Решение № 63 от 18.02.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Нова Загора, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря ДиА. М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100234 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от К. П. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.А. Г. С. от АК - Сливен против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430, представлявано от А.С. и В.Р.К. със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен отрицателен установителен иск,че дружеството-ищец не дължи на ответното такова сумата от 1948,76 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия.

Ищецът моли, ответника да бъде осъден да заплати разноските от настоящото производство.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

В нея ищецът твърди, че е потребител на електроенергия в недвижим имот с административен адрес: село ***, който има клиентски номер в дружеството за доставка на електроенергия 1010638438, ИТН 2333600.

Сочи, че ответното дружество е снабдител с електрическа енергия и ищеца заплащал потребената електроенергия за посочения имот на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

Излага, че е получил писмо от „Електроразпределение Юг” ЕАД (доставчик), с което го уведомяват, че са му начислили допълнително електроенергия на стойност 1948.76 лева, като му коригират сметката за периода от 27.05.2024 г. до 27.08.2024 г., за 92 дни. Твърдяло се също, че електромерът на имота не отчитал електрическа енергия, за което бил съставен констативен протокол № 716739 от 27.08.2024 г.

В писмото се излагали твърдения, че е била манипулирА. - променена схема на свързване, в резултат на което ползвА.та от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена, поради което му начисляват допълнително сумата 1948.76 лева.

1

Ищецът заявява, че не е консумирал тази електроенергия и не бил съгласен да му я начисляват за плащане.

Твърди също, че не е бил уведомен, не бил присъствал на проверката, която се твърдяло от ответното дружество, че е извършена на 27.08.2024 г. До ел.таблото, намиращо се стълба на улицата, в което табло е монтиран електромера, достъп имали само служители на дружеството доставчик. Таблото било собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД и се поддържало от това дружество.

Сочи още, че при проверката, която се твърдяло, че е извършена, никой от живущите на домашния адрес на ищеца не бил присъствал, не бил присъствал нито един свидетел от неговите съседи. Не ми е предоставена възможност, нито на някой от семейството ми да направи бележки или възражения по протокола.

Посочва, че не можел да носи отговорност за чужди действия.

Разяснява, че ответното дружество било издало Фактура № ********** от 04.02.2025 г. за допълнително начислена му електроенергия за периода от 27.05.2024 г. до 27.08.2024 г.

Заявява, че не бил консумирал електроенергията, която му била допълнително начислена и не бил съгласен с едностранно взетото решение това задължение да му бъде начислено по партидата.

В момента било преустановено подаването на електроенергия към жилището му, въпреки че не бил консумирал енергията, която го задължавали да плати.

Ищецът сочи, че в жилището живее семейството му и необоснованото прекъсване на електроенергия създавало за всички тях значителни неудобства.

Моли съда, да постанови решение, с което:

Да признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК 123526430, че ищеца К. П. С. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата 1948.76 лева, представляваща задължение по Фактура № ********** от 04.02.2025 г. за допълнително начислена електроенергия за периода от

2024. г. до 27.08.2024 г. за недвижим имот с адрес: село ***, който имал ИТН 2333600 и да осъди ответника да му заплати направените разноски по делото.

Към исковата молба прилага: Писмо изх.№ 11317230 от 04.02.2025 на Електроразпределение Юг, Фактура №********** от 04.02.2025; Констативен протокол № 716739 от 27.08.2024 г., Справка за коригиране на сметката за електроенергия.

Моли за установяване на обстоятелството, че никой освен служители на дружествотодоставчик няма достъп до ел.таблото, както и за това, че то е стояло заключено, съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане, имената на които щял да посочи допълнително.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юриск.Г. А. Р. е представило писмен отговор по предявения срещу него иск, в който се посочва, че счита предявения иск за недопустим, като излага подробни 2 съображения.

Посочва, че с исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430, сумата в общ размер от 1948,76 лв. с ДДС сума, начислена вследствие на установено непълно измерване на използвА.та в обекта на ищеца електрическа енергия, а за същата сума е била издадена Фактура № 832856699 от 04.02.2025г., която фактура е издадена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК 115552190 и следователно сумата била дължима на това дружество и съответно била претендирА. от него, а не от представляваното от ответното дружество.

Сочи, че производството по делото е било образувано по искова молба с вх.№ 1132/05.03.2025г. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК123526430 (ЕВН ЕС ЕАД), с която ищецът формулирал петитум за установяване по отношение на ЕВН ЕС ЕАД, че ищецът не дължи 1948,76 лв. с ДДС - сума, начислена вследствие на установеното непълно измерване на използвА.та в обекта на ищеца електрическа енергия.

