен, предоставено било упражняването на родителските права на майката и ползването на семейното жилище на адрес в гр.

***********. Сочи се, че ищецът освободил семейното жилище и живее под наем в кв. ***********. Излагат се съображения, че при справка ищецът установил, че ответницата А. С. С. – С.а променила настоящия адрес на децата в гр. Севлиево, където децата посещават понастоящем учебни заведения. Излагат се съображения, че вече почти година ответницата и двете деца живеят в гр. Севлиево, а не в предоставеното й семейно жилище. С оглед изложеното се твърди изменение на обстоятелствата, свързани с предоставянето на семейното жилище. Сочи, че при осъществяване на режима 1 на лични контакти с децата се налага да се срещат в квартирата му, а семейното жилище стои празно. Искането към съда е да постанови решение, с което да бъде предоставено ползването на семейното жилище на ищеца.

Ответницата оспорва предявения иск. Поддържа, че поради икономически причини били принудени да се преместят с децата в гр.

Севлиево при родителите й. Сочи, че вероятността да се върнат с децата в гр.

София е голяма и това е единственото жилище, което имат, тъй като жилището, в което живеят в момента било на родителите на ответницата.

Поддържа, че ищецът има друго жилище. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Алтернативно се прави искане за осъждане на ответника да заплаща наем в размер на 600 лв. месечно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че те са били съпрузи, като по време на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 27, находящ се в гр. *********************************** етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 86,24 кв.м.

Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че бракът е прекратен с Решение от 18.05.2021 г., постановено по гр. д. № 15194/2021 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, като те са се споразумели, че родителските права децата К. Т.ов С. и В. Т.ова С.а ще се упражняват от майката и те ще живеят на нейния адрес, а описаният имот, представляващ семейно жилище, остава за ползване на съпругата, като решението е влязло в законна сила на 18.05.2021 г.

Страните не спорят относно обстоятелството, че предоставеното на ответницата право на ползване върху имота не е прекратено по реда на чл. 56, ал. 6 СК.

От представения по делото договор за наем се установява, че ищецът е наематело на недвижим имот находящ се в гр. София, за който заплаща наем в размер на 600 лв.

По делото са представени удостоверения за постоянен адрес на 2 малолетните деца от 15.03.2023 г., от които е видно, че постоянният им адрес е в гр.

**************************************,ул.

************************.

По делото са представени удостоверения за настоящ адрес на малолетните деца от 15.03.2023 г., от които е видно, че настоящият адрес на децата е в гр. ********, ул. ***********.

По делото е представена служебна бележка от 10.03.2023 г. от Основно училище „Стефан Пешев“ гр. Севлиево в уверение на това, че детето К. Т.ов С. е записан ученик в IV „б“ клас за учебната 2022 – 2023 г.

По делото е представена служебна бележка от 09.03.2023 г., в уверение на това, че В. Т.ова С.а редовно посещава ДГ „Радост“, Севлиево, група „Бон – бон“ на сграда № 2, считано от 23.05.2022 г.

По делото е представено удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси на Община Севлиево на ответницата А. С. С. – С.а, от които е видно, че не е декларирано имущество.

По делото е представено удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси на Община Търговище, актуално към 06.10.2023 г. на ищеца Т. А. С., от което е видно, че последният притежава 1/9 част от земя в с .Росина и 1/6 от жилище в гр.

Търговище.

По делото е представено удостоверение за декларирани данни от 05.10.2023 г. на Община Попово, от което е видно, че ищецът е собственик на земя с площ 288 кв.м. и жилище с РЗП 180 кв., в гр. Попово и на земя и стопанска постройка в с. Славяново, общ. Попово.

По делото е представен трудов договор № 19 от 21.01.2019 г., от който се установява, че ищецът е в трудово правоотношение с дружеството „Интелигентни трафик системи“ АД на длъжност „системен администратор“ с място на работа в гр. София, ул. „Опълченска“, бл. 42 А, вх. Д, ет. 1.

По делото са представени удостоверение за настоящ и постоянен адрес на ищеца Т. А. С. от 05.10.2023 г., от които е видно, че ид вата адреса са в гр.

София, ул. „Загоре“ № 3, ет. 4.

Свид. Д. С. – майка на ответницата заявява, че дъщеря и живее от 3 преди две години и малко при тях в гр. Севлиево заедно с децата. Поддържа, че било трудно за дъщеря и да се справя сама в гр. София с двете деца, поради големите разстояния и трафика. Сочи, че преместването им е временно, а голямото дете посещава ортодонтска клиника в София, а малкото посещава логопед, като извън срещите с баща си пътуват до София веднъж или два пъти месечно.

Съдът кредитира показанията на свидетелката в релевантната им част, при преценката им по чл. 172 ГПК и с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, като логични, последователни и съответни на останалите доказателства по делото.

От заключението на неоспорената съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че средната пазарна наемна цена за процесния имот е в размер на 1 129 лв.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 56, ал. 6 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 СК ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Съгласно чл. 56, ал. 2 СК , когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

Съгласно чл. 56, ал. 3 СК , когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

Съгласно чл. 56, ал. 4 СК , ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак.

4

Чл. 56, ал. 5 СК регламентира, че когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

Съгласно чл. 56, ал. 6 СК , при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Не е спорно, а и е установено по делото, че семейното жилище е съсобствено на двамата бивши съпрузи.

Производството по делото е за изменение на мерките относно ползване на семейното жилище, поради твърдения за настъпила промяна на обстоятелствата, които са били от значение за предоставеното ползване на жилището от съпрузите с решението за прекратяване на брака им.

Предпоставката, обуславяща основателност на иска с правна квалификация п о чл. 56, ал. 6 от СК , изисква наличие на нови обстоятелства, при които интересите на страните налагат пререшаване на въпроса за ползване на семейното жилище. Законодателят не е дефинирал понятието "изменение на обстоятелствата", но то следва да се разбира в смисъл, че към момента на предявяване на иска трябва да са настъпили нови обстоятелства, които или влошават положението на някой от бившите съпрузи, или пък подобряват положението на някой от тях, като изменението трябва да е настъпило след влизане в сила на бракоразводното решение, и съществено да засяга страната, която е лишена от ползване на имота, като наред с това съдът следва да прецени промените както с оглед интересите на децата и на тази страна, така и предвид всички относими към случая обстоятелства, имащи значение за предмета на спора.

От събраните доказателства по делото се констатира, че от около година и половина ответницата с децата вече не живеят в предоставеното й за ползване жилище в гр. София, като понастоящем живеят в гр. Севлиево при родителите си, като двете малолетни деца посещават учебни заведения в гр.

Севлиево. Съдът намира, че с оглед горните обстоятелства безспорно е налице изменение на обстоятелствата от постановяване на решението, с което бракът между страните е бил прекратен. Продължителното отсъствие от 5 жилището е показателно за факта, че с действията си ответницата сама е преценила да не ползва имота на този етап, като последното има достатъчно траен характер, за да се цени като промяна в обстоятелствата. При наличието на подобно изменение, не е житейски оправдано, нито пък е целесъобразно семейното жилище в гр. София да бъде необитаемо.

Съгласно практиката на ВКС - Решение № 554/15.07.2010 по дело № 1774/2009 на ВКС, ГК, IV г. о., когато семейното жилище е общо, на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно).

За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Не са част от семейното жилище и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими.

Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.