Решение № 158 от 09.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Русе, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета А. при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500178 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. А. К. от гр.Русе чрез пълномощника й адв. Д. С. против решение №1637/21.12.2022 г, постановено по гр.д.№ 7051/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея обективно съединени искове с правно основание чл.27 във вр.чл.29 от ЗЗД и чл.31 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете й претенции да бъдат уважени. Иска да й се присъдят направите разноски за производството.

Ответникът по жалбата П. Г. Г. от гр.Русе чрез пълномощника си адв. С.

С. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и 1 съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявените от жалбоподателката против П. Г. Г. обективно евентуално съединени искове за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот с правно основание чл.27 във вр.чл.29 от ЗЗД и с правно основание чл.31 от с.з.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че Ц. А. К. е сестра и единствен законен наследник на В.А.М., починал на 14.08.2021 г. Двамата по силата на настъпило наслествено правоприемство са придобили право на собственост върху ½ ид.ч. два недвижими имота: къща и дворно място, находящи се в с.******** и апартамент в гр. *********, подробно индивидуализирани в исковата молба.

В имота, находящ се в с.Сандрово, Русенска област приживе живеел В.М., а жалбоподателката, заедно със семейството си, живеела в апартамента в гр.Русе.

С нотариален акт № 162, том. 4, рег. № 8288, дело № 557 от 06.08.2021 г. на нотариус Р.П., В.М. е дарил на ответника по жалбата П. Г. Г. 1/100 идеална част от притежаваните от него ½ ид.ч. от двата имота, а с нотариален акт № 163, том 4, рег. № 8290, дело № 558 от 06.08.2021г. на нотариус Р.П., В.М. е продал на П. Г. Г. останалите 99/100 ид.ч. от притежаваните ½ ид. ч. от имотите като е запазил правото си на ползване върху имота в с.Сандрово.

Установено е, че през последната година здравето на В.М. се влошило, бил му ампутиран единия крак, както и че същият търсел човек, който да му помага.

С грижите за него, за домакинството и двора се ангажирал ответника по жалбата- почиствал къщата и двора, къпел В.М., сменял му памперсите. М. бил саможив човек, но освен влошеното му здравословно състояние, не са били забелязани специфични промени в поведението му.

Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза към датата на 2 подписване на двата нотариални акта- 06.08.2021 г., В.М. е страдал от следните заболявания: хронична язва на стомаха, пенетрираща в черния дроб (по анамнестични данни от 30 години), състояние след оперативно отстраняване на жлъчния мехур по повод жлъчно-каменна болест (2012г.), двустранна нефролитиаза (от 2016г.), хидронефроза в дясно, аневризма с пристенни тромби в коремна аорта, оклузии и стенози на артериите на долните крайници (от м 06.2021г.), емболия на лява външна илиачна артерия, наложила оперативна емболектомия (м.06.2021г.), остра тромбоза на дясна външна илиачна артерия, довела до гангрена на подбедрица и ходило, наложила ампутация (м. 07.2021г.), хоспитализация с диагноза паралетичен илеус, без оперативна интервенция (02-04.08.2021г., липса на зъби, кахексия.

Същият провел двудневно болнично лечение преди процесните сделки, по повод болки и подуване на корема, повръщане. Изписан бил в задоволително общо състояние „спокоен, афебрилен“. Към датата на сделките (06.08.2021г.) е бил с кахектично телосложение, с анемичен синдром, с ампутиран долен десен крайник, с невъзможност за самостоятелно придвижване, най-вероятно с хронични болки в корема, бъбреците и долните крайници, без данни за ментални проблеми. Осем дни по-късно е починал в УМБАЛ „Канев“ АД, където е бил докаран в крайно тежко състояние, неконтактен, с анамнестични данни, че не се е хранил от около седмица, поради това, че е повръщал храната. Анамнестичните данни се подкрепят и от находките установени при аутопсията му, при която е установен и възпалителен процес в белите дробове с дисемнация в мозъка, което е непосредствената причина за настъпилата смърт. В експертизата е посочено, че в наличната медицинска документация на В.М. не се описват диагнози или синдроми, съпроводени с белези на умствена недоразвитост или оглупяване към датата на процесните сделки, поради което вещите лица са обосновали извод, че М. е бил с нормален интелектуален капацитет. За него няма данни да е провеждал лечения или консултации в ЦПЗ Русе ЕООД. В материалите по делото не съществуват описания на психични или поведенчески смущения към датата на сделките, поради което вещите лица считат, че не е била нарушена базисната годност на В.М. за адекватна оценка на обстоятелствата и за адекватни мотиви, решения и действия.

Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. Прието е, че искът за 3 унищожаване на сделки е конститутивен, поради което тежестта на доказване на потестативното право на унищожаване пада изцяло върху ищеца, както и че по делото не са установени елемнитите от фактическия състав на чл.29 и съответно на чл.31 от ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Правилно е прието, че в доказателствена тежест на жалбоподателката в качеството й на ищец е да установи, че конкретна правна сделка е унищожаема на основанието, на което се е позовал. В настоящият случай заявеното от нея основание е, че продавачът е бил умишлено въведен в заблуждение от купувача, че със сключените сделки прехвърля имотите си срещу задължението за издръжка и гледане, каквото не е поето, а са извършени дарение и продажба.

Заканосъобразно първоинстанционният съд е приел, че измамата е основание за унищожение на договора, когато страната по сделката е била подведена от другата страна или трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение - чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните й последици.

Фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки включва следните елементи: 1) да е сключена (извършена) сделка; 2) едната (измамената) страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е едностранна - от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него - аргум. от чл. 44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4) сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези 4 обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. - относно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила) сделката . В този смисъл е и трайната съдебна практика /вж. Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г./

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай, няма основание да се приеме, че процесните сделки са сключени от В.М. следствие на умишлено предизвикана и/или поддържана у него невярна представа за последиците на сделките.

От събраните доказателства е установено, че прехвърлителят не е имал приятели, близки и роднини, които да са запознати добре с живота му, с неговите намерения и очаквания, с проблемите, които е имал и причините, поради които е предприемал действия в една или друга насока, включително и да се разпореди с притежаваното от него недвижимо имущество. Безспорно е установено, че през последната година преди смъртта си, същият е имал нужда от чужда помощ, осъзнавал е това обстоятелство и е търсил такава; същият не е поддържал отношения с жалбоподателката и явно не е могъл да 5 разчита на нейната подкрепа.

Не са налице доказателства, въз основа на които може да се приеме, че В.М. е имал влошена способност за адекватна оценка на обстоятелствата и за адекватни мотиви, решения и действия. Липсват доказателства по делото, от които да бъдат изведени точните мотиви за сключване на процесните сделки, да се установи какви нужди и очаквания е имал прехвърлителя, като всички тези обстоятелства единствено могат да се предполагат съобразявайки здравословното му състояние. С показанията на разпитаните по делото свидетели е установено желанието му да намери човек, който да го гледа срещу прехвърляне на имота му. Евентуалната възможност това прехвърляне да стане чрез сключване на алеаторен договор за издръжка и гледане, не би могла да бъде достатъчно основание да се счита, че е сключил атакуваните договори поради въвеждането му в заблуждение. Наличието на заблуждение следва да се изведе от факти и обстоятелства, на база на които да се обоснове категоричен извод за осъществен фактически състав на измамата посочен погоре, а не само да се предполага, че е възможен.

Законосъобразен е и изводът на съда, че и двете атакувани сделки са формални, с ясно съдържание, което не налага тълкуването им. Този факт, както и удостоверителната и разяснителната функцията на нотариуса и неговата добросъвестност са допълнително основание да се приеме, че В.М. е съзнавал ясно какво е естеството на сделките и е желаел настъпване на техните последици.

Недоказаността на елементите от фактическия състав на измамата, обуславя неоснователност на иска за недействителност на сделките и правлно същият е отхвърлен.