Решение № 2 от 03.01.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. К., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100151 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца Т. Г. А., в момента с фамилно име Н. от гр. С., чрез адвокат С. З. и адвокат Е. Ш., с която иска осъждане на Прокуратура на РБ да й заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение и незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Претендира законна лихва от подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на разноски.

Твърди в ИМ, че за деяние от 22.02.2020 г. в заведение в гр. К. е била задържана от органите на МВР, че й е предявено обвинение на 29.02.2020 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а на 06.10.2020 г. е изготвен обвинителен акт, по който е образувано съдебно производство – НОХД № 320/2020 г. по описа на РС К., като с присъда от 07.07.2021 г. е оправдана по повдигнатото обвинение.

Посочва, че присъдата е протестирана пред Софийски окръжен съд, а по образуваното ВНОХД № 483/2021 г. по описа на този съд, с решение от 02.08.2022 г. е потвърдена първоинстанционната присъда.

Твърди незаконосъобразност на взетата мярка за неотклонение и повдигнатото обвинение.

Твърди, че в резултат на предприетото наказателно преследване са й причинени 1 вреди от стрес и страх да не загуби свободата си.

Твърди, че състоянието на страх, несигурност и неудобство води до изолация, от близки, приятели и колеги, като обвинението е станало публично достояние и това е оказало въздействие върху самочувствието й.

Твърди дълго отсъствие от работа и финансово отражение на това, което е довело до семейни трудности, довели до комплекс за малоценност и чувство на вина, че не може да се издържа.

Твърди, че заплахата от влизане в затвора не й е давала мира, че е ставала раздразнителна и е изпадала в отчаяние. Твърди, че наложената МНО причинява допълнителни неимуществени вреди и ограничава основно право – на свободно придвижване.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, както и с упълномощените представители – адвокат С. З. и адвокат Е. Ш.. По искане на ищцата са допуснати до разпит двама свидетели при довеждане.

Ответникът – Прокуратура на Р България, чрез прокурор при РП К. оспорва предявения иск.

Иска освобождаване от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, като се позовава на мотиви на първата инстанция, че ищцата е извършила друго престъпление, като счита, че виновното поведение на ищцата е причини за наказателното производство срещу нея.

Алтернативно се твърди липса на причинна връзка между голяма част от претендираните неимуществени вреди и поведението на ответника, като изтъква действия извършени от трето лице, в каквато насока в исковата молба се твърди унизително отношение.

Оспорва размера на претенцията, като я счита за прекомерно завишена и несъответстваща на вредите, социално –икономическите условия и съдебната практика.

Изтъква се, че производството се е развило за срок, който не може да се счита за неразумен.

Оспорва фактическите твърдения и счита за недоказано придобиването на публичност на обстоятелството, че й е повдигнато обвинение. Изтъква, че на ищцата е наложена най-леката МНО.

Твърди недоказване на вредите.

След преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Искът е допустим, след като на ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, като с влязъл в сила съдебен акт е постановено, че същата е невиновна по това обвинение. С исковата молба не се изразява оплакване за забавено производство и нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки 2 конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.

Към така установената съдебна практика следва да се добави, че преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху професионалната реализация на пострадалия трябва да се извършва въз основа на доказателствата за периода, през който е бил лишен от възможност да упражнява професията си, да се развива като специалист в съответната област; да се утвърждава кариерно. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в опредЕ. област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред; да се отчита и спецификата на професията на пострадалия - когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, разгласяването на незаконно повдигнато и поддържано обвинение би рефлектирало върху възможността пострадалия да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.

Видно от представеното в цялост наказателно производство, включващо Досъдебно производство № 32/2020 г. по описа на РУ К., пр.пр. № 226/2020 г. по описа на РП К., НОХД № 320/20 г. по описа на РС К. и ВНОХД № 483/21 по описа на Софийски окръжен съд, че в хода на наказателното производство на ищеца е било повдигнато обвинение за квалифицирано хулиганство – престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като по такова обвинение ищцата е оправдана.

ДП е образувано на 23.02.2020 г., обвинението е предявено на ищцата на 15.05.2020 г. в присъствие на защитника по това производство. По отношение на ищцата в хода на ДП е извършен разпит като свидетел преди предявяване на обвинение, като и разпит при предявяванетому, а на същата дата е извършено и предявяване на производството.

