Решение № 78 от 12.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Тутракан, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200226 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2 4-0362-000473 о т 02.07.2024 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на С. Р. Я., с ЕГН:

*********, от **************, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С. Я., който чрез надлежно упълномощения да го защитава адв. Х. Р. от *** го обжалва в срок, излагайки доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. С жалбата се оспорва годността на техническото средство, заснело процесното нарушение. Твърди се, че не бил съставен протокол по чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Навежда се довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП за място на извършване на административното нарушение била вписана несъществуваща улица. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява надлежно преупълномощен процесуален представител – адв. Б. Г. от ***. В хода на съдебните прения последният 1 поддържа аргументите, посочени в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прието е становище от надлежно упълномощен в хода на производството негов процесуален представител – В.А., гл. юрисконсулт при ОДМВР – Силистра, в което са посочени доводи за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2024 г. актосъставителят Р. Г. – служител в РУ – Тутракан, осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, посредством автоматизирано техническо средство TFR-1M № 517. Последното било разположено по ул.

„Трети март“, в близост до ЗК „Атила Зафиров“, като било насочено в посока към гр. Силистра. На контрол посредством техническото средство подлежали превозните средства, движещи се в посока от гр. Силистра към гр. Русе.

В 11:21 ч. АТСС заснело лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, движещ се със скорост 105 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч, въведена с пътен знак Д 11.

Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на снимка от клип № 18707, радар № 517. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, датата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС.

Установената стойност на превишение на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 52 км/ч.

След като било установено, че собственик на процесния автомобил бил жалбоподателят С. Я., с писмо рег. № 3186/20.03.2024 г. по описа на РУ – Тутракан, адресирано до началника на 03 РУ – СДВР, било изискано органите 2 на последното да връчат покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до жалбоподателя да се яви в 3-дневен срок в РУ – Тутракан за съставянето на АУАН. Поканата била връчена надлежно на 03.04.2024 г.

На 30.04.2024 г. актосъставителят Г. съставил АУАН серия АД № 419, бл.

№ 0660101 в отсъствие на нарушителя, с който повдигнал на последния обвинение за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от свидетелите В. Г. и М. Р. – служители в РУ – Тутракан. На 22.05.2024 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че към този момент нямал възражения, но щял да обжалва в съда.

На 02.07.2024 г. АНО издал НП № 24-0362-000473, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя за извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят получил екземпляр от НП на 01.08.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; з. к. на: НП № 24-362-000473/02.07.2024 г.; АУАН серия АД, бл. № 0660101/30.04.2024 г.; указател на улица на Зафирово; OSM тагове; писмо рег.

№ 4332р-39153/16.05.2024 г. по описа на СДВР, отдел „ПП“; писмо № 3186/07.05.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; писмо рег. № 4332р39153/05.06.2024 г. по описа на СДВР, 03 РУ; писмо 362р-4939/07.05.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; ЗППАМ № 24-0362-000153/30.04.2024 г.; писмо рег.

№ 362р-3196/12.04.2024 г. по описа на СДВР 03 РУ; писмо рег. № 3186/20.03.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; връчена покана за съставяне на АУАН; преглед на данни за АУАН № 27850; справка в Централна база рег.

Номер подобен на ***; снимка към АУАН от 20.02.2024 г.; клип № 18707; писмо рег. № 6442/12.06.2024 г. по описа на ОМДВР – Силистра, РУ – Тутракан; писмо рег. № 364-7454/04.08.2024 г. по описа на СДВР 03 РУ; писмо рег. № 7454/09.07.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; писмо рег. № 362р12928/07.08.2024 г. по описа на ОДМВР – Силистра; Заповед № 81211632/02.12.2021 г.; Протокол за използване на АТТС TFR-1M № 517 от 20.02.2024 г.; Протокол № 1-42-24 от проверка на Мобилна система за видеоконтрол TFR-1M; Техническо описание и инструкция за експлоатация на Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение 3

TFR 1M; Заповед № 8121К-2685/21.03.2022 г.; справка картон на водача С. Я.; справка МПС по история на регистрация; справка за собственост по рег. номер; служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; писмо от кмета на Община Главиница вх. № 4915/14.10.2024 г.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето от компетентно длъжностно лице на АУАН серия АД № 419, бл.

№ 0660101/30.04.2024 г. Той е издаден в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. В унисон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са привлечени двама свидетели, тъй като такива (или поне един такъв) при извършване/установяване на нарушението са липсвали.

Наказателно постановление № 24-0362-000473/02.07.2024 г. е издадено от началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, който се явява родово и местно компетентен АНО (в тази насока и т. 3.9 от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни наказания, определени от законодателя в абсолютен размер.

Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 182, ал.

1, т. 6 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС.

Изпълнителното деяние се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай установената скорост е 105 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 102 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 52 км/ч.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че 4 жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, в което е обвинен.

От приетото като доказателство заверено копие на Протокол № 1-42-24 от проверката на мобилна система за видоконтрол „TFR – 1M“ № 517 е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед на 15.02.2024 г., като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата. Поради това, възражението на жалбоподателя, че процесното АТСС не било технически изправно, следва да се отхвърли като неоснователно.

Другото възражение – че не бил съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., също следва да се отхвърли, тъй като заверено копие от такъв е приложено по делото.

Доводът на защитата, че не било посочено мястото на извършване на нарушението, доколкото в с. Зафирово нямало ул. „Трети март“, също следва да се отхвърли като неоснователен. Изводът следва от приетия като писмено доказателство отговор на кмета на Община Главиница, според който ул.

„Трети март“ съвпада с участъка от път II-21, преминаващ през с. Зафирово.

Защитният довод, че ако в началото на процесния пътен участък е бил поставен пътен знак с разрешена скорост, различна от тази в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, то посоченото в АУАН и НП обстоятелство, че разрешената скорост била 50 км/ч, нямало да отговаря на действителната, съдът намира за необоснован. Изводът следва от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове (какъвто е и настоящият, видно от коментара по-горе) имат презумтивна доказателствена сила – т. е. за да се обори тя е редно да се проведе пълно обратно доказване. Последното не може да настъпи единствено с голословно твърдение (като защитното), лишено от доказателствена опора.

От изложеното дотук е следва, че жалбоподателят е осъществил всички обективни признаци на нарушението, за което е наказан.

От субективна страна, същият е действал небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на 5 управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да предотврати осъществяването на нарушението.

Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното административно нарушение.

Предвид това, че наложените с НП наказания са фиксирани в абсолютен размер от законодателя в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, то според съда е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства. Същото, на основание чл. 189з от ЗДвП, важи и по отношение прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на горното, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на АНО в максимален размер. Предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса (което се подкрепя и от становището на представителя на АНО в частта относно претенцията за прекомерност на адвокатското възнаграждение), съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.

27е от НЗПП той се равнява на 80 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000473 от 02.07.2024 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което на на С. Р. Я., с ЕГН: *********, от **************, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.