Решение № 260084 от 05.04.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№260084 гр.Добрич,05.04.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на десети март през 2021г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Г.

ПАШАЛИЕВ при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №1002 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№263952/21.10.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК *********, срещу решение №260123/05.10.2020г. по гр.д.№3287/2019г. на ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството срещу К.Т.Д., ЕГН **********,*** искове по чл. 422 от ГПК за главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., вземанията по който са прехвърлени, съгласно Приложение №1/16.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за горницата над 8382.27 лева до целия търсен размер от 9566.76 лева, както и претенциите за 4642.31 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.05.2026 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 05.07.2017 г. и 2213.84 лева – обезщетение за забава за периода от 06.07.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д. №2366/2019 г. по описа на РС -Добрич, като неоснователни и недоказани.

Счита решението в обжалваните части да е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и неправилно и незаконосъобразно. Счита да не са налице предпоставките на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК , тъй като изискванията им били изпълнени. В погасителния план били посочени размерът на погасителните вноски, броя, периодичността и датите на плащане. Погрешно районния съд се позовал на нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК относно необходимостта погасителния план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноски, показваща главница и лихви дължими при различни лихвени проценти, тъй като заетата сума се погасявала при фиксиран лихвен процент от 9.74% за целия срок на договора. Погрешно районния съд се позовал и на нормата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която не касаела процесния случай, тъй като длъжникът извършил плащания , които не погасявали главницата. Позовава се на съдебна практика на други окръжни съдилища, както и на Директива 2008/48/ЕО , Директива 2011/90 на ЕО, на решение по дело С-42/15 от 09.11.2016г.-Словакия на съда на ЕС. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите му и в тези части с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна К.Т.Д., чрез адв.Г.Т..

Твърденията в жалбата намира за неоснователни и необосновани, изводите на съда за правилни. Договорът се явявал недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради липсата на погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, редовна съобразно регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№3287/2019г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№18264/13.09.2019г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК *********, с която срещу К.Т.Д., ЕГН **********,***, са предявени положителни установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, а именно: за сумата от 9566.76 лева- неизплатена главница, сбор от неплатени месечни вноски с падежни дати от 05.07.2017г. до 05.05.2026г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и К.Т.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; сумата от 4642.31 лева - договорна лихва за периода 05.06.2017г.- 05.05.2026г.; сумата от 2213.84 лева - обезщетение за забава за периода от 06.07.2017 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, и евентуално съединени осъдителни искове за същите суми.

Изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на дружеството-ищец се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и К.Т.Д. в качеството на кредитополучател, вземането на кредитора по който договор било цедирано на ищеца с подписването на 16.01.2018г. на приложение 1 към Рамков Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца.

Ищецът-цесионер бил изрично упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено от ищеца писмо изх.№УПЦ-П-БНП/EMLN-13159712 от 17.01.2018г. с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се било върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Повторно уведомление за извършената цесия било изпратено с писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-13159712 от 17.06.2019г., което отново се върнало като неполучено. Счита да е осъществено уведомяване за цесията, евентуално като акт на уведомяване следвало да се приеме връчването на исковата молба с приложеното към нея уведомление.

При условията на договора за потребителски кредит от 11.04.2016г., на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 10 000лева, при еднократна такса ангажимент от 200лева и фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, при който лихвата възлизала в общ размер от 5790.80лева. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 15790.80лева, със задължения за връщане в срок до 05.05.2026г., на 120 месечни вноски от по 131.59лева, първата с падеж 05.06.2016г., последната с падеж на 05.05.2026г. Поради допусната забава от страна на кредитополучателя на две месечни вноски по силата на чл.5 от договора настъпила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 05.07.2017г., която дата представлявала падежа на четиринадесетата погасителна вноска. Кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, въпреки липсата на законово или договорно задължение за това, тъй като кредиторът бил небанкова финансова институция, не попадал в обхвата на чл.3 от ЗКИ и сключеният договор имал характера на договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Даденото в т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС не намирало приложение в случая по същите съображения и предвид недопустимото правоприлагане по аналогия на правилата за банките към други правни субекти. Клаузата за предсрочна изискуемост , включена в договор за заем за потребление не противоречала на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, имала за последица изгубването от длъжника на преимуществото на срока при настъпване на определени условия, свързани с неизпълнението на задължението за връщане на заетата сума.

До момента с плащането на сумата на общо

1581.83лева била погасена договорна лихва – 1148.49лева и главница -433.24лева . Налице бил правен интерес да установи вземанията си предвид възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

При условията на евентуалност/ако не бъдат уважени положителните установителни искове/ иска осъждането на ответника за същите суми като заявява, че с исковата молба уведомява последния за предсрочната изискуемост.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК ответникът чрез упълномощения адвокат е изразил становище за липсата на надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, т.1 от ЗЗД, при което ищецът не се явява активно материално правно легитимиран да търси вземанията по договора за кредит. Твърденията на ищеца не били подкрепи с доказателства. В договорът не било ясно предвидено как се изчислява лихвения процент. Клаузите на чл.5 и чл.7 от договора го поставяли в неравнопоставено положение спрямо кредитора.

Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост, което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.

Районният съд е разгледал предявените установителни искове и по съображения за недействителност на договора за потребителски кредит като противоречащ на разпоредбите на чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК поради липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план, е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при което постановил частично уважаване, респ.отхвърляне на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег.№13411/03.07.2019г. до ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 16.01.2018г.– сумата от 9566.76 лева- неплатено главно задължение по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и К.Т.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; сумата от 4642.31 лева - договорна лихва за периода 05.06.2017г.- 05.05.2026г.; сумата от 2213.84 лева - обезщетение за забава за периода от

06.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението.

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът К.Т.Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД заявените вземания, описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски от 378.46лева/328.46лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 15.07.2019г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 26.07.2019г. длъжникът е подал възражение. При това положение заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 13.08.2019г. и край 13.09.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№18264/13.09.2019г, изпратена по пощата на 12.09.2019г. за сумите предмет на издадената заповед за изпълнение.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.