Решение № 296 от 07.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Виолета Йовчева

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506115 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.02.2021г., постановено по гр.дело № 64709/2019г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от М. П. Д. срещу Българска национална телевизия за отмяна на Заповед № РД-10-129/30.03.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед № ЧР 128/03.4.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, и за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца М. П. Д.. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение. Навежда съображения, че изводите за предявяване на исковете след изтичане на давностните срокове по чл. 358 от КТ са неправилни. Оспорва приетото за установено, че на 03.04.2018г. на ищцата била връчена при отказ заповед № РД-10-129/30.03.2018г. на 1 генералния директор на БНТ, с която й се налага дисциплинарно наказание “уволнение”. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните неоспорени писмени доказателства, от които се установява, че след посочената дата – 03.04.2018г., ответникът е признал в писмо до Дирекция “Инспекция по труда” от 18.05.2018г., че заповедите не са връчени, тъй като служителката е декларирала защита по чл. 333 от КТ. Освен това по делото били представени фишове за получавани заплати; приети, обработени и изплатени болнични листове; подадени и подписани молби за отпуск, какъвто е бил разрешаван от работодателя, и всички тези действия от страна на ответника били извършени след твърдяната дата на прекратяване на трудовото правоотношение – т.е. след 03.04.2018г. Поддържа, че на 03.04.2018г. била проведена среща, в която се е коментирал въпросът за уволнение по подготвените заповеди, но те не били връчени, тъй като ищцата декларирала закрила по чл. 333 от КТ. Развити са съображения, че на 03.04.2018г. не са настъпили никакви законови последици от налагане на дисциплинарно уволнение. Напротив, ответната страна продължила да търси начин за бъдещо уволнение, обръщайки се многократно към Инспекция по труда, ТЕЛК и НЕЛК. Работодателят не спрял изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата, изплатени били и болничните листове, част от които били атакувани от ответника, разрешавано било ползването на платен отпуск и др. Освен това обръща внимание на обстоятелството, че в самото ръкописно отбелязване върху заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с подписи на лицата А.В. и Г.К., няма отразено твърдение, че заповедта е връчена. В жалбата са развити подробни съображения, че заповедта от 03.04.2018г. била връчена на ищцата на 25.10.2019г., от която дата уволнението е породило своето действие. Исковата молба била подадена на 08.11.2019г. в рамките на предвидения в чл. 358 от КТ двумесечен срок, поради което счита исковете за допустими. Въззивникът поддържа релевираните в първоинстанционното производство основания за незаконосъобразност на уволнението, а именно – нарушаване на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ /при твърдения, че към датата на връчване на оспорените заповеди – 25.10.2019г. ищцата е ползвала отпуск по болест/; двете заповеди били подписани от лице, което няма качеството на генерален директор на БНТ към момента на уволнението; начинът, по който била оформена текстово заповедта от 03.04.2018г., с която се прекратява трудовото 2 правоотношение в бъдеще време – около 1 година и половина след издаването й, я опорочава до степен на нищожност; към момента на издаване на двете заповеди ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като боледува от диабет, но не е било взето предварително писмено разрешение от Инспекцията по труда; не била спазена коректно процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ – изложените в заповедите фактически твърдения не съвпадат с това, за което на ищцата били поискания обяснения; оспорено е, че вменените нарушения на трудовата дисциплина са били извършени; не е спазен срока по чл. 194 от КТ. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна – Българска национална телевизия /БНТ/ оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Навеждат се доводи, че исковата молба е подадена след изтичане на установения в нормата на чл. 358 от КТ срок, поради което счита първоинстанционното решение за правилно. Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била връчена на ищцата при отказ на 03.04.2018г., който отказ е оформен с изрични писмени волеизявления на двама свидетели. Счита, че никакви последващи действия от страна на работодателя /независимо дали са правилни или не/ не са годни да отменят настъпилите последици от наложеното дисциплинарно уволнение. Освен това дори и хипотетично да се приеме, че работодателят иска да заличи наложеното наказание, в тези случаи чл. 198, ал. 1 от КТ налага изрична забрана и лишава работодателя от възможността да стори това. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. П. Д. с исковата молба, с която срещу БНТ са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-10-129/30.03.2018г. за налагане на

