Решение № 4011 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110156438 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 16.03.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на шестнадесети март 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 56438/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът Н. Ф. П., ЕГН: , твърди в депозираната искова молба, че на 13.05.2022 г. водачът на 1

МПС „субару легаси” с рег. № РВ 3837 СМ виновно нарушава правилата за движение по пътищата и реализира ПТП, като удря собственото на ищеца МПС „мерцедес цлк 270 цди“ с рег. № СВ 3260 СК, на което причинява съответните повреди. Ищецът твърди, че за причинителя на ПТП имало сключен договор срещу гражданска отговорност със застраховател – ответника ЗД „, който осигурявал гражданската отговорност на делинквента за процесното ПТП. Твърди, че във връзка с това застрахователно правоотношение ответника платил извънсъдебно на ищеца обезщетение за посочените имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 1 285 лв. , което било недостатъчно. Ето защо, предявява пряк иск срещу застрахователя за присъждане на сумата от 2 817 лв. /частично от 4 500 лв./. Моли присъждане и на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски.

Искът се поддържа след допуснатото му изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с протоколно определение от съдебното заседание от 16.03.2023 г.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146 от ГПК, между страните не се спори относно фактите по посоченото по-горе ПТП, по застрахователното правоотношение на ответника с причинителя на ПТП, по увреденото имущество на ищеца от ПТП, както и като цяло по материално–правните предпоставки за възникване на правото на прекия иск на ищеца, поради което съдът не обсъжда доказателства за тези факти. Със същите мотиви, и без да обсъжда доказателства, съдът приема за установени и фактите, че ответника е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 1 285 лв. , с което е изпълнил задължението си на застраховател по ГО за репариране на вредите от ПТП.

Между страните се спори за размера на вредите от ПТП. Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 52-56/, вещото лице предлага размер на вредите от ПТП на собственото на ищеца МПС – 0, доколкото отчита стойността на запазените части. Съдът, обаче, кредитира повторната двойна САЕ /л.л. №№ 68-75/, като приета именно по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, за проверка на предходната експертиза, която не е оспорена от страните и предлага размер на вредите от ПТП на собственото на ищеца МПС от 4 102 лв. , като отчита наличието на тотална щета – такава, която не е икономически целесъобразно да се отстранява и при определяне на обезщетението се вземат предвид запазените части.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност, застрахован по който е делинквентът – правната фигура на прекия иск. Материално-правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор срещу гражданска отговорност между застраховател и делинквент, и настъпването на деликта – застрахователното събитие.

В конкретния случай тези предпоставки, както се установи в обстоятелствената част, са налице – деликтът – процесното ПТП от 13.05.2022 г. и наличието на договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответнвика, осигуряваща гражданската отговорност на делинквента. Установиха се и имуществените вреди на ищеца от ПТП – 4 102 лв. , от които извънсъдебно са изплатени от ответника на ищеца 1 285 лв. и следователно са останали дължими още 2 817 лв. - толкова, колкото е претенцията.

Следователно, искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да се уважи изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 062,68 лв.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца Н. Ф. П., ЕГН: ,, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 2 817 лв. /частично от 4 500 лв./ – обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 13.05.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца Н. Ф. П., ЕГН: ,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 062,68 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4