Решение № 62 от 24.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разград, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600094 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда Рег.№16/12.02.2026 г. по Наказателно дело от общ характер № № 20253330200651 по описа за 2025 година на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №2370/26.02.2026 г. на РС Разград) от адв. Анна Мария К. Н. – защитник на подсъдимия А. Е. М.. Оплакването е, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при нарушение на материалноправните норми и при съществени процесуални нарушения, а наказанието е явно несправедливо. Счита, че обвинението не е доказано, а присъдата почива на предположения. Защитникът намира, че първоинстанционният съд не е спазил изискването всяко от доказателствата да бъде внимателно анализирано по отделно и в съвкупност с останалите. В нарушение на процесуалните правила съдът дал вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и без основание изключил доказателствата, които ползват защитата.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която М. да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и искането за постановяване на оправдателна присъда. Изтъква, че всъщност в мотивите е прието от фактическа страна и преписано абсолютно всичко, което е в обвинителния акт, като думата „обвиняем“ е заместена с „подсъдим“, а преписването на обвинителния акт не означава наличието на мотиви. Адв. Н.

1 заявява, че подсъдимият никога не е отправял такава закана, защото няма подбуди, а няма и доказателства за закана. Оспорва приетото в обвинителния акт и присъдата, че по време на брака подсъдимият проявявал агресия, провокирана от ревност, употреба на алкохол и отказ на съпругата му да даде заработените от нея пари. Посочва, че подсъдимият живял в чужбина, че е шофьор и съответно е недопустима употреба на алкохол. Посочва, че подсъдимият е давал пари, плащал издръжка и всъщност съпругата му се е интересувала от това какви пари получава подсъдимия. Защитникът счита, че мотивът, който е посочен от съдията, са едни голословни твърдения, които са написани, възпроизведени автоматично, в съответните мотиви в съдебния акт, но той е в противоречие с останалите доказателства. Оспорва твърденията на свидетелката, която заявява, че подсъдимият извадил нещо като гаечен ключ и го скрил в ръкава на суичъра си, а в обвинителния акт пише, че е август месец, който е най-топлия месец. Посочва, че други свидетели са заявили, че не са виждали подсъдимия да държи желязо или други предмети.

Според адв. Н., след като съдът не се е съобразил, не е направил дължимата по закон съпоставка и пълно обсъждане на всички доказателства, а само е възпроизвел твърденията на свидетелката Д. и това, което е посочено в обвинителния акт, това означава, че е налице „предубеденост“. Посочва, че тези обстоятелства: че нито едно от доказателствата не е допуснато, нито едно от исканията, а именно за прочит, поради противоречия, не е записано и това означава, че е налице предубеденост. Адв. Н. твърди, че е уведомена, че ще бъде уведомено ръководството на АК повече да не получава дела.

Счита, че заканата за убийство трябва да създаде едно усещане в насрещната страна, че има опасност от осъществяване и трябва да има доказателства, които да сочат, че тя действително се е притеснила. Посочва, че пострадалата същата вечер отива на заведение. Счита, че набеждава подсъдимия в извършване на престъпление. Посочва, че не ясно на какво основание съдът приема това, което е посочено в обвинителния акт, а именно че в 19:30 ч. са отишли там и като са отишли там около 19 ч., след това, след около 30 минути подсъдимият отворил багажника и извадил, значи това нещо става в 19:30 ч., да го закръглим на 20. От там се говори за 22 ч. След като не е уточнено времето, не може да се каже със сигурност, че е доказано обвинението по един безспорен начин и не може да се постановява една голословна присъда.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Е. М. поддържа жалбата, съгласява се с казаното от защитника си и заявява, че не е виновен.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 12.03.2026 г. и няма постъпили писмени възражения.

В съдебно заседание прокурорът моли съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна, постановена съобразно целия събран доказателствен материал. Счита, че наказанието е определено съобразно НК, явно справедливо е.

2

Съставът на въззивния съд, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобразно събраните доказателства, установи:

Жабата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия А. Е. М. за виновен за това, че на 08.08.2023 г., в ***, обл. Разград, се заканил с убийство по отношение на Д. Е.И. от *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на една година, като на основание чл.

66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.

Подсъдимият дава обяснения пред въззивния съд в съдебно заседание на 30 юни 2026 г.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Е. М. е български гражданин, роден на *** в гр. Разград, има средно образование, разведен е, работи в Германия, не е осъждан.

С решение №412/04.08.2021 г. по гр.д. №1486/2021 г. на РС Разград (л. 23 от ДП) е прекратен гражданският брак, сключен на 29.05.2000 г., между подс.

М. и св. Д. Е.И. (по време на брака с фамилия М.а) по взаимно съгласие.

Родителските права относно детето им А. А.ов Е., роден на ***, били предоставени на майката Д. Е. М.а, а подсъдимият се задължил да плаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.

Св. Д. И. споделя, че по време на брака им отношенията им се влошили.

Тя отворила фризьорски салон. М. работел на различни места, последно като шофьор. Между съпрузите възниквали разпри за пари. Св. Д. И. твърди, че подсъдимият започнал и да я удря. Влошените отношения между родителите си, споровете им за пари възприел и синът им - св. А. А.ов Е.. Отношенията между съпрузите се влошили непоправимо и с решение №412/04.08.2021 г. по гр.д. №1486/2021 г. на РС Разград е прекратен гражданският брак по взаимно съгласие.

