Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 07.12.2023, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 182/2022
Вид
Решение № 63
Подписан
07.12.2023
В сила
29.12.2023
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 105, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137a, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20221880200182 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 22-0353-000201 от 07.09.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге , упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателката за нарушение на чл. 137a, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 74, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, както и за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска то да бъде отменено изцяло. В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Г. В. от АК - К., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като излага и допълнителни аргументи. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Макар същият да е нередовно призован за съдебните заседания, проведени по делото на 08.12.2022 г. и на 07.03.2023 г., не са преповтаряни извършени по делото 1 действия, с оглед констатирането от съда на този пропуск в следващото съдебно заседание, проведено по делото на 01.06.2023 г. (л. 53 от делото) и изричното изявление на АНО (Молба Вх. № 1735/07.06.2023 г. по вх. регистър на РС Своге на л. 58 от делото), че не възразява срещу нередовното си призоваване и извършените до момента съдебни следствени действия и други действия по делото. Със съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателката.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – С. С. Г. – актосъставител, на длъжност „***“ в ОДМВР София, РУ С. и Т. С. И.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.08.2022 г., около 17,30 часа, свидетелите С. Г. и Т. И. – полицейски служители при РУ С., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка, движещия се по ул. „Дунав“ в гр. Своге с посока на движение от гр. Мездра към гр. София, срещу бензиностанция, собственост на „Лукойл България“ ЕООД, с административен адрес: гр.

Своге, ул. „Дунав“ № 1, лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на и управляван от жалбоподателката. Поводът за спирането на автомобила бил, че свидетелят С. Г. забелязал спрения автомобил на жалбоподателката на ул. „Цар Симеон“ в гр. Своге, както и че водачът бил без поставен обезопасителен колан, а след това автомобилът бил приведен в движение от жалбподателката, която предприела маневра десен завой по ул.

„Дунав“. При извършената от свидетеля Г. проверка същият установил, че водачът не е поставил обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобилът, че водачът използвал допълнителни светлини „халогени“ без предназначение и че автомобилът е бил със затъмнени предни странични стъкла, с което се ограничава видимостта и прозрачността на водача, осигуряващи видимост. Свидетелят Т. И. е шофирал патрулния автомобил, като не е видял дали водачът е бил или не е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като се е намирал зад автомобила, не е видял дали са били включени допълнителните светлини за мъгла и не помни какви са били условията – дали е имало нужда от използването на тези светлини. Този свидетел е видял, че автомобилът е бил със затъмнени странични предни стъкла, но не може да каже дали това е ограничавало видимостта на водача. В РУ Своге няма средства за измерване степента на затъмняване на стъклата.

Въз основа на тази фактология полицейският служител Г. приел, че са налице административни нарушения по чл. 137a, ал. 1, чл. 74, ал. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД бл. № 172154/25.08.2022 г. от свидетеля Г. на жалбоподателката в присъствието на свидетеля И., който бил предявен за запознаване със съдържанието на жалбоподателката и същата го подписала, като посочила, че има възражения, без да изложи конкретни такива.

Последната се е запознала със съдържанието на акта и е била уведомена за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, 2 което е удостоверено с подписа й. Въз основа на горецитирания АУАН е издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, обжалваното НП, връчено редовно на жалбоподателката на 28.09.2022 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 10.10.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. и И., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни, освен показанията на свидетеля Г. в частта им, в която същият заявява, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е бил спрян за проверка, движейки се по бул. „Искър“ в гр. Своге.

Самият свидетел Г. заявява категорично, че управляваният от жалбоподателката автомобил е спрян за проверка пред бензиностанция „Лукойл“ в гр. Своге, където са констатирани и твърдените нарушения на ЗДвП. Видно от приетото по делото Удостоверение за административен адрес № 554 от 22.12.2022 г., издадено от Община Своге (л. 44 от делото), посочената бензиностанция е собственост на „Лукойл България“ ЕООД и е с административен адрес: гр. Своге, ул. „Дунав“ № 1. От показанията на другия полицейски служител – свидетеля И. – се установява, че именно на ул.