3 дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед № ЧР 128/03.4.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение и за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност – редактор в БНТ – Дирекция “Информация”, продуцентски център “Интернет – новини”. Заявени са фактически твърдения, че и двете заповеди били връчени на ищцата на 25.10.2019г., а законосъобразността на уволнението е оспорено с доводи за извършването му в нарушение на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ /при твърдения, че към датата на връчване на оспорените заповеди – 25.10.2019г. ищцата е ползвала отпуск по болест, а работодателят не е получил предварително писмено разрешение от инспекция по труда/; двете заповеди били подписани от лице, което няма качеството на генерален директор на БНТ към момента на уволнението; начинът, по който била оформена текстово заповедта от 03.04.2018г., с която се прекратява трудовото правоотношение в бъдеще време – около 1 година и половина след издаването й, я опорочава до степен на нищожност; към момента на издаване на двете заповеди ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като боледува от диабет, но не е било взето предварително писмено разрешение от Инспекцията по труда; не е била спазена коректно процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ – изложените в заповедите фактически твърдения не съвпадат с това, за което на ищцата били поискания обяснения; оспорено е, че вменените нарушения на трудовата дисциплина са били извършени; не е спазен срока по чл. 194 от КТ.

Ответникът БНТ оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Релевира и възражение, че исковете са предявени след изтичането на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ давностен срок.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че Заповед № РД-10-129/30.03.2018г. на генералния директор на БНТ за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” е връчена на ищцата на 03.04.2018г. при отказ, удостоверен с подписа на двама служители.

Кредитирал е показанията на свид. А.В., удостоверила върху оспорената заповед, че служителката се е запознала със съдържанието на заповедта, но отказала да я подпише, тъй като ползва закрила. Посочено е, че трудовото правоотношение се счита прекратено от 03.04.2018г., а издадената последваща заповед от 03.04.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативен характер. С оглед датата на подаване 4 на исковата молба – 08.11.2019г. е приел, че същата е предявена след изтичане на установения в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен срок, поради което е отхвърлил исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "редактор в Дирекция „Информация“, продуцентски център „Интернет-новини“.

На 30.03.2018 била издадена от генералния директор на БНТ заповед № РД-10-129, с което на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.

187, ал. 1, предл. 3-то и 4-то от КТ /неявяване на работа и неуплътняване на работното време/ и по чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и системни нарушения на трудовата дисциплина/. Върху представения по делото препис от тази заповед е обективирано писмено волеизявление на А.В. и Г.К. от 03.04.2018г., в което е посочено, че „служителката се запозна със заповедта и отказва да я подпише“.

С оглед релевираните от ищцата възражения, че заповед № РД-10129/30.03.2018г. на генералния директор на БНТ не е породила правни последици, тъй като не е била надлежно връчена, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката А.В.. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на разпитаната свидетелка следва да се кредитират, тъй като отразяват 5 непосредствени възприятия относно релевантни спорни по делото обстоятелства, а и същите не се опровергават от други доказателства по делото. Напротив, те кореспондират и с показанията на свид. П.Х., в частта относно датата на проведените срещи и разговори с ищцата, както и в частта относно целта на тази среща. Свидетелката Х. имала уговорена среща с М.Д. на 03.04.2018г. в сградата на телевизията. Според нейните показания ищцата й споделила, че се опитали да я уволнят, но след като попълнила декларация за здравословно състояние, уволнението се „разминало“.

От показанията на свид. В. се установява, че тя е заемала длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“ при ответника и в това си качество била натоварена със задължението да връчи на ищцата издадената заповед от 30.03.2018г., с което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Свидетелката изяснява, че на 03.04.2018г. ищцата била повикана от директора на дирекция „Информация“ в БНТ, като след нейното явяване, свидетелката и още един служител – Г.К., дали на М.Д. изготвената заповед за да се запознае с нея. Ищцата прочела заповедта и обяснила, че трябва да се консултира с адвокат, след което напуснала помещението. Тя се върнала след около 15-20 минути, след което свидетелката й предоставила бланка на декларация по чл.

333 от КТ, в която следвало да посочи какви защити има по КТ. След като се запознала с текста на декларацията ищцата поискала да се консултира с лекар и отишла в лекарския кабинет, находящ се в сградата на БНТ. Свидетелката В. и Г.К. чакали пред кабинета. След проведения разговор с лекаря ищцата отишла при тях и заявила, че отказва да подпише заповедта, тъй като има защита по КТ. След това А.В. и Г.К. удостоверили писмено върху заповедта, че ищцата отказва да получи документа. Свидетелката В. изрично е потвърдила в проведеното на 16.07.2020г. публично съдебно заседание, че тя собственоръчно е изписала имената си и е положила своя подпис върху заповедта. Друг извод не следва от показанията на свид. Х. относно резултата от проведената между ищцата и свид. В. среща, тъй като П.Х. не е присъствала на срещата и няма непосредствени възприятия относно съдържанието на водените разговори и предприетите действия, а пресъздава пред съда убеждението на М.Д., че „уволнението се разминало“.