След прекратяване на брака св. Д. И. заживяла със сина си в ***, а подс.

А. М. останал да живее в къщата си в ***, заедно с майка си.

Св. Д. Е.И. не страда от психично заболяване. При взаимодействието с подсъдимия св. И. изпитвала застрашеност, чувства на страх, гняв и безпомощност, нервно и емоционално напрежение, психически дискомфорт, несигурност, невъзможност да се промени стресогенната среда.

На 19.02.2022 г., докато била във фризьорския салон св. Д. И. видял, че й 3 звъни подсъдимият, но не отговорила. Малко след подс. А. Е. М. това отишъл във фризьорския салон на св. И., която била сама, влязъл и заключил вратата.

Попитал я защо не вдига телефона и след като тя отговорила, че иска да говори с него, започнал да й нанася удари с шамари и юмруци в областта на главата и лицето, съборил я на земята и започнал да я рита. След побоя св. И. позвънила на сина си и св. А. Е., когато пристигнал в салона, видял охлузни рани, зачервявания и кръвонасядания в областта на лицето. Св. И. му съобщила, че баща му я пребил.

На 08.08.2023 г., около 19 ч., след работа във фризьорския салон св. Д. И. отишла в заведение „Фиеста“, на което викали *** в *** заедно с приятелка св. М.П.С. и братовчед - св. ЕЕ.О. А.ов.

На маса в заведението бил седнал подс. М., който като ги видял, станал и напуснал заведението. След около 30 минути се върнал и св. Д. И. видяла, че отворил багажника на автомобила си, взел от там някакво желязо, което тя оприличила на гаечен ключ. Подс. М. отишъл до масата на св. И. и казал, че иска да разговаря с нея, но тя отказала. Подсъдимият почнал да повишава тон, нарекъл я „курва“, напсувал я и й се заканил с думите: “Ще те убия, ще те пребия от бой!“, като й казал, че ще я изчака някъде, когато е сама и ще я убие.

Св. И. силно се уплашила от думите му и се разтреперила. Св. А.ов и св. С. казали на подсъдимия, че не е казали на подсъдимия да престане. Но Е. не ги послушал и се заканил към св. И. с думите: “Майка ти ще еба курво, стани да говорим, ще те убия, ти разбираш ли?“. Св. С. позвънила на сина на подсъдимия и на св. Д. И. - св. Е. и му казала за отправените от баща му към майка му закани. Св. Е., който бил навън с приятели, веднага отишъл в заведението. Заварил там баща си, който след малко напуснал заведението.

Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. И., А. Е., М. С. и Е. А.ов, заключението по комплексната съдебнопсихиатрична психологическа експертиза.

Показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на очевидците на деянието - М. С. и Е. А.ов. Съответно и от показанията на сина на подсъдимия и пострадалата – св. А. Е., който е възприел състоянието на майка си – св. Д. И., присъствието на баща си – подс. А. Е. М. и му е пресъздадено станалото от присъстващите.

Безспорно е установено, че на 08.08.2023 г. подс. М. влязъл в заведение в ***, отишъл до масата на която били свидетелите Д. И., М. С. и Е. А.ов.

Поискал да разговаря със св. И. и след като тя отказала, подсъдимият се обърнал към нея с думите: “Ще те убия, ще те пребия от бой!“, “Майка ти ще еба курво, стани да говорим, ще те убия, ти разбираш ли?“ и казал, че ще я изчака някъде, когато е сама и ще я убие.

Показанията на свидетелите – очевидци са ясни, описателни, взаимнодопълващи се, няма противоречия по основните факти. Подкрепят се и от показанията на св. А. Е., на когото са предали същите обстоятелства и е заварил баща си в заведението.

В обясненията си подсъдимият не отрича, че отишъл в заведението и 4 поискал да говори с бившата си съпруга, за да поиска обяснения защо го тормози за пари. Заявява, че пострадалата карала децата му да не говорят с него. Същевременно твърди, че през цялото време имал комуникация с децата, които били големи, но понякога усещал, че не искат да говорят с него.

Твърди, без да конкретизира кога, че пострадалата, баща й и още няколко момчета отишли в дома му, знаели къде са ключовете, влезли и направили като кражба - два телевизора, хладилник, микровълнова. Твърди, също без да конкретизира кога, че пострадалата го заплашвала, че ще му вземе къщата, колите, каквото има всичко, че ще го остави на улицата.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия са защитна теза, която се опровергава от показанията на свидетелите. В твърденията му липсва пълнота, последователност и информативност. Едновременно твърди, че само поискал да говори с пострадалата в заведението, но от друга страна сервитьорката му направила забележка: „Сервитьорката каза: „Недейте да говорите на висок тон, вървете на друго място, не е прилично.“ В обясненията си се фокусира върху недоволството от поведението на бившата си съпруга, която искала пари от него и го заплашвала, че ще му вземе имуществото. Обясненията му за деянието са непълни, неясни не са детайлни и описателни. Освен това са в противоречие със свидетелските показания. Обстоятелството, че свидетелите се познават не води до извод за недостоверност на показанията им. Съдът намира, както е приел и съставът на първоинстанционният съд, че следва да се даде вяра на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия са недостоверни.

Противоречията и непълнотите в показанията, относно точната минута, в която са възприели действията на подсъдимия и по други незначителни детайли са обясними с оглед изминалото време, преживения стрес.