„Дунав“ в гр. Своге автомобилът е спрян за проверка от свидетеля Г., който е извършил проверката и по време на същата е констатирал нарушенията, за които е съставил АУАН. Видно е, че показанията на свидетеля Г. са вътрешно противоречиви. Самият той твърди, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е приведен от нея в движение на ул. „Цар Симеон“ и след маневра завой същата се е движила в посока от гр. Мездра към гр. София, което означава, че маневрата е била десен завой, а жалбоподателката се е движила по ул. „Дунав“, а не по бул. „Искър“, който е в обратна посока.

Оттук следва изводът, че жалбоподателката изобщо не се е движила по бул.

„Искър“, поради което не може да се обсъжда хипотезата мястото на нарушението да е било на бул. „Искър“, а проверката да е извършена на ул.

„Дунав“. Следва и изводът, че жалбоподателката не е могла да извърши никакви нарушения на ЗДвП, управлявайки процесния лек автомобил в гр.

Своге по бул. „Искър“, защото тя не го е управлявала там.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдените нарушения).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „полицай ООР“ към ОДМВР София, РУ Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на 3 вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН и НП обаче, са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, а именно, че при съставяне на АУАН и издаване на НП се сочат две различни места, на които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП, първо се сочи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по бул. „Искър“ в гр. Своге, а по-долу в същите е посочено, че нарушенията са установени срещу бензиностанция „Лукойл“. Видно от приетото по делото Удостоверение за административен адрес № 554 от 22.12.2022 г., издадено от Община Своге, тази бензиностанция е собственост на „Лукойл България“ ЕООД и е с административен адрес: гр. Своге, ул. „Дунав“ № 1, както вече се посочи. Така описаното дава възможност да се направи извод за липса на елементи от обективна страна на състава на административното нарушение, касаещи мястото където е извършено нарушението – дали това е бул. „Искър“ в гр. Своге или това е срещу бензиностанция, собственост на „Лукойл България“ ЕООД, с административен адрес: гр. Своге, ул. „Дунав“ № 1.

Липсата на достатъчно яснота при описание на мястото, където е извършено нарушението води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Изрично в този смисъл е Решение № 485 от 04.07.2011 г. по к.а.н.д. № 461/2011 г. на Административен съд София-област, с което разбиране настоящият съдебен състав напълно се солидаризира. Както вече се посочи, в случая не става дума за различно място на извършване на нарушението и на извършване на проверката, доколкото жалбоподателката изобщо не е управлявала процесния лек автомобил по бул. „Искър“ в гр. Своге и на това посочено в АУАН и в НП място не може да е извършила никакво нарушение на посочените дата и час, поради което съставеният АУАН и издаденото НП се явяват и материално незаконосъобразни, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло на това самостоятелно основание.

Отделно от изложеното, разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗДвП съдържа две хипотези. Първата забранява използването на допълнителни светлини за мъгла, освен при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Втората забранява използването на допълнителните светлини самостоятелно. Като описание на нарушението в АУАН е посочено – при управление на горепосочения лек автомобил водачът използва допълнителни светлини „халогени“ без предназначение. Този израз съдът намира за неясен. Ако е смятал актосъставителят, че се касае за първата хипотеза е следвало да посочи, че водачът използва допълнителни светлини за мъгла (а не „халогени“) и без да се налага тяхното използване (а не „без 4 предназначение“). Отделно от това, като описание на нарушението в НП е посочено същото – водачът използва допълнителни светлини халогени без предназначение. Същевременно обаче, по-нататък в НП, в графата относно това какво е извършил водачът същото е формулирано по следния начин: използва допълнителни светлини самостоятелно. Това допълнение, от една страна, не кореспондира нито със съставеният АУАН, нито със събраните в административнонаказателното производство, впоследствие и в съдебното такова доказателства, а, от друга страна, е налице изменение на твърдяното нарушение, което води до процесуално нарушение от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в тази му част. Изцяло в горния смисъл е Решение № 763 от 25.07.2014 г. по к.а.н.д. № 671/2014 г. на Административен съд София-област.