По внесения от РП К. обвинителен акт на 07.10.2020 г. е образувано НОХД № 320/2020 г. по описа на КРС, като са проведени пет заседания, в едно от които не е даден ход, като във всички случаи ищцата е присъствала и е присъствал упълномощен защитник.

Оправдателна присъда е постановена на 07.07.2021 г., като на същата дата е постановено и определение, с което отменена МНО.

След протест е образувано - на 10.09.2021 г., ВНОХД № 5483/2021 г. по описа на СОС, по което проведено едно с.з. с явяване на ищцата зъз защитникът . Решението на въззивната инстанция е постановено по 02.08.2022 г., като е потвърдена изцяло оправдателната присъда на първостепенния съд.

В хода на цялото наказателно производство, а именно от момента на предявяване на обвинение в хода на досъдебното производство – 15.05.2020 г. до постановяване на окончателния съдебен акт, с който ищцата е призната за невиновна по повдигнатото обвинение – 02.08.2022 г., на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка”, като не са налагани други мерки за процесуална принуда, а фактически с постановяване на присъда от първостепенния съд на 07.07.2021 г. мярката за неотклонение е отменена.

Признаването на ищцата за невиновна с влязъл в сила съдебен акт по повдигнатото й 3 обвинение определя основателност на заявената претенция за обезщетение с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предвиждащ, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдан.

Последиците от оправдаването на ищеца са приравнени но непозволено увреждане, при което основателно претенцията е предявена срещу държавен орган – Прокуратура на Република България, след като представители на този орган са повдигнали и обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан /държавното обвинение отговаря и за обвинението, повдигнато в хода на досъдебното производство като ръководещ този етап от наказателното производство/.

Остава неизвестно и основанието – доказателствата, даващи основание на ответника да навежда довод за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, след като не са посочени никакви основания да се счита, че ищецът е допринесъл с виновно поведение за увреждането, още повече и да се счита, че това увреждане се дължи на негова изключителна вина. Изложените от първостепенният съд мотиви относно възможността да е налице друго престъпно деяние е без значение, след като първостепенният, а така също и въззивният съд не са се ползвали от възможността да преквалифицират деянието в рамките на правомощията си да приложат закон за по-леко наказуемо престъпление /без посоченото в мотивите по чл. 148 от НК/.

Видно е от постановените съдебни актове, че няма преквалифициране на деянието в административно нарушение, поради което е излишно обсъждането в тази насока.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретния случай не са налице никакви данни за виновни действия на длъжностните лица, като този въпрос е без значение за претенцията на ищеца.

По въпроса за доказване на вредите съдът намира, че не е доказано настъпване на вреди в претендирания от ищцата размер. Твърденията за възникнали здравословни репродуктивни проблеми, са основателни, но предвид показанията на свидетелката И. И. майка на ищцата, съответно лице, с което ищцата би споделила такива проблеми, тези затруднения датират от време преди предявяване на обвинението, след като през 2019 г. е започнала да ходи на прегледи. Няма създадени затруднения и във връзка с трудовата дейност на ищцата като крупие, като същата свидетелка посочва, че ищцата е напуснала работата си като крупие и е започнала работа в копирен център, а преместването в друго казино се дължи на неразбирателство с колега. Незавършеното висше образование от ищцата се дължи на причини, настъпили преди повдигането на обвинение, след като прекъсването на образованието е от това време.

Голословни остават обясненията за оказван натиск от страна на прокурора или друго лице спрямо ищцата за сключване на споразумение или за тежестта на обвинението, след като на първо място повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление. Житейски нелогично е изложеното от свидетелката И. длъжностно лице по призоваването в гр. С. да разяснява тежестта на обвинението или да дава становище за опасността на засегнатото от деянието лице, които в случая са полицейски служители в гр. К.. Нелогично е твърдението за оказван натиск от прокурора или друго лице за сключване на споразумение, след като такова е възможно само с участие на защитник и както и посочено в закона споразумение се обсъжда и сключва от прокурора и защитник и се одобрява от обвиняемото лице, съответно е безпредметно оказване на натиск за предприемане на действия, които изискват участие на защитник, какъвто обвиняемата е имала, и е логично именно с него да се обсъжда възможността за споразумение, а не да се оказва натиск спрямо ищцата, която към този момент е имала качеството на обвиняем.