Определение № 264 от 17.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 17.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно търговско дело № 20263001000146 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № при ОС Варна 492/08.01.2026 г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, против Определение № 1892/15.12.2025 г. на ВОС по т.д .№ 648/2025 г. по описа на съда, с което е прекратено производството като недопустимо и исковата молба върната.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакувания съдебен акт при твърдения за незаконосъобразност, тъй като първостепенният съд не е съобразил, че с Определение № 964/13.10.2025 г., постановено в производството по ч.гр.д .№ 1100/2025 г. на РС Козлодуй, заповедният съд е дал изрични указания на банката – заявител да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е подал редовно и в срок възражение по издадената заповед за изпълнение.

Частната жалба е редовна и допустима за разглеждане, чл. 276 ал.1 от ГПК е неприложим, с оглед етапа на производството и отсъствието на конституиран ответник, а по същество е неоснователна.

ОС Варна е сезиран с искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която предявени установителни претенции против Г. К. Г. за вземания, за които в производството по ч.гр.д. № 1100/2025 г. по описа на РС Козлодуй е издадена Заповед № 665/13.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на банката.

Установява се от материалите в електронната папка на заповедното производство, че с Определение № 964/13.10.2025 г. съдът е указал на заявителя правата по чл. 415, ал.1 от ГПК и последиците от непредявяване на иска в посочения срок.

Според чл. 415, ал.3 от ГПК, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителна претенция или при депозирано възражение от длъжника, или при констатирано надлежно връчване на заповедта в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК.

1

Исковият съд дължи самостоятелна преценка за наличието, респективно отсъствието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 от ГПК, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

В хипотезата на чл. 415, ал.1 т.1 от ГПК, правото на иск на ищеца е обусловено от надлежно извършено процесуално действие на ответника по подаване на възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК и депозирането му в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК (виж т.10а. на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая, връчване на заповедта на длъжника лично или чрез друго лице, или при отказ, не е извършено, възражение от длъжника не е подадено и това безспорно се установява от материалите по заповедното производство. Този факт е потвърден и в нарочно писмо на РС Козлодуй (л. 29 по делото на ВОС).

От друга страна, не се установи връчване на заповедта на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК, така щото да се преодолеят пречките за предявяване на иска.

Във връзка със служебно изискана от въззивния съд справка по движението на изп.д. № 20257180400877 по описа на ЧСИ С.Д., образувано въз основа на издадения в заповедното производството изпълнителен лист, е постъпило уведомление вх. № 3399/11.05.2026 г., в което ЧСИ изрично сочи, че към датата на изготвяне на отговора до съда (11.05.2026 г.), ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение не е връчена.

Удостовереното се установява и от представените доказателства към писмото на ЧСИ. На регистрирания адрес на длъжника в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино е извършено едно посещение на 22.01.2026 г., от служител на кметството, който в уведомление по чл. 47 от ГПК е отразил, че лицето не е открито на адреса и по сведение на собственика, такова лице не живее на посетения адрес, но уведомлението не е залепено на адреса (на вратата, пощенската кутия и т.н.), а на таблото за обяви в сградата на кметството – място, където не може да се презюмира, че длъжникът би видял и се запознал със съдържанието му.

Отделно, ЧСИ уведомява, че са предприети действия по връчване на адрес на търговска дейност на ЮЛНЦ.

Поради горното, не е изпълнена от ЧСИ и процедурата по чл. 418, ал.6, изр. последно от ГПК.

Доказателствата, преценени в тяхната съвкупност сочат на първо място, че заповедта за изпълнение все още не е стабилизирана и на следващо, че нито към 13.10.2025 г., на която дата заповедният съд е постановил определението по чл. 415 от ГПК, нито към настоящия момент са налице предпоставки за сезиране на исковия съд с установителна претенция за вземането по заповедта.

Макар по различни мотиви, обжалваното определение като краен резултат е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 1892/15.12.2025 г. на ВОС по т.д .№ 2

648/2025 г. по описа на съда.

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3