Решение № 94 от 15.05.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Девня, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200049 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от ППЗК“Срацимир“ с. Чернево, обл. Варна, ЕИК:

813148949, представлявана от Я.Д.Я. – Председател срещу Наказателно постановление № 03-014187, издадено на 13.01.2026 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ – Варна/, с което на въззивника за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416 ал. 5 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 евро.

Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по неговото издаване. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.

40 ал. 4 и чл. 42 т. 5 от ЗАНН, както и че нарушението е неправилно квалифицирано. Твърди, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН и са издадени две наказателни постановления. В условията на алтернативност твърди, че нарушението и вината на нарушителя не са надлежно установени от събраните доказателства. Излага аргументи, че бившия председател на кооперацията сам е поставил кооперацията в невъзможност да му изплати дължимите суми, като я е довел до фалит. На тези основания моли за цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител, не ангажира доказателства, не представя писмено становище.

Въззиваемата страна – Директора на ДИТ – Варна, чрез проц. представител оспорва жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Варна, ТО – Девня, редовно призовани не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 21.08.2025 г. проверка от инспектори в ДИТ – Варна по спазване на трудовото законодателство в ППЗК“Срацимир“ с.

Чернево било установено, че работодателят не е изплатил в определения срок уговореното и начислено трудово възнаграждение за м. май 2025 г. на лицето Я.В.Я., изпълнявал длъжността Председател, с което е нарушен чл. 128 т. 2 вр. чл. 270 ал. 2 и 3 от КТ.

С протокол №ПР2533574 от 11.09.2025 г. на въззивника – работодател било дадено предписание със срок на изпълнение до 06.10.2025 г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. май 2025 г. на Я.В.Я., изпълнявал длъжността Председател, начислено в платежна ведомост за м. май 2025 г.

При извършена на 07.10.2025 г. последваща проверка по документи, обективирана в протокол №ПР2539599 от 24.10.2025 г., проверяващи инспектори от ДИТ – Варна установили, че така даденото предписание не е изпълнено, поради което било прието, че към датата на проверката работодателят е допуснал нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

За така констатираното нарушение на 21.11.2025 г. срещу ППЗК“Срацимир“ бил съставен АУАН, който бил връчен на Председателя и подписан от него без възражения.

В законоустановения срок също не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, при което административно – наказващия орган приел описаната в него фактическа обстановка за доказана, а квалификацията на нарушението за правилна и приемайки, че същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на въззивника предвидената в чл. 415 ал. 1 от КТ санкция в размер малко над минималния.

Гореописаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и в резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са 2 безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като възраженията му не касаят фактологията на събитията, а процесуално – правната и материално - правна законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на ДИТ – Варна, упълномощен с това правомощие със Заповед №3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“Главна инспекция по труда“.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. АУАН е съставен от и в присъствието на двамата инспектори, констатирали нарушението по документи. Доколкото акта е съставен въз основа на документи присъствие на свидетел при неговото съставяне дори не е било необходимо, но в настоящия случай такъв е имало, поради което и това възражение е голословно и неоснователно. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Квалификацията на нарушението е правилно определена по чл. 415 ал. 1 от КТ, аргументи за което съдът ще изложи в мотивите си относно материално – правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. АУАН е бил връчен на законния представител на нарушителя, при което той е бил запознат 3 своевременно с отразеното в него съдържание и е могъл да реализира правото си на защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той не се е възползвал. Обстоятелството, че акта е бил предварително написан по никакъв начин не накърнява правото на защита на нарушителя.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Безспорно е установено по делото, че е налице влязло в сила задължително предписание по чл. ч л . 404 ал. 1 от КТ , което не е било изпълнено. Задължителното предписание има характер на принудителна административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Адресат на предписанието е ЗКПП“Срацимир“ с. Чернево, която е участвало в производството по неговото издаване /видно от подписа на председателя на Претокол № ПР2533574 от 11.09.2025 г./ и е могла да го обжалва пред съд. Това не е било сторено и процесното предписание е влязло в сила. Неизпълнението на влязлото в сила задължително предписание от контролен орган за спазване на трудовото законодателство е обявено за административно нарушение с чл. 415 ал. 1 от КТ, която съдържа едновременно и правило за поведение, и санкция. Факт е, че предписанието не е било изпълнено към датата на последващата проверка – 07.10.2025 г., която правилно е приета и за дата на нарушението, отразена в АУАН. При така изтъкнатите съображения се налага извод за правилност и законосъобразност на фактическите и правни констатации по оспореното наказателно постановление.

Твърди се от въззивника /макар и да не се представят доказателства в тази връзка, но това е служебно известно на съда/, че срещу него са издадени две НП за неизпълнение на предписания, дадени с един и същи протокол.

Видно от представения по делото Протокол ПР2533574/11.09.2025 г. на въззивника – работодател са дадени множество предписания.

Неизпълнението на всяко отделно предписание, дадено съгласно чл. 404 ал. 1 от КТ, което не е било изпълнено в указания срок безспорно съставлява отделно административно нарушение, тъй като всяко едно от дадените предписания би могло да бъде изпълнено или не. Следователно всяко едно неизпълнено предписание изпълнява състава на отделно административно нарушение и в случая не може да се приеме, че е налице едно нарушение неизпълнение на предписания, поради което следва да бъде наложено и едно административно наказание. В тази връзка издаденото наказателно постановление е издадено в съответствие и с нормата на чл. 17 от ЗАНН, доколкото не е налице повторно наказание за едно и също административно нарушение.

Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на 4 чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена степен се засягат обществените отношения, регулиращи трудовите права на гражданите. Обстоятелството, че кооперацията не е разполагала с парични средства и причините за това са ирелевантни. Доколкото нарушителя е юридическо лице въпросът за вината също е ирелевантен.

Санкцията е определена в размер близък до минималния, респ. съобразена е с тежестта на нарушението.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН следва на ОД на МВР - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, което съдът определя в размер на 50 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-014187, издадено на 13.01.2026 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на ППЗК“Срацимир“ с. Чернево, обл. Варна, ЕИК: 813148949, представлявана от Я.Д.Я. за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал. 5 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 евро.

ОСЪЖДА ППЗК“Срацимир“ с. Чернево, обл. Варна, ЕИК:

813148949, представлявана от Я.Д.Я. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сума в размер на 50 евро /петдесет евро, 00 цента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37 ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 2 7е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5

6