Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 12.07.2023, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 148/2023
Вид
Решение № 114
Подписан
12.07.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр. Димитровград, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235610200148 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Е. Г. М. от гр.Свиленград, ул.“Райко Даскалов“№11, ет.2, ЕГН **********, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №6922289, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 200 (двеста) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява. Изпраща писмено становище чрез процесуален представител, с което поддържа жалбата, счита, че са допуснати съществеуни процесуални нарушения и такива на материалния закон, иска отмяна на обжалвания електронен фиш.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Хасково, ТО-ДИМИТРОВГРАД – редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2023г. било установено от служители на ОД-МВР-Хасково 1 техническо устройство TFR1-M 596 за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се в гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“, в посока юг-север.

В 13:23ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Форд Пума” с рег.№ Х 24-22 КХ. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в населени места от 50км/ч.- въведени по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, измерената скорост на този автомобил била 72км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящият жалбоподател Е. Г. М. от гр.Свиленград, ЕГН **********.

Електронният фиш е съставен на Е. Г. М. от гр.Свиленград, като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВРХасково е издала Електронен фиш серия К, №6922289, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, с който налага административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на Е.

М..

Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №32680, с техническо средство TFR1-M 596, от приложената справка за нарушител, както и от останалите писмени документи, приложени по делото и приети като доказателства от Съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или процесуалния закон.

Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо средство (АТС), че на посочената дата- 20.01.2023г., е било използвано техническо средство TFR1-M №596- за засичане скоростта на 2 движение на МПС в гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до „Паоло“ в посока от гр.Хасково към гр.Ст.Загора. Изрично е описано в същия протокол, че ограничението на скоростта е общо- за населени места, от 50км/ч, без да е наличен изричен пътен знак за ограничение на скоростта. Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип средство за измерване.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство TFR1M №596, което видно от приложения по делото Протокол от проверка №5-5322/12.05.2022г., техническото средство е одобрен тип и измерванията не са показали отклонения от максимално допустимите грешки.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална скорост в населено от от 21 до 30 km/h - се наказва с адм.наказание с „Глоба“ от 100 лв.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. За МПС от категория В (каквото е управляваното от жалбоподателя), ограничението на скоростта в населени места е 50км/ч.

Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно гр.Димитровград, по ул.“Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.

Няма възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения момент автомобила, който е собственост на друго лице, след представена декларация е бил управляван от жалбоподателя. Това е факт относно който не се спори.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 72 км/ч при ограничена такава в населено място по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на 3 твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.1, размера на глобата- 200 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото и начина на извършване на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането и разбирането му.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 75 км/ч, а другата- наказуема- 72 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №596 е одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се установява с писмото за резултата от проверка, което също е допуснато като доказателство по делото.

Наред с гореописаните документи е изискан и представен протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било позиционирано в гр.Димитровград, на ул.“Хасковска“ до „Паоло“- вариант приближаващи, стационарен режим на измерване, за времето от 13,00ч. до 14,00ч. на 20.01.2023г. са регистрирани 25 нарушения. Посочени са и номерата на първото и последното заснети изображения- а именно 32673 и 32697, като приложение по настоящото производство снимков материал е от клип №32680. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.

Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на 4 нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител.

Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ.