Определение № 783 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. София, 25.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500147 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр.чл.229, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Българска народна банка, срещу определение № 264083 от 11.07.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д.

№ 8107/2019 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила краен акт на производствата по НОХД № 2209/2017 г.по описа на Специализирания наказателен съд и по т.д. № 7594/2014 г. на СГС.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като не съществува преюдициалност на спора по двете дела спрямо спора по гр. д.

№ 8107/2019 г. на СГС. Искането в частната жалба е за отмяна на определението за спиране на производството по делото и за връщането му на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба я оспорва.

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е неправилно.

Пред Софийски градски съд е висящо дело по предявени от З. А. Б. искове срещу Народното събрание на Република България и Българска народна банка с правно основание чл.4, §3 ДЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие нарушаване от страна на ответниците на конкретно посочени разпоредби и актове на правото на Европейския съюз. В исковата молба е посочено, че ищцата имала вложения в КТБ, които поради 1 поставянето на банката под специален надзор и отнемането на лиценза не били налични. Изплатените суми от Фонда за гарантиране на влоговете и в производството по несъстоятелност на банката не били достатъчни да възстановят изцяло вложените по депозитни сметки средства. Разликата между вложените суми и получени след отнемането на банковия лиценз претендира като имуществени вреди. Претендира и обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете суми, съставляващи главните искове.

С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по НОХД № 2209/2017 г.по описа на

Специализирания наказателен съд и това по т.д. № 7594/2014 г. на СГС. Счел е, че производството по несъстоятелност и наказателното производство сае преюдициални по отношение на настоящия спор.

Основанието за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е наличие на висящ спор, от изхода на който зависи решаването на настоящия спор.

Съгласно чл.229, ал.1,т.4 ГПК, наличието на висящ спор, решението по който има значение за правилното решаване на раглежданото дело, е процесуална пречка за движението на последното. В тези случаи съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съществуващата връзка между двете дела следва да е на преюдициалност, като съдът по спряното дело ще може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението по обуславящото дело. Следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която съществува, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело. В случая липсва такава обусловеност на изхода от спора по т.д. № 7594/2014 г. на СГС по отношение на настоящото производство. Настоящият състав намира, че предметът на посоченото дело на СГС не може да обуслови извод за преюдициалност на спора за наличие на вредоносни действия или бездействия от страна на ответниците, които да са в причинна връзка с вредата, търпяна от ищцата. Решението по това дело нито ще има обвързващо действие спрямо ответниците в настоящото производство, нито обуславя изхода от спора по исковете за вреди, предявени срещу тях.

Липсва обусловеност и по отношение на наказателното производство, изхода от 2 което няма по никакъв начин да допринесе за решаването на настоящия спор.

Изложеното обосновава извод за липса на предпоставките за спиране на производството по гр.д. 8107/2019 г. г. по описа на СГС на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Като е спрял производството по делото, съдът е постановил неправилен акт, който следва да се отмени.

Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 264083 от 11.07.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 8107/2019 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК.

Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3