Решение № 207 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №99/28.02.2025 г. по т.д.№318/2023 г. на ОС – Пловдив, постановено по предявен от Б. Г. Г. против „З ********* “О З““АД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от травматични увреждания, получени при ПТП на 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 4 900 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца в резултат от същото ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, изразяващи се в закупуване на остеосинтезен материал за извършена оперативна интервенция, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.05.2020 г. до окончателното плащане. С обжалваното Решение №99/28.02.2025 г. по т.д.№318/2023 г. на ОС – Пловдив, съдът е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, и изцяло е отхвърлил предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди. Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№10843/21.03.2025 г. ответникът „З ********* “О З““АД, чрез адв. Н.

Ш., обжалва решението частично в неговата осъдителна част – за сумата над размера от 60 1

000 лв., до присъдения размер от 80 000 лв., както и за присъдената законна лихва върху главницата над 60 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. За да уважи иска, съдът е приел за безспорно установено настъпването на твърдяното ПТП и вината на водача на застрахованото при ответника МПС, с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, въз основа на одобреното от съда Споразумение по НОХД №236/2022 г. на РС – Карлово, както и причинените на ищеца вреди при същото ПТП, изразяващи се в закрито счупване на десния малък пищял в долната част и закрито счупване на дясно ходило, които поотделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване движението на десния долен крайник, като е приел за доказан по основание искът за присъждане на обезщетение за тези увреждания. За да определи справедливия размер на обезщетението за тези вреди, съдът е посочил, че взема предвид заключението на СМЕ. От същата обаче се установява, че ищецът е страдал от хронични заболявания: неинфекциозни гастроентерити и колити. Еозинофилен колит; мастна дегенерация на черния дроб; бъбречнокаменна болест; неуточнени гърчове. Вещото лице е посочило, че тези заболявания нямат връзка с процесното ПТП и не са оказали влияние върху получените увреждания и възстановителния период, но жалбоподателят счита, че тези хронични заболявания неминуемо са оказали влияние върху качеството на живот и начина на живот на ищеца, като са му създали и продължават да му създават дискомфорт. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел, че в процесния случай се касае за сравнително млад човек, и при провеждане на адекватен лечебновъзстановителен процес, е възможно постигането на пълно възстановяване, което е и констатирано от СМЕ. Определеното обезщетение не е съобразено със стандарта на живот на пострадалия преди инцидента. Видно от изисканите сведения от ТД на НАП относно осигуряването на ищеца, осигурителният доход на ищеца към момента на настъпване на пътния инцидент е бил в размер на 343,81 лв., с което сумата на обезщетението от 80 000 лв. не е съобразена, като се сочи в този аспект практика на ВКС. С оглед установеното по делото от фактическа страна, жалбоподателят счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е не повече от 60 000 лв., поради което настоява решението на първостепенния съд да се отмени в частта, в която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над размера от 60 000 лв. до размера от 80 000 лв., както и за законната лихва върху главницата над размера от 60 000 лв., за периода от 10.08.2020 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор. С Въззивна жалба вх.

№12235/01.04.2025 г., ищецът Б. Г. Г., чрез адв. Л. Г., обжалва решението частично в отхвърлителната му част – за сумата над уважения размер от 80 000 лв., до размера от 100 2

000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.08.2020 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, поради неотчитане на реалната продължителност и настъпилите трайни необратими пожизнени последици на болките и страданията на ищеца, търпени в резултат от получените физически увреждания при процесното ПТП. Съдът неправилно е приел, че възстановителният период е бил с продължителност от 4 месеца, при претърпени от ищеца три оперативни интервенции по повод на счупванията, които са извършени след изтичане на този 4-месечен период. По делото е установено, че възстановяване не е налице и не може да бъде възстановен нито пълния обем на движение, нито да се преодолее смазването в областта на глезена, като същото е довело до пожизнен двигателен дефицит, видимо накуцваща походка, която освен ежедневния дискомфорт при ходене и дискомфорта от намалената двигателна активност, създава и значителни ежедневни неудобства при придвижването на ищеца. Определения размер на обезщетението не е съобразен и с икономическите условия. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на друго, с което да се присъди на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.0.2020 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.8 от т.д.№318/2023 г. на ОС – Пловдив, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, като въззивникът - ищец не дължи заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради въззивната му жалба е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№14544/17.04.2025 г., подаден от „З ********* “О З““АД, чрез адв. Н. Ш.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – необосновано се твърди, че възстановителния период е бил повече от 4 месеца – от приетата СМЕ вещото лице е описал възстановителния период на всяко от травматичните увреждания, като приетият от съда възстановителен период съответства на заключението и съдът е взел предвид претърпените от ищеца три оперативни интервенции.

Неверни са твърденията, че не е настъпило пълно възстановяване на обема на движенията – точно в обратен смисъл е заключението на СМЕ. По тези съображения ответникът поддържа, че не само не е налице занижаване на определения размер на обезщетението, а е налице определянето му в несправедливо висок размер. Претендираното обезщетение не съответства на реално причинените от процесното ПТП вреди, и не е съобразено с икономическата конюнктура и стандарта на живот на ищеца преди увреждането, с конкретните обстоятелства, при които се ангажира отговорността на ответника, и с практиката на ВКС по прилагането на чл.52 от ЗЗД. От приетата СМЕ се установява, че ответникът е страдал от хронични заболявания, които нямат връзка с настъпилото ПТП, но 3 ответникът счита, че те неминуемо са оказали влияние върху качеството и начина на живот на ищеца, и са му създавали и създават дискомфорт, което обстоятелство според ответника следва да обуслови определяне на понисък размер на дължимото от застрахователя обезщетение. По тези съображения се настоява решението на първостепенния съд да се потвърди в обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

С въззивните жалби и депозирания отговор страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което нови доказателства не са събрани във въззивното производство.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни, след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим съдебен акт в обжалваната част.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение не е обжалвано, и е влязло в сила в осъдителната му част до размера от 60 000 лв., ведно със законната лихва за тази сума за периода от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната му част – за сумата над 100 000 лв., до предявения размер от 150 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, както и в частта, с която е изцяло отхвърлен предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4900 лв. за претърпени имуществени вреди от разходи за закупуване на метална остеосинтеза. С влязлата в сила осъдителна част от решението, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за настъпване на процесното ПТП на 27.02.2020 г. по вина на водача на застрахования при ответника товарен автомобил; за наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, с който е застрахована при ответника отговорността на виновния водач; за наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и настъпилите травматични увреждания при ищеца – счупване само на фибулата в дясно, смазване в областта на глезена и стъпалото в дясно, счупване на петната кост в дясно и счупване на ребро; за липсата на принос на пострадалия за настъпване на произшествието, както и за настъпване на увреждането; за дължимостта на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера от 60 000 лв.; за началната дата, от която ответникът дължи законна лихва върху главницата на обезщетението. Пред възивната инстанция спорът е концентриран върху обема, продължителността и интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания в пряка причинна връзка с процесното ПТП, и в тази връзка - със справедливия размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение – за размера над 60 000 лв., до размера от 100 000 лв.

Във връзка със спорните във въззивното производство въпроси, на основание чл.235, ал.2 и 4 ал.3 от ГПК, съдът намира следното:

От приетата и неоспорена от страните СМЕ вх.№7851/01.03.2024 г. /на л.167-185 от т.д.

№318/2023 г. на ОС-Пловдив/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в: