Решение № 294 от 11.04.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3227/2021
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 11.04.2022
- В сила
- 14.11.2022
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20213230103227 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД, Е***, срещу Община Д., БУЛСТАТ: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета 418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка *** г., за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка ***, изразяващи се в увредена предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на ул. „Х. Т.“ и ул. „К. Д. С.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
- 40, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2020 г. до 15.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2020 г. е настъпило ПТП в гр.
Добрич, на кръстовището на ул. *** и ул. ***. Автомобил с марка ***, управляван от К.Б., попаднал в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – пропаднал асфалт. Сочи се, че автомобилът е бил увреден вследствие на преминаването през дупката. По отношение на същия към този момент е имало сключена валидна 1 имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № ***. Твърди се, че К.Б. е подала заявление, въз основа на което е образувана щета № *** г. В тази връзка се сочи, че е извършен ремонт на автомобила в доверен сервиз – „Спектър-М“ ЕООД, на стойност 433, 99 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на сумата от 433, 99 лева в петнадесетдневен срок, но такова не е постъпило (получен на 29.10.2020 г).
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета 418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № ** г., за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка ***, изразяващи се в увредена предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на ул.*** и ул. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
- 40, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.11.2020 г. до 15.10.2021 г. Претендират се и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че отговорността на Община Д. произтича от чл. 50 от ЗЗД, в качеството на собственик на улицата, на която е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че вредите са възникали вследствие обективните качества на вещта.
Изтъква се, че за отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде установено виновно поведение от страна на служител на Общината, отговорен за състоянието на улицата. Сочи се, че в исковата молба липсват твърдения в тази насока.
Оспорва се изложеното от ищеца, че процесното ПТП е настъпило на 21.07.2020 г., в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „***“. Твърди се, че липсват доказателства за тези обстоятелства. Освен това се сочи, че не са били уведомени и органите на МВР. Твърди се също, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост.
Прави се искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.Я.., която излага аргументи за неоснователност на претенциите, идентични с тези, заявени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената застрахователна полица с № *** г., се установява, че между К.Б. и „Дженерали застраховане“ АД е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно каско“ за лек автомобил марка „*** (л. 4). Периодът на застрахователно покритие е бил 26.07.2019 г. – 25.07.2020 г. От отразеното в полицата става ясно, че плащането на застрахователната премия от 656, 88 лева е било разсрочено на четири вноски. Застраховката покрива и щети нанесени при пътнотранспортно произшествие.
Видно от „искане за оценка на вреди по застраховка“ по щета № ***г.
(л. 12), К.Б. е уведомила застрахователя за настъпили имуществени вреди по застрахования автомобил, вследствие на ПТП на 21.07.2020 г. В документа е посочила, че при движение от ул. „***“ към ул. „***“ не е успяла да избегне пропаднал асфалт на платното за движение и се е увредила предната броня на автомобила. Избрала е имуществените вреди да се възстановят в доверен сервиз – „Спектър-М“ ЕООД.
След подаване на искането, на същата дата е извършен опис от И. И. и Г. Д., в който двамата са описали увредените детайли (увредена предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар) и са посочили необходимите действия за възстановяване на щетите – „подмяна“ (л. 14).
На 30.07.2020 г. е бил извършен оглед на местопроизшествието от представител на застрахователя – И. И., и от експерта Г. Г.. Същите са съставили констативен протокол (л. 13), в който са отразили, че на кръстовището на ул. „***“ и ул. „**“ има пропаднал асфалт – дупки с дълбочина от 16 см. до 45 см и дължина 18 м. Констатирано е също, че липсват обозначителни табели за ремонт на улицата.
С възлагателно писмо от 30.07.2020 г. ищецът е възложил възстановяването на причинените имуществени вреди на доверен сервиз – „Спектър-М“ ЕООД (л. 20). Изводимо от приложения приемо-предавателен протокол, К.Б. е получила процесния автомобил на 06.08.2020 г. (л. 21). В същия е удостоверила, че приема автомобила без възражения и ремонтът е извършен качествено.
На 13.08.2020 г. е съставена калкулация, от която се извежда, че сумата, необходима за възстановяване на причинените вреди, възлиза на 418, 99 лева (л. 18 и 19). По делото е приложена фактурата за извършения ремонт на стойност от 418, 99 лева (л. 22). В тази връзка на 25.08.2020 г. е издаден ликвидационен акт за плащане на сумата от 418, 99 лева на „Спектър-М“ ЕООД (л. 23). Сумата е била преведена на дружеството, извършило ремонта, на 28.08.2020 г. (л. 24).
От приложената обратна разписка на л. 26 се установява, че ответникът е получил регресна покана за плащане на сумата от 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета - 418, 99 лева и 3 стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева.), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № ... г., за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка ***, изразяващи се в увредена предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, на 29.10.2020 г.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза. От заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че на 21.07.2020 г. е настъпило ПТП в гр. Д., на кръстовището на ул. „**“ и ул. „К**“.
Управляваният от К.Б. автомобил марка ***“, с рег. №*** попаднал в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – пропаднал асфалт. При навлизане в платното за движение по ул.
„***“ предната част на автомобила е пропаднала в намиращата се там неравност, вследствие на което са настъпили увреждания в предната част на автомобила.
Експертът е дал становище, че е технически възможно процесните имуществени вреди да настъпят при реализиране на пътно-транспортното произшествие според описания механизъм.
В заключението е посочено също, че за отстраняване на повредите по автомобила е необходим ремонт на стойност 418, 99 лева.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.
Ответната страна релевира възражения във връзка със становището на вещото лице, че е технически възможно щетите по автомобила да настъпят при преминаване през неравност на пътното платно. Ответникът счита, че от експертния извод не може да бъде напавен категоричен извод за механизма на осъществяване на процесното ПТП. Тук трябва да бъде пояснено, че в частта на механизма на увреждане заключението не е основно доказателствено средство и същото не е достатъчно за провеждане на пълно и главно доказване на този факт. Това е така, защото експертът не е възприел непосредствено реализирането на произшествието. Затова е правилно да се каже, че в тази част от заключението вещото лице прави само предположение за наличието на причинно-следствена връзка между осъществен в миналото факт и настъпилите имуществени вреди. Експертът извежда вероятния си извод за наличието на такава връзка от настъпилите последици (имуществените вреди), като използва техническите правила и опит. Касае се за предположение, което е технически обосновано и почива на установени технически правила и норми. По този начин вещото лице подпомага съда, като с помощта на специалните си знания и опит, му посочва доколко е вероятно описания от ищеца механизъм на увреждане да е достоверен (когато 4 се проверява само твърдението на ищеца за начина на настъпване на вредите) или кой от посочените механизми вероятно е най-достоверен (когато има противоположни твърдения от страните за причината за увреждането). В случая само ищецът е описал начина на реализиране на транспортното произшествие, а ответникът се ограничил до оспорване на твърденията, без да посочи конкретен механизъм. В контекста на изложеното, имайки предвид становището на вещото лице, се налага извода, че процесните увреждания са настъпили по начина описан от ищеца в исковата молба. Механизмът намери потвърждение и в показанията на свидетелката. В тази връзка трябва да бъде изтъкнато също, че този извод не се разколебава от нито едно от останалите доказателства по делото.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. Като свидетел бе разпитана К.Б.. От показанията на свидетелката се установи, че е участвала в ПТП в гр. Д., на кръстовището на ул. „...“ и ул. „***“, при управление на лек автомобил марка „***. Стана ясно също, че автомобилът е попаднал в неравност на пътното платно, която не е била обезопасена или обозначена. Свидетелката обясни, че транспортното произшествие е настъпило през тъмната част на денонощието.
К.Б. е единствен участник в процесното ПТП. Само тя е възприела обстоятелствата относно настъпването на транспортното произшествие, поради което разказът за механизма на увреждането е от съществено значение за предмета на доказване по делото. Въпреки това, показанията не следва да бъдат приемани за достоверни безкритично, а след анализ на всички доказателствени материали по делото.
Доказателства за механизма на процесното ПТП се съдържат още в заключението по изготвената автотехническа експертиза, в искането на К.Б. до застрахователя и в протокола на застрахователя от местопроизшествието.
Изложеното от свидетелката в съдебно заседание, досежно механизма на транспортното произшествие, се потвърждава и от изявлението , обективирано в „искане за оценка на вреди по застраховка“ по щета № *** г.
Както пред съда, така и пред застрахователя в процесното искане, свидетелката е описала по идентичен начин механизма и мястото на настъпване на имуществените увреждания. Вещото лице също направи обосновано предположение, че имуществените вреди са причинени вследствие на преминаване през неравност на пътното платно.