Съдът приел исковата молба за редовна и връчил препис от нея на ЕВН ЕС ЕАД на 20.03.2025 г., с което било възникнало процесуалното правоотношение между ищеца и ответника ЕВН ЕС ЕАД. Съдът бил сезиран с редовен иск и ответната стрА. ЕВН ЕС ЕАД била конституирА. като стрА. по делото въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба.

От приложените към отговора на исковата молба доказателства било видно, че сумата, предмет на настоящото дело, е претендирА., съответно дължима от ищеца на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД (за справка сочи издателя на фактура № 832856699 от 04.02.2025 г.), на която в долния ляв ъгъл, като доставчик било записано „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, Пловдив, Христо Г. Данов 37, ЕИК 115552190, ИН по ДДС BG115552190“.

Твърди, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД никога не било претендирало за заплащане сумата от 1948.76 лв. от ищеца.

Заявява, че страните в един граждански спор, при подаване на исковата молба в съда, трябва да имат качеството на „надлежни страни“ в процеса. Процесуалната легитимация на страните, определяща ги като надлежни страни в процеса, предполагала в полза на ищеца да съществува право на иск, което определя неговата активна процесуална легитимация.

Ищецът по установителния иск следвало да разполага с правен интерес от установяването на спорното право или правоотношение.

Отбелязва също така, че „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД“ е титуляр на Лицензия обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 БЖг.

(Доказателство № 1). Според легалната дефиниция, съгласно § 1, т.28 а от ЗЕ на „Краен снабдител“ било: а) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско 3 напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Текстът на чл.44, ал.3 от ЗЕ изрично забранявал на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия да се издават лицензни за други дейности, подлежащи на лицензиране по този ЗЕ, каквато била дейността „снабдяване с електрическа енергия“, за която също се издавала лицензия, съгласно чл.39, ал.1, т.10 от ЗЕ.

В този смисъл, нямало как представляваното от него дружество да изземва функции, които били специфични съобразно предоставена лицензия на операторът на разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, разполагало единствено с лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и нямало как да фактурира дейности, които са предмет на лицензията на друго дружество и за дейности извършвани от друго енергийно предприятие и съответно да претендира тези суми. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по никакъв начин не претендирало от ищеца заплащането на въпросната сума, нито било издало данъчната фактура, като доказателство за извършена доставка на ел.енергия, която да задължава лицето да заплати стойността й. Заявява, че не считат, че между ответното дружество и ищеца има правен спор относно съществуването или не на едно право.

С оглед на изложеното, счита, че искът бил предявен срещу ненадлежна стрА. и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не притежавало пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения от ищеца установителен иск в настоящото производство.

Поради това, за ищеца не бил налице правен интерес за установяване на недължимост на сумата по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което и така предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК се явявал недопустим.

Моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството по настоящото гражданско дело, като недопустимо и да присъди разноски в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за което представя и списък по чл.80 от ГПК.

В случай че ищецът пристъпи към изменение на иска, чрез заменяне на стрА. по смисъла на чл.228, ал.1 от ГПК, изразява изричното си несъгласие трето лице да встъпи в спора.

В случай, че ищецът се откажел от иска срещу „ЕВН ЕС“ и предяви нов иск срещу „ЕР ЮГ“ на основание чл.228, ал.2 и ал.3 от ГПК, моли съда да прекрати производството срещу „ЕВН ЕС“ и да осъди ищеца да заплати направените разноски от ЕВН ЕС за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е разпоредил на ищеца да прецизира исканията си и е постъпило становище от ищцова стрА., с което ясно заявява, че поддържа първоначалните си искови претенции срещу ответника и че искът, по който е образувано настоящото производство е правилно предявен против дружеството-снабдител с електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с което дружество ищецът има облигационни отношения като абонат и потребител на електрическа енергия.

Посочването във Фактурата, че ДОСТАВЧИК е „Електроразпределение Юг“ ЕАД 4 означавало единствено, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е предоставило на ищеца услугите от обществен интерес „Достъп до електроразпределителната мрежа” и „Пренос през електроразпределителната мрежа”, предоставянето на свързаните с тях мрежови услуги и правата и задълженията на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на територията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД (за краткост ОУДПЕЕ на ЕВН ЕС), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. „Снабдяване” било предоставеното право и наложеното задължение на Лицензията-„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, при условията на всеобщо предлагА. услуга съгласно Закона за енергетиката, да снабдява с електрическа енергия битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв., които не се възползвали от правото си да изберат лицето, от което закупуват електрическа енергия. ЕВН ЕС снабдявало с електрическа енергия всеки Клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик.

Или за обекта на ищеца Доставчик било „Електроразпределение Юг“ ЕАД, но Снабдител било „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

Сочи още, че съгласно чл.17 от ОУДПЕЕ на ЕВН ЕС: ЕВН ЕС фактурира ежемесечно на Клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение и ЕВН ЕС издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, по определените от ДКЕВР цени.